23.06.2014

Тежките наводнения в Североизточна България и банковата криза около КТБ удобнизместиха о темата за началото на „плавния преход“ към политическа стабилност чрез оставката на кабинета „Орешарски“ и фиксирането на дата за предсрочни парламентарни избори. От основно вътрешнополитическо предизвикателство, бързата изборна смяна в законодателната и изпълнителна власт се превърна във фонов проблем и това естествено породи неизбежни слухове  и спекулации по темата. Като, например, очаквано създаване на широка управленска коалиция в рамките на 42-рия парламент и отпадане на идеята за предсрочен вот. Според публикации в централния печат, позоваващи се на източник от централата на БСП, насрочените за 24 юни политически консултации за определяне на датата за изборите щяли да претърпят  драматичен обрат с вероятното създаване на подкрепян от ГЕРБ и някаква коалиция нов кабинет в рамките на сегашния парламент.

Както в заблатените райони неизбежно се раждат облаци от комари, така от тинестото тресавище на българската политика постояно извират слухове и сплетни, които се засилват пропорционално на общественото безпокойство. Умело подклаждани вече повече от година, политическите тревоги на българина ще стигнат своя връх, ако мълвата за отлагане на предсрочния вот се потвърди.

Индикации за подобни намерения, обаче,  съществуват и  те никак не са за пренебрегване!

През уикенда в медиите се появи изявление на бившия дапутат от БСП Румен Овчаров, че при сегашната ситуация на война между магнатите Пеевски и Василев и неясноти около източването на „Булгартабак“, смяната на правителството на Орешарски  била „неуместна, тъй като пред него има важни за решаване задачи“. „Да искаш оставка на правителството, което си създал – какво е това?“, попита риторично Овчаров  и  заключи, че неговата партия не бива да рискува всичко, защото „на някой му се приискали избори“.

Друг виден деец на БСП, Руси Статков, сега член на Надзорния съвет на Агенцията за приватизационен контрол, защити по БНР тезата, че след като БНБ е контролирана единствено от Народното събрание, през следващите три месеца трябва да има действащ парламент, който да осъществява парламентарен контрол върху дейността на централната банка по отношение „на особения надзор, който тя осъществява сега  върху Корпоративна банка“. „Трябва да има действащо Народно събрание, а не договорки на отделни лица“, каза категорично Статков и настоя за спешно заседание на националния съвет на БСП, на което да бъде обсъден този въпрос.

Доста парадоксално в тази светлина прозвуча и изявлението на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, човекът който само преди седмици поиска в парламента „изборите – в петък“. Пред държавната телевизия той сполучливо определи ставащото с КТБ като „не по-мако бедствие от наводнението“, бившият-бъдещ министър председател открито се усъмни, че ще има предсрочни избори, тъй като „управляващите много лъжат“. „На БСП номерата са ясни. Има хора, има сценарии и всякакви такива неща. ДПС си назначиха министър оня ден, а говореха и те за оставка. На тези хора не може да се вярва”, констатира притеснено Бойко Борисов.

Едва ли някой се съмнява, че  кашата, която правителството на Орешарски ще остави след себе си е огромна – намелили приходи в хазната, липса на партноьрско споразумение с ЕС / сиреч на европейски пари за следващите години/, висящи наказателни процедури на Брюксел към България, спрени оперативни програми, ендемична безработица за почти половин милион души, предстоящи неустойки по договорите за „Южен поток“, тежка улична и организирана престъпност, фалирало здравеопазване, образование, енергетика, култура. Но сред т.нар.“политически елит“ очевидно има хора, които по никакъв начин и за нищо на света не желаят да се откажат от властта.

И тъкмо те се опитват да превърнат волята на суверена за предсрочен вот в мираж.  В илюзия, която постоянно межделее на хоризонта  и изчезва, щом губещите надежда опитат да я приближат.

20.06.2014

Както предупреждаваха някои синоптици, този път пороят най-мощно удари Североизточна България, където дивите води взеха човешки жертви и причиниха огромни материални щети. Опасностите, обаче, тепърва предстоят, защото след наводненията обикновено идват заразите и епидемиите. А те могат да отнемат много повече човешки живот, отколкото излялата се водна стихия.

От години вече Световната здравна организация предупреждава, че зачестяващите стихийни бедствия със силен интензитет причиняват все повече болести в засегнатите райони. Учените отдавна прогнозираха, че задълбочаващите се изменения в климата ще направят последствията от подобни катаклизми още по-сериозни и то най-вече в бедните държави.

В края на май, след  най-тежките наводнения  на Западните Балкани от сто години нисам, оттеглилите се води оставиха след себе си морета от кал, тиня, блата и стотици трупове на удавени животни. Хърватия първа обяви тревога пред опасността от зарази, сръбските епидемиолози спешно призоваха да бъде дезинфекцирана всяка наводнена къща, Босна и Херцеговина потърси международна помощ за изгаряне на стотиците тела на удавени домашни и диви животни. В засегнатите райони започна ударно хлориране на водата във водопроводните системи с цел унищожаване на бактериите, а след  почистването от кал и тиня на улици и домове, стартира обработката им с бактерицидна вар. Медици припомнят, че болестите, които се пренасят чрез водата, когато тя е замърсена с нечистотии от отходната канализация, септичните ями и сметищата, са тиф, колит, лептоспироза, хепатит А.

Друга напаст, която неизбежно се надига от заблатените след наводнения райони, са облаците комари, излюпили се от милиардите снесени в локвите яйца. Комарите пренасят труднолечимите болести малария, денга и западнонилска треска, които нанасят тежки поражения върху човешкия организъм. Успоредно с жилещите насекоми, към населените места се връщат и търсещите храна пълчища плъхове, които пренасят лептоспироза и хеморагична треска. Затова пръскането с машини и от въздуха с инсектициди, както и ударната дератизация са единствените мерки, които могат да елиминират опасностите от тази напаст.

В началото на юни български медии съобщиха, че след спадането на високите води на Дунав при Лом, градът за пореден път е бил залят с фекални води. Централен всекидневник тогава написа, че  „порой от изпражнения е покрил половината дунавски парк и обгазява с нетърпима воня крайбрежите алеи, заведения и къщи“, както и че  „огромни кафяви езера покриват градинките и цветята в парка на Лом, в нечистотии са потънали пейки и беседки, а край вонящото блато има детски и спортни площадки“.

И ако здравните инспекции все пак успяха да предотвратят избухването на епидемия в крайдунавския град, предизвикателствата пред общинските власти след наводненията в Североизточна България и най-вече в района на третия по големина български град Варна, ще бъдат огромни.  И то не само защото бедствието се случи в разгара на летния курортен сезон, когато близо 400 хилядния морски център и прилежащите към него комплекси вече са пълни с туристи от чужбина и страната! Избухването на епидемии или разпространението на различни зарази в района биха нанесли нокаутиращ удар върху туристическия имидж на страната за години напред, което ще бъде пагубно върху една от малкото печеливши дейности в държавата.

Тъкмо затова, вместо да се замерват по медиите с обилните след дъждовете кал и тиня, местните политици, представителите на държавната власт и специализираните органи, управляващи и опозиционни партийни лидери и техните формации, биха могли да се възползуват от шанса да пооправят поне малко повехналия си авторитет. Как, ли?  Като предприемат необходимите спешни  и ефикасни мерки за овладяване на последствията от природното бедствие и демонстрират поне веднаж, че могат да действат съвместно и национално отговорно.

Могат, но едва ли ще го направят. Защото ароматите на властта отдавна са лишили обонянието им от възможността да долови надигащата се смрад. В случая – на тинята, блатата и потенциалните зарази.

18.06.16

Предполагал ли е  някой, че банален корпоративен скандал между две известни „Фигури“ на местното задкулисие, доскоро партньори,  ще наруши толкова драматично статиката на цялата българска политическа система? Едва ли. Вярно, разрушителният потенциал на първата Фигура успя да изкара по площадите стотици хиляди възмутени граждани в продължение на година и да съсипе на практика цяло правителство и парламентарно мнозинство, но чак да разклати дълбинно  темелите на държавата, малцина са предполагали.

От друга страна приемал ли е някой сериозно „ясновидството“ на  втората Фигура в сегашния скандал, която в края на януари обяви пред  германския „Ханделсбладт“, че политиците в неговата  страна мислят, че са „всемогъщи и недосегаеми“  и прогнозира, че „политическата система в България е на път да се промени много скоро“? Едва  ли някой се е замислял казаното. Оказа се, обаче,  че пророческите му слова на банков гръмовержец са на път да се сбъднат запокитвайки  най-бедната и окаяна европейска държава в бездната на финансовия крах.

Признания в този дух направи и „бившият-бъдещ“ премиер и лидер на ГЕРБ  Бойко Борисов. След едноседмичното си  пребиваване в САЩ той обяви, че „България отвън изглежда отвратително – нестабилна, непрогнозируема, разкрачена между Изтока и Запада“ , предупреди, че продължаващото управление на сегашния кабинет е „катастрофа за държавата“  и препоръча „тези хора/ министрите – б.м/ да бъдат дадени на прокурор“.

За отиващия си кабинет това вероятно само предстои, но за подуправителят на централната финансова институция на държавата –  БНБ –  то вече стана факт. Човекът, който по задължение би трябвало да упражнява надзор над българските банки, беше е обвинен в липса на контрол върху две дузини лоши кредити, отпуснати, както се разбира, на банката на втория Фактор и съответно поставен под домашен арест. Ден преди това клиенти на въпросната банка, подплашени от трусовете около нея, извиха опашки пред касите й за да изтеглят своите вложения. А доскоро всички  те си мислеха, че в банката са основните пари на държавата! БНБ се видя принудена да се намеси в скандала  като спасителен пояс с уверението, че банковата система, включително и банката на втория Фактор, е с „висока ликвидност и капиталова адекватност и функционира нормално“, но доколко това закъсняло уверение може да успокои вложителите, предстои да се види. А и хората все още имат очи да прочетат мотивите на международната рейтингова агенция „Стандарт енд Пуърс“, която тези дни съвсем очаквано намали кредитния рейтинг на българските финансови институции. Според в. „Капитал дейли“, сред констатациите на агенцията са това, че „ Банковият сектор в България е “умерено нестабилен”, като фактори са ограничените перспективи за растеж на бизнеса и на печалбите на местните финансови институции“, както и че  „БНБ не се е представила особено добре в ролята си на регулатор  и се е оказала сравнително неуспешна в предотвратяване на нарастването на рисковете преди финансовата криза от 2008 г“.

Скандалът между двамата финансови „набаби“ успя да засили  и вибрациите на политическата криза, която от цяла година тресе държавата. Очакваната оставка на едно от най-недолюбваните правителства през последните 20 години не само не се състоя поради необяснимия инат на подкрепящите го партии, но нейното протакане вероятно ще предизвика допълнителни трусове на общественото недоволство. Силно сеизмична е и обстановката в парламента, където различните депутатски формации по-скоро беснеят показно в пленарната зала, отколкото извършват някаква затихваща законодателна дейност. В кулоарите демонтративно се късат писмени договорености, говори се за междупартийна „война“, за „реваншизъм до дупка“, логорейски се отказва правото на суверена да изразява отношението си към изборния процес чрез референдум. Дори повече –  подпийнал ляв депутат и бивш агент на ДС ласкае от парламентарната трибуна колегите си с епитета „лъжци“ плещейки неразбираеми дивотии, а в половинчасова пледоария лидер на парламентарна група „открива Америка“ с просветлението, че вината за ниската представителност на изборите била на партиите, а техният проблем бил „нашата /на политиците – б.а./ нереформираност, немодерност“.

Извън парламента положението е също хаотично. Въпреки заклинанията на МВ, битовата и уличната престъпност бележат нови рекорди, мафията отново си разчиства сметките с бомби, по улиците се стреля, бие и насилва, луксозни джипове мачкат деца и възрастни на пешеходни зони и спирки, касапницата по пътищата не спира. От друга страна ситуацията в социалната сфера остава драматична, здравеопазването е пред тотален колапс, еврофондовете  пресъхват окончателно, протестират недоволни животновъди, земеделци и кой ли още не!

През тези дни българите все по-често започнаха да стават свидетели на един отблъскващ феномен – политическата воня около тях се засили нетърпимо и всичко бързичко се оцапа с пресни кафяви  петна.  Макар нелицеприятно, явлението  е известно и се случва винаги, когато една провалена държава започне да се допира до вентилатора.

Казано леко метафорично и  твърде образно.

17.06.2014

В говоренето около  поредния рунд в битките между български финансови групировки, несекващите игрички на местното задкулисие както и за причините довели до драмата в Украйна, един от най-често спомнаваните термини е „олигархия“.

Бърза справка в речниците сочи, че олигархията е „форма на управление, при която властта е съсредоточена в ръцете на малка група от обществото, съставена най-често на базата на знатен произход, богатство и влияние“. Това определение, обаче,  като цяло се отнася до епохата на предвоенния капитализъм, докато терминът смислово обхваща и друг период от историята на Източна Европа – годините до прехода през 1989-та.

През тези години популярният термин не беше „олигархия“, а „номенклатура“. Какво, според речниците е „номенклатурата“?  Тя също е съставена от  ограничен кръг хора, обикновено елит от партийни функционери в някогашния комунистически лагер, които държаха ключови позиции във всички сфери на обществения живот: в изпълнителната власт, икономиката, финансите. „Номенклатурчиците“, както ги наричаха тогава, можеха да променят мястото си в създадената йерархия, но много рядко излизаха от нея. Неслучайно през тези години гражданственост беше придобил термина „червена буржоазия“, с който се означаваше онази класа на привилегировани партийни членове или хора от партийното обкръжение, които се ползваха с облаги, до които останалите членове на обществото в тоталитарните комунистически режими нямаха достъп.  „Номенклатурата“ вероятно не е била толкова богата, колкото олигархията, но в замяна на това притежаваше много по-голяма власт – просто е държеше в ръцете си съдбите на хората.

С падането на тоталитарните режими след 1989-та комунистическата номенклатура като че поизчезна, особено след като много нейни членове се вляха в олигархията. И след като вече не бяха обвързани с клетвата за вярност към комунистическата партия, номенклатурчиците започнаха да вършат онова, което винаги са знаели, че правят богатите хора. Построиха си луксозни домове и вили , купиха си скъпи автомобили, започнаха да летят частно  със  самолети и хеликоптери, като напълно забравиха границите на приличието. В същото време, обаче, продължаваха да  твърдят, че тъкмо това, което вършат,  е същинското лице на  въпросния капитализъм. И го правеха толкова „убедително“, че мнозина, които бяха далеч от олигархията, започнаха да се разочароват от капитализма и да си задават логичния  въпрос: „Защо в  началото на прехода ние се радвахме толкова много по площадите? И за какво, всъщност, „ядохме жабетата“ всички там?“

Тези разочаровани граждани така и не разбраха, че са били не само свидетели, но и преки участници в една голяма измама. Просто тогава не ставаше въпрос за капитализъм, а за започналото управление на т.нар. „плутокрация“, което, отново според речника, означава „съсредоточаване на държавната власт в ръцете на богатите“. „Плутокрацията“ е частен случай на „олигархията“ и  макар  двете да говорят за „равенство в обществото“, става въпрос за лозунг, предназначен за онези, които не принадлежат към тях. Да, олигарсите и плутократите са равни помежду си, но равенството им е съвсем различно от това с  хората, които те с апломб обичат да  наричат „народът“.

И когато неприятностите някой ден се появят, какъвто е случая със сегашната война между двамата български финансови набаби или  с кризата в Украйна, олигарсите инстинктивно побягват навън при своите пари. Те отдавна предвидливо са вложили авоарите си в сигурния западен капитализъм, надявайки се там да не ги загубят толкова бързо, колкото са ги натрупали в своите държави.  И тактиката им работи все още безупречно. На  първо време, поне…

11.06.14

С перспективите за някакво отпушване на затлачения от година управленски процес в България, политическа фауна в страната се озова във фазата на трансформациите. Пред очите на прегракналото от протести, отвратено до крайност от хаоса в държавата общество, лидери, партии, коалиции, формации и неизменно подскачащите около тях медии, започнаха да се променят като в анимационен филм – бързо, странно и грозно.

В създалата се топлинка при мисълта за  предстоящия вот и нетърпение за ново поредно преразпределение на властта, яйчицата  в партийните ядра вече прерастнаха в лакоми гъсенички и игриви попови лъжички, които в условията на предстоящата изборната метаморфоза трябва да се превърнат в поредните „прекрасни“ парламентарни пеперуди и шумно крякащи жаби и жабоци. Въпросното преобразуване е процес на съществено изменение в политическите организми на отделните формации, който обуславя  и дълбоки промени в индивидуалното развитие на техните лидери. Каквито, впрочем, главният герой на американския сериал Туин Пийкс беше синтезирал в своята култова фраза: „Совите не са това, което са!“.

Мимиките на левицата

През последните дни „морфирането“, този ефектен технически прийом в киното и анимацията, чрез който една физиономия преминава неусетно в друга, може да се види на живо на местния политически екран. Лидерът на ПЕС, по съвместителство такъв и на местните социалисти Станишев, който преди година заяви сакраментално, че „ако БСП не гласува за Пеевски, правителството на Орешарски си отива“, се оказа една от най-точните илюстрации.  След като запенено беше заклеймил опозиционното поведение  на ГЕРБ като „демонстрация на просташка безнаказаност и самодоволната наглост“, тези дни същият „мандатоносител“ поиска панически оставката на кабинета /„Още този петък!“/, призова за бързи избори през юли и… ни в клин, ни в ръкав артикулира, че довчерашният архипротивник на неговата партия Борисов  е човек с „държавническо мислене“ констатирайки, че след като гражданите били „уморени от политическата конфронтация, вече е необходим диалог“. Дакото подобна политическа трансформация може да се визуализира някакси  в съзнанието на 3D поколението, за огромната част от „сениорите“ на БСП метаморфозата е напълно необяснима.

Преливащите лица на ДПС

Не по-малко видоизменяща се е и позицията на ДПС, другият партньор на БСП в сегашния парламент. От непоклатим поддръжник на кабинета „Орешарски“, неговият лидер Лютви Местан набързо се превърна в  изразител на „отговорната“ политика на  своята партия, внезапно прегърнала тезата, че правителството не може да довърши мандата си, че бъдещето на Орешарски зависи изцяло от кризата на коалиционния партньор БСП и че сега основният въпрос е не дали, а кога да бъдат предсрочните парламентарни избори. И ако някой местен кинорежисьор все пак се престраши да морфира компютърно лицата на ДПС, в кино-портрета на формацията със сигурност следва да се мернат преливащи се едно в друго  лицата на нейния почетен председател, цялото й сегашно ръководство както и  „незабравимите“ знакови физиономии на депутата Пеевски и бившия заместник-председател Бисеров.

Крякащите проруски „лягушки“

Най-драстична и респективно най-грозна, е метаморфозата на третият партньор зад кабинета „Орешарски“ – партията „Атака“ или по-точно на нейния водач Сидеров. Започнала преди година с влизане въоръжен в парламента и криене под пластмасова маса от дъждът от яйца и камъни по него, преминала през скандалите в брюкселски ресторант, луксозните воаяжи до Париж и хулиганските прояви в самолета до Варна, абсурдната трасформация на „самоизградилото се момче“, както Сидеров сам обрисува себе си по телевизията, стигна до целуване ръцете на руския евреин „Йоска“ Кобзон на предизборния концерт в НДК и в крайна сметка до афиша „Оставка за Орешарски !“, закачен високо върху неговия „златен“ кворумен палец в парламента. Евразийската посока във външната политика на България, изграждането на руските „Южен поток“ и АЕЦ“Белене“ са само детайли  от „високо патриотичния“ имидж на крайните националисти, които от местни попови лъжички започнаха да се превръщат в кресливи руски „лягушки“.

Овидий: „…как в нови тела се превръщат

Формите“

             Политически метаморфози протичат не само в досегашната опозиция в лицето на ГЕРБ, но и сред видовете от вивариума на извънпарламентарните партии. Разнопосочните, често хаотични послания, които кънтят около тях  говорят за дълбоки вътрешни изменения, които вероятно протичат в техните политически организми.  В природата това е естествено  – в крайна сметка междувидовата битка за  оцеляване е жизнено важна за продължаването на рода. В местната политика започналото  домогване до властта е някаква застраховка за малко по-продължителна обществена екзистенция. Да  не забравяме, все пак,  че политическите пеперуди, изскочили от сегашните гъсеници, обикновено живеят само ден – два, а превърналата се в жаба попова лъжичка може да изкара на белия свят дори повече от един парламентарен мандат!

Така настъпващият пореден предсрочен изборен цикъл се оказва  екзистенциално важен за местната политическа фауна. Не само за нейното оцеляване, но и за това кой, в крайна сметка, ще бъде господарят на местното пресъхващо блато.

До следващата метаморфоза, естествено.