Monthly Archives: June 2012

СОФИЯ И “ТЕМЕНУЖЕНИТЕ” ТОАЛЕТНИ

До края на юни София ще се сдобие с нова стратегия. Неотдавна главният архитект на столицата Петър Диков съобщи пред медиите, че в плана за действие на общинарите ще бъдат посочени местата на бъдещите обществени тоалетни и строителните изисквания за тях. Задачата е публичните отходни места в българската столица да отговарят на културата на един европейски град. „Ние продължаваме да смятаме, че това, което се прави по света, не можем да го направим и тоалетните, които са поддържани, чисти и ухаят на теменужки, не са за нашенеца”, цитираха признанието на главния архитект вестниците, но не подминаха и  обещанието му новите столични WC-та да не са от типа „гаров глозет”, а „чисти модерни клозети”.
Старото софийско „метро”
Според данни от тази година, достигащите на моменти 1.5 – 2  милиона жители и гости на столицата би трябвало да могат да ползуват цели 63 обществени тоалетни. За съжаление, обаче,  повечето от тях не функционират или са в отблъскващо състояние. Преди пускането на подземната железница на път за вкопаните в земята и нехигиенични отходни места софиянци подхвърляха деликатно: „ Отивам да посетя метрото”.  Днес повечето „WC – метростанции” отдавна са  затворени по санитарни причини, а малкото останали действащи отблъскват със своя окаян вид и отчайваща хигиена. Поради което зорлиите, срам-несрам, са принудени да притичват зад храст или дърво, да се подпират до уличен улук или просто да клекнат в някой незаключен жилищен вход. Естественият резултат от тази масова активност е силно осезателен в летните горещини и доста опасен в санитарно отношение.
Естественото осамотяване
Данни от миналогодишното преброяване на населението сочат, че  26 на сто от жилищата на българите са с външна тоалетна, а в почти един процент от тях  тя липсва въобще. Българинът нарича дворното си отходно място „нужник”. Твърди се, че живелият в началото на 19 век възрожденец  Иван Богоров  въвел тази думичка в употреба вместо арабската „кенеф”, която в превод означава „скрито от погледа място”. Макар двата местни термина да са доста отдалечени от английския „воден клозет”, френския „тоалет”, предназначен по-скоро за пудрене на носа или перуката, отколкото за удволетворяване на естествените нужди, или от срамливата за американците „стая за почивка”, всички те означават едно и също – мястото, където „цар и пъдар ходят сами”.  Това място има огромно значение в живота на  хората най-малко защото според статистика на Световната организация на тоалетните /да, такава съществува!/,  човек прекарва в него средно  36 месеца от живота си, посещава го 2500 пъти годишно и по 6-8 пъти на денонощие.
Напред и нагоре!
През 2009 на интернет-страницата www.sofia2020.bg,  група урбанисти от гражданското сдружение „Архитекти за София” лансират инициатива за изграждане на адекватно количество обществени тоалетни в столичните паркове, които да са съвременни, комфортни, подходящи за ползване от хора в неравностойно положение и поддържани по европейски маниер. Предложено е и купуването с европейски средства на най-модерни самопочистващи се тоалетни от Германия, където те отдавна се използуват. Ентусиастите представят идеята си  и на столичния главен архитект Диков, но както сами поясняват в  сайта си, поради краткото време на срещата, той не взел отношение по темата.
Вероятно тъкмо сега, година преди парламентарните избори в България, най-сетне е настъпил момента за финализиране на сложната общинарска концепция за клозетите.  От една страна тя предстои  да трасира пътя към връщането на собствеността на кметството върху продадените след 2002 година 18 публични нужника, чиито частни собственици вместо да ги модернизират си отворили питейни заведения около тях, както и да постави върху картата на „най-добрия за живеене български град”, за каквато беше обявена в началото на тази година София важните отметки, които ще указват къде в бъдеще и през по-заможни времена ще бъдат ситуирани новите публични тоалетни.
Което едва ли ще помогне за удволетворяване на неотложните биологически нужди на зорлиите, но поне ще ги превърне в трайни оптимисти.

НОСТАЛГИЯ ПО БЪЛГАРСКИТЕ ЖЕЛЕЗНИЦИ

Само година след Освобождението на България  от османско владичество, през 1879 в Берлин е построен първият в света електрически локомотив. По това време в балканската страна съществува една единствена жп-линия – Русе-Варна, експлоатирана от британска компания. Реално младата държава е нямала собствени железници, пояснява Стефан Стоичков, един от малцината историци и изследователи на темата в България. След търг за концесия за трасето Цариброд-София – Вакарел, през 1886 започва  и строежът на първата държавна жп-линия. Концесията тогава е спечелена от Иван Грозев, предприемач, който имал задължението да изгради гаровите и технически съоръжения по трасето, както и да осигури подвижния състав за него. Деловият българин поръчва първите вагони и локомотиви за БДЖ от фабриката в германския град Гьорлиц. Историкът Стефан Стоичков пояснява, че до началото на 20 век БДЖ са купували френски и белгийски жп-състави само обстойно проучване на пазара за качество, цени и бързо изпълнение, но интересът бил насочен основно към германски фирми. Просто те били най-прецизни в изпълнението и предлагали влаковете на конкурентно ниски цени. Това съвсем не било случайно: предвид разработването на германската „Багдадска железница”, която трябвало да свърже Берлин с Отоманската империя през България, германците били готови значителни отстъпки за малката балканска държава.
Трен или влак?
Единствените запазени вагони от това далечно минало днес са „ретро-съставите” на т.нар.”Корона експрес” –  влака, с който е пътувал  цар Борис III. Те били изработени в германските компании „Linke-Hoffmann” в Бреслау и „Wegmann & Co” в Касел. За изненада на нашите съвременници, продължава разказът си железопътният историк, България никога не е купувала готови жп-състави, тъй като  в много случаи българският държавен стандарт/БДС/ е бил по-взискателен дори от германския. Дори повече – във всяка немска фирма изпълняваща поръчка на БДЖ, са присъствали български инженери, които контролирали производството от първата стоманена отливка до готовия локомотив или вагон. С печат върху всеки детайл те удостоверявали лично изискваното качество и стандарт. Стефан Стоичков разказва как през 1939, когато  България започва интензивно да внася нови вагони според техническият план за развитие на БДЖ до 1948г
/ поради следвоенните събития той, естествено, не е реализиран/, германците предложили само за 12 месеца да изпълнят крупна българска поръчка на стойност  милиард и 180 милиона златни лева, но със стандартни готови вагони. Поръчката се провалила защото българската страна настояла вагоните да отговарят стриктно на държавния стандарт, а тогава цената щяла да скочи  три пъти. И това не е учудващо, допълва Стоичков, тъй БДЖ са спазвали строго държавните стандарти.
Чии са „царските” вагони?
Четирите вагона за „Корона експрес” били поръчани в два различни германски завода поради невъзможността една фирма да ги произведе за твърде краткия  срок наложен от предстоящото честване на 20-годишнината от възкачването на цар Борис трети на престола. През 1937г., обаче,представителите в България на „Linke-Hoffmann” – Бреслау инж. Георги Рибаров и на „Wegmann & Co” – Касел  инж.Стоян Митов, успяват да предадат на БДЖ изпълненото задание.  Стефан Стоичков опровергава твърденията, че вагоните били купени по личното хрумване на монарха. Те са били собственост на държавния правителствен жп-парк и в нито един архивен документ не се говори за вагони на Фердинанд, на Борис или дори на Тодор Живков, допълва историкът. Вагоните са държавни и са могли да влизат в график на движение само със специален указ. Нито царят, нито Тодор Живков са можели да се разпореждат лично с тях, е категоричен изследователят.
Червен влак се композира
Произведените в заводите на  Гьорлиц и Бауцен през 1975 в някогашната ГДР салон-вагони за социалистическия „Витоша експрес” са със значително по нискък лукс и качество от предвоенните, отчита Стефан Стоичков. Преди войната обзавеждането е било изцяло от тиково дърво, а след 1945 година вече се използуват съвременни материали. Което не е пречело на тези вагони комфортно да се возят, обикновено в т.нар.курсове „под прикритие”, фигури като севернокорийският диктатор Ким Ир Сен, югославският маршал Тито и други високопоставени другари, гостуващи на комунистическия режим в София. Вагоните от „Витоша експрес” са можели се движат  и по жп-мрежите на тогавашния Съветски съюз, Китай и Монголия благодарение на своето комбинирано руско и европейско междурелсие.
Пуф-паф в 21 век
Тези дни на транспортния министър Ивайло Московски обяви, че България е поръчала 150 нови германски мотриси „Сименс” на стойност 600 млн.евро. По този повод жп-историкът Стефан Стоичков коментира, че БДЖ силно са изостанали в своето развитие. През последните години в България липсва политическа визия за този вид транспорт докато в миналото той е бил мощен лост на държавата. Железниците бяха изместени на втори план, загубиха всичките си превозни пазари и комай от тях остана само администрацията, отчита историкът. Като разумна икономическа общност Европа винаги се е отнасяла приоритетно към своите железници и  повечето страни около България, независимо от икономическата криза в момента, постъпват тъкмо по такъв начин. Турция, например, трескаво строи скоростни жп-трасета и ако България  спешно не си отговори на въпроса дали иска модерна железница или не, възможно е в бъдеще транспортните потоци да започнат да заобикалят страната и тя да се окаже своеобразен „жп-остров” в който се движат единствено стари влакове, предупреждава историкът Стефан Стоичков.

БЪЛГАРИЯ: КОПНЕЖ ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ СТАНДАРТИ

След близо шест години членство в ЕС българите все още мечтаят за стандартите на живот в Европа.. Сближаването/конвергенцията/, на по-бедните държави към средния за ЕС доход от БВП на глава от населението винаги е било най-привлекателната страна за членство в общонстта, но в условията на криза и слаб икономически растеж процесът изостава драматично, а някъде дори вече е спрял. Каква е ситуацията с България?
Според изследване на унгарските икономисти  Виктория Васари и Петер Халмай, публикувано през 2010 в издавания в Италия „Европейски журнал по сравнителна икономика”, растежът в новите членки на ЕС ще достигне върха си до към 2030 година, след което в резултат на разрастващата се демографска криза и намаляването на работната сила, конвергенцията реално ще спре. Двамата анализатори прогнозират, че след като Полша би могла да достигне равнището на Германия едва след 20 години, за двете най-бедни членки на ЕС – Румъния и България  – ще бъде успех ако успеят да прескочат бариерата от 60 на сто от средния за ЕС доход на човек. Друг унгарски изследовател, проф. Золт Дарвас от независимата Асоциация по международна икономика „Брюгел” в Брюксел смята, че България и Румъния все още имат шансове за конвергиране към стандартите на ЕС, но „това реално може да се случи след 40 или 50 години”.
Да градим живота нов
В началото на април Съветът по европейските въпроси към българското правителство предложи за приемане актуализирани проекти  на Националната програма за реформи за тази година и на Конвергентната програма до 2015. В първия документ са отразени приоритетите за растежа на ЕК до края на 2012, ангажиментите на България по пакта „Евро плюс” и петте национални цели, формулирани в стратегията „Европа 2020”. Конвергентната програма, която е  елемент от процеса на координиране и многостранно наблюдение на икономическите политики на страните от ЕС, е изготвена в съответствие с бюджетната прогноза до 2015 и предвижда запазване на валутния борд, водене на консервативна и дисциплинирана фискална политика, осигуряване на устойчивост на публичните финанси и  изпълнение на мерки за стимулиране на икономическия растеж. Двата документа бяха предложени за анализ от ЕК.
Набиване на канчето
Месец по-късно, за втори път в практиката си спрямо България, ЕК предостави на София своите оценки на двата документа. Отчитайки стабилизираните публични финанси Брюксел препоръча предприемането на допълнителни мерки срещу рисковете в заложения вече за тази година бюджетен сценарий и настоя за подобряване качеството на разходите в образованието и здравеопазването. Икономистите от ЕС обръщат внимание върху  засилване устойчивостта, адекватността и контрола върху пенсионнната система, насърчаването на младежката заетост и предприемането на спешни мерки за намаляване на бедността. В областта на образованието те призовават за модернизиране на учебните програми, повишаване подготовката на преподавателите и осигуряване на достъп до образование на групите в неравностойно положение. Брюксел акцентира и върху укрепването на административния капацитет и реформите, подобряване усвояването на евросредствата, изисква подобряване качеството и независимостта на съдебната система и апелира към ускорено въвеждане на електронно управление. В анализа вниманието се насочва  и към правилното прилагане на законите при обществените поръчки, премахването на пречките за навлизане в пазара на чужди инвеститори както и към промени в разпоредбите за гарантирана печалба и контрол над цените.
Да можеш да вярваш…
Зад изброените „деликатни” препоръки на ЕК естествено стоят реални и конкретни проблеми. И тъкмо в тях, вероятно, се крият отговорите на перефразирания шеговит български въпрос „Кога ще ги стигнем европейците?”. А може би и обяснението на все по-потискащите съмнения дали подобно постижение въобще е възможно в страна, чиито граждани, по данни на френския „Фигаро” от този април, получават минимална месечна заплата от 138 евро / в Люксембург това са 1801 евро!/, и които макар с най-нисък дълг към своя БВП в Европа, се нареждат сред жителите на 10-те най-нещастни държави в света…

ДВЕТЕ БЪЛГАРИИ И РОМИТЕ

В средата на май бяха публикувани тревожни данни от доклад на ЕК и ООН за продължаващата изолация на ромите в 11 членки на ЕС сред които и и в България. Какво, в сравнение с останалите страни, е положението на българските роми?Как кризата и природните бедствия се отразяват върху техния живот?Отговор на тези въпроси Георги Папакочев потърси от юристът- правозащитник Орхан Тахир и от директорът на Центъра за публични контакти и застъпничество Румян Русинов:
След силното земетресение на 22 май едни от най-сериозно пострадалите са жителите на  ромската махала в Перник, разказва Орхан Тахир. Това е обяснимо предвид условията, в които те живеят. По-страшно е икономическото бедствие, тъй като то е постоянно при тях, твърди ромският правозащитник. Десетки години тази криза, засяга  не само тях, но и цялото общество, а ромите са част от общия организъм, от една обществена система. Поради което тяхното обедняване ще оказва все по-осезаем ефект и върху етническото мнозинство. Румян Русинов цитира данни, според който в Пернишко и Радомирско най-много са пострадали паянтовите ромски  къщички. Да се надяваме, че след като държавата обеща да помогне на всички засегнати от бедствието, тя няма да забрави и за ромите, казва политологът.
Третият свят на Балканите
България е втора след Румъния по брой на ромско население в Европа и това предполага, че проблемите в страната са много по-съществени, отколкото в съседните Сърбия или Гърция, например, отчита Орхан Тахир. Той допълва, че  масово обедняват не само ромите, в капана на бедността попадат и все повече българи. В България отдавна има хора, които реално живеят в условия на Третия свят, твърди юристът. Просто съществуват две Българии, две различни паралелни реалности. Едната е  на хората постигнали среден стандарт на живот за местните условия, които могат да си позволят веднаж в седмицата да отидат на ресторант, които се интересуват от случващото се в обществото и чиито деца учат в нормални училища. Светът на хората от другата България, в който са повечето роми, е напълно различен – тези хора са принудени всекидневно да се борят единствено за собственото си оцеляване. За тях въпросът как да си плащат данъците отдавна не стои, защото основната им мисъл е как всекидневно да осигурят насъщния.
Сегрегация в 21-век
Румян Русинов отчита положението с ромската заетост  и образование като най-тревожно. Всеки трети от запитаните в неотдавнашно проучване на ЕК и ООН отговаря, че е безработен, 70 на сто от анкетираните твърдят, че нямат платена работа. Подобна е и ситуацията в образованието. Към 1990 година, по данни на образователното министерство, около 50 на сто от ромските деца са били образователно сегрегирани, сиреч изолирани в ромските квартали. Преди няколко години, отново според ведомството, процентът на изолирани деца вече е 70.  Русинов допълва, че от 11 на сто пълна ромска неграмотност в началото на 90-те през миналата година тя вече е 20 на сто. С всичките условности, тези числа  показват една изключително тревожна тенденция, която обяснява  увеличаването на безработицата и  на социалната дистанция между българи и роми – задълбочаващ се процес, по който адекватна реакция на държавата засега не се забелязва.
На ръба на оцеляването
Юристът Орхан Тахир пояснява, че появата на големи ромски махали, превърнали се в гета, е резултат от действия на държавата. Първоначалните поселения на ромите обикновено са били в центъра на на населените места, но в даден момент кмета или общинските власти решавали да ги изместят в покрайнините. Така тези хора са избутвани в селищната периферия /все пак някои са населявали и доста апетитни икономически места!/ за да  попаднат в „задния двор” на общественото внимание. И тъй като никой не се е интересувал какво се случва в тяхната общност,  ромите били принудени да създават собствени механизми за оцеляване, сиреч да оцеляват така, както могат. И днес, когато  тези хора отново са оставени на самотек, те се оказват най-силно поразени от икономическата криза защото. Румян Русинов от своя страна пояснява, че в сегрегираните училища 70 на сто от младите роми получават твърде некачествен образователен продукт в сравнение с българските си връстници. Така стартът на учениците е неравен и вече е трудно да се говори за равни възможности. От друга страна кризата се отразява отразява върху ниската посещаемост на децата в училище. Когато бащата и майката са без работа, естествено те взимат и детето да помага при осигуряването на прехраната. Процесът е комплексен и кризата усилва тези ефекти, пояснява Румян Русинов.
Ромското изключване
Така държавните системи на образование, на социални грижи, на здравеопазване се оказват изключващи за българските роми, е убеден правозащитникът Орхан Тахир. Повечето от тях не са здравно осигурени, често децата им не ходят или рано отпадат от училище, временните социални помощи не решават техните проблеми и не са достатъчни за препитание. И тъй като в даден момент ромите  се оказват изключени, налага им се да търсят препитание извън страната. Гърция, Италия и Испания се превърнаха в основни дестинации за български роми и благодарение на парите, които изпращат оттам, техните семейства и близки преживяват някакси в България.
Сателитните махали
В началото на май съдът по правата на човека в Страсбург спаси паянтовите постройки на ромите от столичния квартал „Баталова воденица”. Сега, обаче, са застрашени около 200 роми в Студентския град в София, които живеят в бараки без ток и вода.  Орхан Тахир твърди, че никой не желае да отговори на въпросите защо едни хора са принудени да се заселват, например в периферията на Студентски град, защо те бягат от селата и строят незаконни жилища в градските покрайнини? Да, тези роми действително създават проблеми за живущите около тях, но първите трудности, възникнали с тези „пришълци” не бяха в Студентски град, а във столичния квартал „Факултета”, който вече надхвърля 50 хиляди жители. Заселвайки се там те създаваха неприятности и за своите събратя там, но тогава никой не обърна внимание на този факт. Трудностите, които възникват в големите ромски квартали остават незабележими, а трябва да се мисли за същината на проблема и за превантивните действия, които да не го допускат, обобщава Орхан Тахир. Никой не иска ромите в проблемните квартали да живеят при сегашните условия, но това съвсем не е техен личен избор, допълва Румян Русинов. Известно е, че тези нови гета бяха създадени преди 20-тина години и те са резултат от ромската миграция от провинцията. Но както Европейският съд по правата на човека, така и българските НПО посочват, че първо трябва да се намери подходящо алтернативно решение и след това те да бъдат прогонвани от незаконните бараки, а не обратното.