На среща с българи в Прага непосредствено преди октомврийския вота, премиерът Борисов предупредително възкликна: „Не дай Боже да паднем на президентските избори, веднага на другия ден ще поискат предсрочни!”. С пет процента разлика от своя съперник и при гласували по-малко от половината избиратели кандидатът на ГЕРБ стана новия  президент, а  управляващите надвиха с 14 на сто съперниците си в местната надпревара. Така предсрочни избори не бяха поискани, но каква е цената за българите от това?

Финален акорд в определените от опозицията като „най-нечестни” и „най-арогантни” избори през последните две десетилетия тези дни постави заключителния доклад на наблюдателите от ОССЕ. Преди да съставят десетките си препоръки към българските власти за ключови реформи в Конституцията и Изборния кодекс, експертите на организацията сигнализираха в текущ порядък за нарушенията, с които започнаха да се сблъскват още след първия кръг на вота. Пред АФП шефът на мисията наблюдатели Жданович  изразява загриженост от многобройните съобщения за купуване на гласове, които „подкопават общественото доверие в изборния процес”. По същото време втори екип наблюдатели от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа/ПАСЕ/ започва да критикува остро работата на ЦИК, отразяването на вота в медиите и пазаруването на гласове в населените с ромско население райони.
Изборните покупко-продажби
И докато някои местни медии се престрашават да излъчат кадри на изнервени и премръзнали членове на секционни  комисии в София, които скандират „Мафия” и „Не сме кучета!” заради хаоса в обработката на бюлетините, десетки хиляди български избиратели, попаднали в  т.нар.”забранителни списъци” вече питат гневно кой и защо им е отнел конституционното право на глас. В свой актуален анализ либералната германска фондация „Фридрих Науман” описва ситуацията между двата тура като „евтин популизъм, омаскаряване на противника, зависими медии, липса на плурализъм и никакъв политически баланс във властта”. Дори  сегашната министърка на правосъдието, тогава все още директорка на асоциация „Прозрачност без граници” Диана Ковачева, бие тревога с констатацията, че „не са пресечени практиките за купуване на гласове, а контролираният вот добива сериозни размери”.
„…и на мойто сърце ти си господар!”
Непосредствено след втория тур наблюдателите от ОССЕ вече говорят за „неспособност на ЦИК да взима навременни или изобщо да стига до решения по ключови въпроси”  и  цитират абсурдния казус с двамата депутати от ГЕРБ, заснети противозаконно да „шътат” в залата със софийските избирателни протоколи. Експертите от ПАСЕ от своя страна отчитат, че „има проблем с възможни злоупотреби с административна власт” имайки предвид скандалния факт, че министъра на вътрешните работи е и шеф на изборния щаб на управляващата партия ГЕРБ. В своя доклад те критикуват медийното отразяване на кампанията, докладват за автоцензура сред журналистите и констатират, че в ефира и печата се е получило сливане на платените рекламни послания и новините, което “без съмнение води до негативен ефект върху качеството на информацията”.
Сянка върху светлия образ
В средата на ноември 71 депутати от БСП, ДПС и „Атака”/същата изчезваща формацийка, която гласува с управляващата ГЕРБ приемането сегашния Избирателен закон!/ внасят искане до КС за касиране на президентския вот заради нарушения в изборния процес, опорочена тайна на гласуването, забранителните списъци, участие на вътрешния министър Цветанов в изборната кампани, купуването на гласове и други мотиви. Особено показателно, обаче, е становището на новоизбраната президентска двойка Плевнелиев-Попова, които по повод искането за отмяна на вота пишат до конституционните магистрати: „Заслужава ли си политическият и партиен дивидент от акцията за касиране на изборите, ако го съпоставим със сянката, която се хвърля върху международния образ и авторитет на България”. През декември съдът признава избора за законен, но в решението си изброява дълъг списък от нарушения и пропуски в избирателния закон, а Сметната палата обявява, че управляващите от ГЕРБ  са похарчили най-много пари на данъкоплатците за кампанията си –  почти два милиона лева.
Гласовете ви чувам?
Със своите няколко десетки остри препоръки към българските власти съдържащи се в заключителния доклад на ОССЕ, практически се визира започналата вече подготовка на парламентарните избори през 2013 година. В случай, че политическата отговорност за допуснатите безобразия през миналата есен не бъде дефинирана, конкретизирана и персонално поета, гаранции срещу повторение на нарушенията не може да има. Ако, разбира се, сегашното управление въобще държи на демократични гаранции в безогледната битка за властта.

Как импийчмънта прерастна в парламентарен спорт край Дунав? Ще приложи ли Брюксел върховната си санкция спрямо Букурещ и София? Защо Шенген е опасен за Балканите и как се печелят по 1000 паунда на ден?

Старт на надпреварата по опити за сваляне на държавния си глава от двете страни на дунавския „Мост на дружбата” беше даден от Букурещ. Още през 2007, когато след изтощителни политически напъни Румъния и България влязоха  в ЕС, румънски политици успяха да организират референдум за първия импийчмънт на президента Траян Басеску, който тогава беше позатегнал колана на сънародниците си в съответствие с поетите пред Брюксел и МВФ ангажименти. Три  години по-късно, след скандала между финансовия министър на ГЕРБ Дянков и бившия ДС-президент Първанов, управляващата партия в България се опита да отстрани с гласуване държавния глава, но парламентарната изневяра на Яне Яневото РЗС в последния момент я лиши от успех. През същата 2010  импийчмънт на Първанов пожела и гравитиращият по това време около управляващите националист Сидеров, но прецедурата отново удари на камък. И за да наваксат в комшийското състезание, тези дни управляващите в Букурещ спретнаха втори референдум срещу Бъсеску и отново претърпяха неуспех. Така и в двете съседки резултатът остана 2:0 в полза на президентите.
Грешката на „бързата кучка”
В уникалната си надпревара за снизхождението на ЕК в областите правосъдие и вътрешен ред за пета поредна  година крайдунавските посестрими традиционно се представиха „впечатляващо”. Което даде повод европейски медии да си припомнят, че България и Румъния са били приети прибързано в ЕС, а АФП дори да уточни, че „ЕС вече плаща цената за бързото си разширяване”. Наскоро в рубриката „Писмо от Европа” известната коментаторка на  „Интернешънъл Хералд Трибюн” Джуди Демпси обрисува крайдунавската ситуация така: „От влизането си /в ЕС/ двете държави наслуки се опитват да се справят с корупцията. В публикуваните тези дни отделни доклади на ЕК за тях, цялостната картина е все още мизерна”. Румънският „Ромъния либера” дори цитира журналистката да изброява възможните действия на ЕК при създалата се ситуация, а именно: да блокира специалните структурни фондове и фондовете за развитие за двете съседки в размер на няколкостотин милиона евро след като вече е включването им в Шенген е отложено или да приложи върховната си  санкция, която би била отнемане правото на вот на Румъния и България.
Бягай, бягай, лошият герой съм аз…
Дали ще се стигне чак дотам е малко вероятно, но със сигурност финишът „Шенген” за Букурещ и София започна да се отдалечава със скоростта на НЛО. След непреклонната Холандия и от Норвегия долетяха гласове, че северната страна  трябва да напусне Шенген в случай, че организираната престъпност, нелегалната емиграция и просията нахлуят в зоната с приемането на двете дунавски съседки. Неслучайно българският премиер Борисов публично намекна за възможността шенгенското пространство да се окаже „не достатъчно надеждно за България” / по повод бомбения атентат в Бургас/, а румънския външен министър Марга призна, че преди третия доклад на ЕК за страната му през септември, Букурещ ще се любува на Шенген само отвън. Особено след съобщенията в румънски медии за разкритата мащабна схема за данъчни измами с интернационалното участие на български бизнесмени, сред които и фигурата на популярен собственик на футболен клуб и „набаб” в захарния бизнес.
Олимпиадата на ловките пръсти
В дните на олимпийските игри крайдунавските евросъстезателки се надпреварват и в характерната за тях регионална дисциплина „просия-джебчийство”. Най-елитните национални състезателки и състезатели вече изпробват ловкостта на пръстите си в джобовете на небрежните гости на Лондон, а екипи от дегизирани дрипльовци дрънкат кутийките за милостиня по улици и кръстовища. Българското МВР вече изчисли, че очакваната печалба от тези непопулярни „дисциплини” е минимум 1000 паунда дневно през целия напрегнат олимпийски месец. Накрая победителите няма да получат медали, но националната им слава ще се измерва по „усвоените” средства, размерите на които данъчните служби в Букурещ и София едва ли някога ще узнаят. Все пак размера на напоителните празненства в родните им махали би могъл да бъде своеобразен индикатор за успеха.
И защо пък не? В крайна сметка всеки победител заслужава своята награда. И тя не е нужно да бъде непременно влизане в „Шенген” или потупване по рамото от Брюксел.payday loans Както и лицемерната необходимост да се преструваме на европейци без никакво намерение да бъдем такива, нали?

На 18 март 2012 в Бундестага ще бъде определен новият германски президент. Управляващи и опозиция вече се обединиха зад кандидатурата на 72-годишния протестантски пастор и бивш ръководител на Службата за работа с архивите на ЩАЗИ д-р Йохим Гаук, който предстои да заеме високият пост.
Два месеца по-късно, на 20 май, бившият български президент и агент на комунистическата ДС с псевдоним „Гоце” Георги Първанов предстои да се завърне триумфално  в редовете на наследничката на някогашната комунистическа партия. На конгреса на БСП той възнамерява да лансира идеите си как неговата стара политическа сила да спечели парламентарните избори  така, че от догодина отново да управлява страната „силно и убедително”.
През 2006, при поредното си посещение в София, съвпаднало с надигащият се скандал около секретното досие на държавния глава Първанов, тогавашният председател на германското Дружество за памет и демокрация пастор Йоахим Гаук уверява български медии, че не може да си представи Германия да има президент, който е бил сътрудник на комунистическите тайни служби и деликатно изказва мнението си, че досието на българския държавен глава все пак трябва да бъде отворено. Попитан какво би станало, ако въпреки всичко подобно нещо се случи в Германия, д-р Гаук отговаря: „Не мога да си представя.  Във всеки случай, обаче, ще се разгори огромен дебат и той ще бъде воден от бившите жертви на режима. Ще има протести…”

В служба на щита и меча

Година по-късно, през юли 2007, Комисията по досиетата установява, че в само в президентския екип на Георги Първанов агентите на ДС са били 11 човека, значителна част от които държавния глава вече е успял да изведе от страната под формата на дипломати. В края на 2010 секретният сътрудник  „Гоце” заявява във Враца, че „наличието на агенти на бившата служба Държавна сигурност в посланическия корпус не създава проблеми на България” и обвинява правителството на ГЕРБ в „двоен морал”, тъй като в списъка на агентите-дипломати имало поне десет човека, изпратени в чужбина от правителството на Борисов. След като отказва да подпише указа за връщане на посланиците от ДС в България, а КС отменя текстове в  новия Закон за дипломатическата служба, трима от президентските посланици с досиета успяват да спечелят съдебни дела във ВАС срещу предсрочното им отзоваване от чужбина от страна на външното министерство.

Да повярваш в институциите

През 2006-та пастор Гаук обяснява на участниците в тематична конференция в София, че винаги е имало начин Законът за отваряне на досиетата на бившата тайна полиция ЩАЗИ да бъде блокиран с юридически прийоми, но това не се е случило поради голямото желание на германските политици архивите да бъдат отворени. “Имаше възможност да ни кажат, че този закон противоречи на европейското законодателство, Конституционният съд можеше да го блокира, но така или иначе това не стана”  пояснява тогава пасторът пред българските си съмишленици и отбелязва, че този акт е бил „шанс за източногерманците да възвърнат доверието си към своите държавни институции”.

През февруари 2012 година тричленен състав на ВАС сезира КС с искане да бъде обявен за противоконституционен текст от Закона за досиетата свързан с т.нар.”картончета” в архивите на ДС. В същото време поради терминологичен пропуск в закона, огласяването имената на агентите сред т.нар.”кредитни милионери” е отложено до гласуване на съответните поправки. Наблюдатили припомнят, че още през 1997 г. българският КС практически е блокирал отварянето на досиетата със забраната да бъдат извършвани проверки на президента, вицепрезидента и на самите конституционни съдии. След това официално става ясно, че трима от членовете на въпросния съд, както и на самия действащ президент, са били агенти на комунистическите тайни служби.

Измерения на вярата

Роденият преди 72 години в Росток, бившата ГДР, Йоахим Гаук е протестантски свещеник, чийто баща е арестуван за „антисъветска демагогия” и  през 1951 година е изпратен в съветски концлагер в Сибир. Дискриминираното от комунистическия режим семейство на младия човек, оказва силно влияние върху неговия мироглед. По-късно неуспялият да запише германистика и да стане журналист поради неблагонадеждност бъдещ политик започва да проповядва в църквата в Макленбург, където се проявява като мотивиран противник на тоталитарната власт.cialis През 2008, заедно с Вацлав Хавел и други европейски политици, пастор Йоахим Гаук слага подписа си под „Пражката декларация за европейската съвест и комунизма” и участва в подготовката на публикуваната през 1998 година  „Черна книга за престъпленията на комунизма”.

През януари 2012  Комисията по досиетата обявява, че 11 от 15-те митрополити на БПЦ са били секретни сътрудници на комунистическата ДС. Нито един от агентурно осветените български архиереи досега не е обелил и думичка на покаяние, а Светият синод упорито отказва да се произнесе по деянията на своите греховни владици. Които продължават да се правят, че нито са чували за престъпленията на комунизма, нито искат и да знаят за някаква си „европейска съвест”…

Практиката политици да оказват натиск върху медиите или просто да флиртуват с тях  обикновено предизвиква шумни скандали по света, които обикновено водят до съсипване на старателно изграждани реномета, а често и до оставки от високи постове. В България ситуацията е диаметрално противоположна –медиите с малки изключения ухажват своите политици, а интимните отношения помежду им се приемат като нормални. Защо в този неприличен танц на „четвъртата” с останалите власти ролите са разменени?
Новата година не започна добре за германският президент Кристиян Вулф. Под натиска на пресата и общественото мнение той трябваше да признае от тв-екран, че обаждането му до главния редактор на в.”Билд” за предотвратяване на публикация за взет изгодно жилищен заем е било „груба грешка”, за която трябваше да поднесе своите извинения. По този повод шефът на борда на Международния прес институт /IPI/ във Виена Карл-Ойген Еберле в специална декларация по случая заяви: „Всеки, който се опитва чрез използуването на личен контакт с главен редактор да дава насоки за работата на новинарите, заплашва безпристрастността и независимостта на журналистите. Един президент би трябвало да признава и уважава всичко това”.
Медиен гулаш и лондонски боби-та
Още по-зле следпразнично тръгнаха нещата с новата унгарска конституция. Освен редицата недемократични промени в нея,  министър-председателят Виктор Орбан и неговата управляваща партия Фидес наложиха и строг контрол над държавните медии, довел до масови уволнения,  принудително пенсиониране на „непослушни” журналисти и затваряне на единственото останало опозиционно радио в страната. Което предизвика недоволство и масови протести сред унгарците. Тежки упреци тези дни понесе и лондонската полиция. В доклад свързан с незаконните практики на вестникарската империя на Мърдок парламентарната експертка Елизабет Филкин посъветва британските „боби”-та да прекратят близките си отношения с медиите и ги предупреди да се пазят от „флиртуващи журналисти”, които се опитвали да ги напиват за да получат интересни истории. Филкин цитира  и сведения за полицаи, които си позволявали да дават информация /представете си!/  на журналисти срещу заплащане, а други били просто „омаяни” от тръпката, че разговарят с репортер/к/и.
Танци по никое време
Всичко това изглежда като розов захарен памук на фона на медийната ситуация в България, където подобни събития отдавна предизвикват единствено иронична усмивка докато повечето образни, ефирни и печатни представителки на „четвъртата власт” с изгарящо нетърпение очакват поредната покана за танц с най-влиятелните фигури от управлението. Вече трета година конфликти или разногласия между двойките на публичния дансинг напълно  липсват и всекидневно от телевизора,  радиото или по страниците на печата се демонстрират синхронизираните окончателно стъпки на танцьорите  и техните еротични чупки в кръста. Естествено има и по-слаби, обикновено млади, изпълнители или участници с несъвършено още чувство  за ритъм, но те стават все по-малко и по-незначителни. Просто българската традиция е такава – на политическия дансинг управляващите винаги да се радват на сговорчиви и дащни медийни партньори. И по комунистическо време, когато единствените държавни телевизия и радио, подобно на изкъсо контролираните няколко вестници и списания, потропваха страхливото хорце с Първия държавен и партиен ръководител, и след 1989-та, когато телевизията вървеше „винаги с победителите”, а медийните танцьори все пак следваше да бъдат „нахранени”, та до днес, когато иначе отруденият Премиер сутрин успява да обиколи всички възможни и невъзможни тв-студиа, а после пред някоя ремонтирана детска градина или пътна отсечка да завърти в шеметен словесен валс пред камери и микрофони  щастливото ято  репортерки с грейнали очи. Които културологът Александър Кьосев още през 2004 година в свое есе нарече ласкаво „Момиченца”…
Огледалце, огледалце…
Видно е, че неприличните танци между медии и власт обикновено са своеобразен вертикален израз на хоризонтално желание, а то рано или късно, не може да не създаде своите плодове. Още през 2006 година американският посланик в София Джон Байърли докладва на началниците си отвъд океана: „Борисов изгради PR машина, която му спечели подкрепа във всички възрастови и социални групи. Журналистите споделят в частни разговори, че Борисов плаща в брой за позитивно отразяване и заплашва тези, които пишат негативни репортажи”. Три години по-късно, през 2009-та, неговата колежка  Нанси Макълдауни, предава от София: „Българските медии са силно манипулирани и все повече концентрирани в ръцете на няколко души. Репортери и издатели приемат подкупи за да пишат различни материали, да печатат пропаганда под формата на новини и съответно да не печатат информация, която спонсорите им не одобряват”.  Сегашният американски посланик Джеймс Уорлик от своя страна споделя публично почти на ухо: „Както един бивш високопоставен български служител ми каза, консолидирането на медиите в България е “мръсна симбиоза” между медиите, бизнес интересите и правителствения контрол над публичната информация”.
Танци до зори!
В докладите на Държавния департамент на САЩ и на правозащитната организация  „Репортери без граници” постоянно се говори за тревожната липса на пари и морал в българските медии, а директорът на европейския клон на организацията Оливие Базил отбеляза миналото лято в София: „Каквито и да са политическите тенденции, като цяло отношението на управляващата класа към медиите все още носи отпечатъка на комунистическото минало. Много политици оказват натиск, заплахи и извършват дори манипулации спрямо медиите. В страната съществува и поръчкова журналистика, което е видно от скъпите автомобили, в които се возят някои нейни представители.”
Което показва, че всъщност „купонът” просто продължава. И „мръсните” танци също! Както когато неотдавна централен български всекидневник задъхан от щастие информира в хрониката си: „Премиерът дойде на гости в редакцията на „Х” за да поздрави новата главна редакторка „Y”. Той бе посрещнат от президента на Издателския борд „Z”. В коридора премиерът видя своя фотография отпреди 10 години и възкликна:”Я, колко съм бил млад!”.
След което вероятно e гръмнала музиката и долепените двойки отново влюбено са се понесли във вихъра на танца…

През 2005 година, когато България подписва договора  за присъединяване към ЕС, всички вярваха, че с този перспективен политически ход  страната ще преодолее основните си икономически и политически проблеми. Две години по-късно, с реалното влизане в Обединена Европа, хората очакваха началото на онзи амбициозен тласък за модернизиране на някогашната комунистическа държава, което ще я превърне в достойна членка в „клуба на богатите”, както местния печат наричаше тогава ЕС. Днес, след 5 годишно пребиваване в съюза, българите са все така бедни, разочаровани и скептични. Защо се получи така?

Единствената полза, която българите усещат за себе си в края на първата година от своето еврочленство, е улесненото пътуване в Европа само с лична карта. Социологически сондажи в началото на 2008 сочат, че благополучието на хората е останало непроменено, цените на храните растат непрестанно, а доминираното от БСП правителство на тройната коалиция без дебати и на бърза ръка ратифицира в парламента Лисабонския договор. В същото време държавният глава Първанов призовава Брюксел да промени своя механизъм за контрол /това са прословутите ежегодни доклади на ЕК за напредъка в борбата с организираната престъпност и корупцията/, който имал „не съвсем ясни параметри и критерии”. Заради източване на евросредства и откровени кражби в средата на същата година Брюксел замразява над  400 милиона евро по програмите ФАР и САПАРД, а след двата показни разстрела в София на фигури, свързани с мафията, от кабинета е изгонен вътрешният министър Румен Петков. Посланичката в Германия Меглена Плугчиева спешно е върната в страната като вицепремиер със задачата да пооправи батаците около замразените половин милиард евросредства. В края на годината три четвърти от българите декларират, че членството в ЕС не оказва никакво влияние върху живота им, а половината са убедени, че след политиците от евроинтеграцията най-много печелят мошениците и корумпираните.
Пирът на бедняка
Изборната 2009-та започва със спешни визити в София на високопоставени европейски чиновници, които задъхано обясняват на управляващата тристранна коалиция необходимостта от спешно подобряване капацитета на държавната администрация и на съдебната система, от поддържане на строга фискална политика, значително намаляване на бюрокрацията, модернизиране на образованието в България, съчетаването му с изискванията на пазара и намаляване на случаите на ранно напускане на училище. На недвусмисленото напомняне на Барозу в София, че до средата на годината ЕК очаква „дела, обвинения и присъди на босовете на организираната престъпност и за корупцията по високите етажи”, премиерът Станишев обяснява, че „промяната не ставала за ден”, че правителството е правило грешки и има провали, но „процеса на реформи щял да бъде ускорен”. Междувременно става ясно, че за трите години членство в ЕС България е внесла в Брюксел около 1.1 милиарда, получила е 1.8 милиарда, и така се е възползувала едва от жалките 700 милиона евро. Идването на власт на ГЕРБ не променя особено нещата. В края на 2009 почти 80 на сто от българите декларират, че еврочленството на страната не им се отразява по никакъв начин, а 15 на сто дори отчитат загуби от присъединяването към общността.

Държава в клинично състояние

„Славната” за ГЕРБ 2010 година започва с емоциите  около въпроса какъв ресор в ЕК предстои да получи партийно номинираната за еврокомисар външна министърка Румяна Желева. Шоковите вълни около нейния шеметен провал пред ЕП и последвалите спешни рокади в кабинета отлагат с месеци решаването на трупащите се проблеми с ЕК, която междувременно през юни същата година отчита трите най-слаби места в българската икономика – енергийната сигурност, конкурентноспособността и иновациите. Успоредно с това Европейският съд за правата на човека класира България на шесто място от близо 50 държави по непригодност на нейната съдебна система, което даде основание на някои наблюдатели да твърдят, че по отношение правоприлагането страната се намира в нещо като „будна кома”.
Зъбатата европейска усмивка

В началото на 2011 Ройтерс отбелязва, че икономиките на България и Румъния все още не са почувствали ползите от членството  в ЕС и те предстои да „изостават дори от централноевропейските си съседи години напред” заради корупцията, неефективната съдебна система, липсата на реформи, лошата инфраструктура, слабото усвояване на парите оевропейските фондове, а често и недостига на квалифицирана работна ръка. „Разумната фискална политика на двете страни сама по себе си не е достатъчна, за да привлича инвестициите, които се стичат в страни като Полша и Чехия”, отбелязва Ройтерс. Непосредствено преди президентския и местен вот ЕК отново отправя остри критики към цялостната икономическата среда в България и отчита като недостатъчни реформите в секторите на администрацията, образованието и пенсионната система. В редовния си доклад по мониторинговия механизъм  комисията за пореден път посочва, че България „не е постигнала достатъчно в борбата с корупцията и организираната престъпност и не е направила необходимото в съдебната система”. Което дава основание на бившия посланик на Германия в София Клаус Щрамайер да отбележи в интервю, че в България „със скърцане на зъби взимат предвид често пъти неудобните изисквания, идващи от различния свят на Запада и – волю-неволю – ги превръщат в писано право”.
На дъното
Въпреки кризата и обвитите в неяснота икономически и финансови перспективи на Стария континент, стотици хиляди българи вече пета година успяват да  намерят работа в ЕС, откъдето само през 2011 година са изпратили в бедната си родина над 700 милиона евро. Независимо от финансовите неблагополучия в еврозоната  почти 7 милиарда евро все още са на разположение в Брюксел за финансиране проектите и инициативите на българските предприемачи и селски стопани до 2013 година. Дали до края на мандата на ГЕРБ през оставащите година и половина изостаналите реформи тепърва ще бъдат придвижени напред е твърде съмнително, особено преди ключовите парламентарни избори. Дори и за най-големите скептици обаче е ясно, че без членството си в ЕС България отдавна щеше да е ударила твърдото дъно. В тинята, която също има своите дълбочини.