Monthly Archives: December 2011

АВТОМОБИЛИ И ОГНЕНИ СТРАСТИ

След Германия и Великобритания вълната от палежи на коли достигна София – само за седмица в различни столични квартали пламнаха десетки автомобили. Случайно явление ли е подпалвачеството за България и какво представляват неговите извършители?
Ако тръгнем по хронологията на тазгодишното огнено лято, несъмнено трябва да започнем от размириците в Лондон, където в началото на август безчинстващи групи започнаха да палят и плячкосват магазини. Самоделни запалителни бомби полетяха към полицейски участъци, изгоряха  автомобили и супермаркети. Почти по същото време в Берлин пламнаха десетки коли, опожарявани от неизвестни подпалвачи. Германските медии припомниха, че през 2009 година в столицата са били унищожени 220 луксозни возила, а през миналата година – само 54. Полицията предположи, че извършителите са ултра десни екстремисти, но в крайна сметка това не беше доказано.
Край българското огнище
В края на август пламна и българската Катуница – разгневени от убийството на млад местен жител и от смъртта на друг младеж, групи мъже от селото и съседния Пловдив подпалиха къщите и няколко луксозни автомобили на ромския „барон” Кирил Рашков, подозиран за гибелта на младежите. Погромите се разиграха пред погледа на полицията и тв-камери. Месец по-късно във Велико Търново бяха арестувани трима мъже, опитвали се да подпалят магазин за храни в града. По същото време взрив изпепели колата на известен тв-журналист, като палежа подозрително съвпадна с визитата в София на високопоставена делегация на ЕНП и ЕК.
Драсни-пали-клечица
Тези дни черният хумор на обитателите на столичните квартали Младост и Люлин се излива в остроумия. На въпроса колко гори колата ти например,  се отвръща: „около 15 минути” или на питането: „лесно ли палиш двигателя”, се отговаря: „да, особено със запалка или кибрит. Първоначално полицията заподозря за палежите в тези квартали  застрахователни компании и арендатори на площи за паркинги, които така принуждавали уплашените собственици да държат колите си при тях срещу заплащане, но после промени позицията си. Неколцината арестувани също бяха освободени, а авторите на автомобилните фойерверки засега остават загадка за властите и благодарен сюжет за изгладнялите в тематичната и финансова криза медии.
Автомобилните Херостратовци
Преди да се очертае профила на онези, които палят, следва подпалвачите да бъдат разграничени от пироманите. Едните драскат клечката за отмъщение, за реванш, от съперничество, по расистки или религиозни подбуди. Само малка част от групата на подпалвачите страда от психически проблеми, които предполагат медицинска помощ. За разлика от тях, пироманите по природа са рядка порода извратени хора, които изпитват противоестествено удоволствие от огъня, от умишленото и повтарящо се палене, от нахъсване пред пламъци преди извършване на престъпление или необходимост  от „огнено” разпускане след тежък криминален акт. И едните, и другите, обаче, рядко попадат в категорията на терористите и политическите екстремисти, които са мотивирани от идейни причини. Най-вероятно  мястото им не е и в групата на местните фенове на буйните пламъци.
Гори, гори, огънче…
Нека си припомним запалените от щурмоваците на Атака молитвени килимчета в деня на майския погром пред софийската джамия. Или двукратно подпалвания  само в рамките на един ден автомобил на млад футболист, проявил „наглостта” да играе за противниковия отбор. А може би следва да се върнем в спомените си към удобно запаления от все още неизвестни лица Партиен дом в центъра на София преди 20 години или към чувалите с архиви на бившата ДС, които също неясни фигури транспортираха трескаво към пещите на Кремиковци в първите дни след 10 ноември 1989-та?
Очевидно за мнозина в България огънят периодично решава всякакви проблеми и изпепелява буйните страсти. Ситуация, при която личните возила просто нямат шанс. Почти никакъв.

ЛАЗЕНЕ ПО КОРУПЦИОННОТО ДЪНО

Умишлено или не само ден след като парламентарното мнозинство назначи досегашната изпълнителна директорка на „Прозрачност без граници” Диана Ковачева за нова министърка на правосъдието, влиятелната НПО с централа в Берлин потвърди поредното българско „постижение” с отрицателен знак – страната е ударила европейското дъно на класацията за усещане за корумпираност и трайно се нареди сред  държави като Гана, Гамбия, Лесото и Шри Ланка. Казано иначе, основаващите се на доклади и аналитични оценки на международни институции като Световната банка, Международния икономически форум, изследователското звено на „Економист” и Фридъм хаус констатации изцяло потвърждават  заключенията за България в мониторинговия доклад на ЕК от юли, както и изводите на редица вътрешни и чуждестранни наблюдатели – корупцията във всички сектори на управлението е широкоразпространена, тя се влошава, а публичните институции в страната не са в състояние да й противодействат ефикасно.
Огледалце, огледалце, коя е най-корумпираната в Европа?
Едва ли тези изводи са изненада за някого в страната. Преди седмица не друг, а самият главен прокурор Борис Велчев призна, че оглавяваната от него институция не може да се похвали с напредък в делата за корупция и дори призова гражданите да не плащат исканите им подкупи, а да се обръщат „към органите”. С което просто реанимира, лансираният от Симеон Сакскобурготски /тогава премиер/ през 2003 година  безполезен девиз „Аз не корумпирам!”, както и наивният призив на американския посланик в София от тази пролет българите да кажат „Стига толкова!” на рушветчиите. Просто опитите отговорността за подкупите вместо върху институциите да се прехвърли върху гражданите се провалиха поради една проста причина –  държавата в сегашния й вид е конструирана така, че всячески да стимулира корупцията. Тежката бюрокрация, безбройните разрешително-забранителни режими, купчините от безсмислени наредби и изисквания принуждават предприемачите да плащат под масата за да си свършат работата, забързаните граждани да отвръщат на многозначителния катаджийски въпрос „Какво правим сега?” с подпъхната банкнота, пациентите официално да си купуват лекарското внимание или хирургическия екип и… какво ли още не! От друга страна през май Ройтерс отбеляза, че шуробаджанащината и необходимостта от подкупи за осигуряване на бизнес сделки  в страната са спирачка пред чуждестранните инвеститори, че те спъват икономическия растеж. И припомни, че Германия и Франция са се противопоставили на приемането на България и Румъния в Шенгенската зона тази пролет „заради опасения за корупция”.
Звукът на тишината
Точно преди две години в национално изследване „Прозрачност без граници” констатира, че едва 3 на сто от анкетираните българи били склонни да подадат сигнал за корупция. Останалите смятали, че подобно усилие е безмислено, доколкото не може да се очаква адекватна реакция от властите. Други откровено признали, че се страхуват да правят подобни предупреждения  опасявайки се най-вече от преследване и заплахи срещу самите тях и семействата им. Изпълнителната директорка на асоциацията Диана Ковачева/сега вече правосъдна министърка/ на специална кръгла маса тогава повдигна въпроса за нуждата от законодателни мерки за защита на лицата, сигнализиращи за злоупотреби, както и за опасността сигналите да се използуват за решаване на лични конфликти. На същия форум бившият регионален министър Плевнелиев /днес новоизбран президент/дори беше лансирал идеята да внедрява сред своите служители „тайни агенти”, прикрити като обикновени чиновници, които да докладват за корупционни практики…
Празнична благотворителност
Днес ситуацията е значително по-зле. В кризата криза и засилващия се социален хаос за българите евентуалназагуба на работното място звучи  фатално и последното, което би им хрумнало е да вадят на светло далаверите на своите началници и работодатели. Още повече, че обещаваната законова защита на информаторите вероятно тепърва предстои да се приеме със съдействието на  новата правосъдна министърка. А избраният държавен глава Плевнелиев вместо за антикорупционни „агенти под прикритие” днес говори само за бъдещото електронно правителство, което щяло да ликвидира корупцията изцяло.
Е, изцяло – едва ли. Особено сред политиците, където продължават да благоденстват хонорувани с милиони консултанти по енергийни проекти или скъпо платени депутати-медицински съветници, за които не съществуват препятствия като „конфликт на интереси”, например. А след като „органите” твърдят, че разкриването на подкупен висш чиновник струвало на държавата над един милион лева, антикорупционния ентусиазъм в съвсем обеднялата държава е просто обречен. Затова, след като е ясно, че корупцията в страната е непобедима,  правителството единствено би могло да издаде указ, който да задължи чиновниците да даряват всеки пети рушвет за благотворителност. Което би поставило поне част от нещата на място.

КРИЗА, ПРОТЕСТИ И ФУТБОЛ

Само месец след изборите правителството на ГЕРБ влетя в турбулентната зона на поредните социални протести, управленски неблагополучия и политически провали. Готов ли е народът, на който премиера Бойко Борисов благодари и направи „дълбок поклон” в нощта след вота, да спре негодуванието си?
Заплашването със собствената оставка преминава като червена нишка през  управлението  на Бойко  Борисов. Мине не мине време и премиерът шумно размахва плашилото на предсрочния вот, особено когато е ядосан и притеснен. Още преди съставянето на кабинета през юли 2009-та раздразнен от властовите мераци на Синята коалиция той заговори за предсрочни избори. В края на същата година при рекордната 80 процентова обществена подкрепа, министър-председателят отново „респектира” опозицията с готовност за бързи избори, които тогава със сигурност щяха да му осигурят пълно парламентарно мнозинство. През пролетта на 2010-та Борисов скръцна със зъби на президента и го предизвика с думите: „ Казал съм – веднага избори, излизай, Първанов на всички избори. Аз нямам грам вина в това, което съм наследил”, а по повод подготвяните стачки от непослушните и тогава синдикати разклати пръст с думите: „Добре дошли са! Аз ще протестирам на отсрещния тротоар!”. През тази пролет притеснен от поврътливата позиция на Атака и на сините в подкрепата им за ГЕРБ Борисов отново не изключи възможността от есенен изборен вариант „3 в 1”, а тези дни пък обяви, че не иска да е премиер на държава „където народът се бунтува както в Гърция и Италия” и отново заплаши: „Даваме оставка, влизаме в политическа криза!”.
Защо, защо, защо?
На фона на кризисната българска и европейска зима предупреждението можеше да прозвучи наистина страховито, ако не беше закъсняло. Цяла седмица вече страната практически е без железопътен транспорт и стачкуващите железничари питат кабинета защо масовите съкращения и отдавна ясния фактически фалит на БДЖ не бяха обявени преди изборите, а вместо това с тях бяха сключвани кухи споразумения и бяха раздавани неосъществими обещания в стил „щедро на едро”? На протест по пътищата излязоха 3000 трактора, а селскостопанските производители в тях потърсиха отговор на въпроса защо в новия бюджет липсват обещаните им с нарочно предизборно споразумение 115 милиона евро за земеделие? Днес на митинги профсъюзите за пореден път ще се поинтересуват защо правителството драстично нарушава трудовите и синдикални права в страната  и как без тяхно съгласие се стигна до шоковото повишаване на пенсионната възраст. В протеста ще се включат полицаите, също засегнати от внезапната пенсионна реформа, учени, медицински работници, учители, университетски преподаватели, сред които социалното напрежение също ври и клокочи.
Лимонада с изненади
Дори за управляващите бедата рядко идва сама. Миналата седмица Конституционният съд унизително издърпа ушите на външния министър Младенов  и новоизбрания президент Плевнелиев, които по хлапашки некомпетентно, а всъщност съвсем предизборно, се опитаха да оспорят тайната власт на вездесъщата комунистическа ДС и нейните опитни червени охранители. Сега, след решението на висшите магистрати, не им остава нищо друго освен да преглътнат ироничния съвет на досегашния президент с агентурен псевдоним „Гоце”  и да сменят досегашните си мотиви за отзоваване от чужбина на агентите-дипломати.  Това, обаче, не е всичко. Конституционният съд може да докара до пълно фиаско управлението на ГЕРБ, ако уважи искането на 71 опозиционни депутати да оспорят законността на президентския вот за допуснатите тежки нарушения в изборния процес. Което би повлякло след себе си неизбежни предрочни избори в кризата.
Радост в мъка, мъка в радостта!
На всичко отгоре изборът на Сергей Станишев за президент на Партията на европейските социалисти в ЕП разцъфтя като истинска „алена черешка” върху тортата на ГЕРБ. От любима боксова круша за сегашното управление,  бившият премиер на тристранната коалиция и лидер на БСП внезапно се извиси като фигура, която в нарочния си поздравителен адрес самият г-н Борисов ангажиращо нарече „ представител на България, който ще защитава националните интереси в европейската политика на най-високо равнище”.  Да не говорим за декларирания тези дни окончателен разрив на партиите от т.нар.”Синя коалиция” от братската им ГЕРБ в иначе голямото семейство на Европейската народна партия…
Не всичко, обаче, изглежда толкова песимистично през тези дни. В навечерието на предстоящите празници се очаква уинкално българско събитие, възбудило  особен трепет сред цялото народонаселение и най-вече сред властта.  Ако  българският премиер успее да завоюва високото отличие „Футболист на годината”  /което изглежда почти сигурно!/, освен заслужена спортна слава то би му донесло и решение на много социални, управленски и политически проблеми пред кабинета. Защото да изпревариш един Бербатов/ Манчестер юнайтед/ или Стилян Петров /Астън вила/ означава много, ако не всичко за българина днес – безработен и беден, но щастлив пред телевизора с домашна ракийка от село и салатка от кисело зеле. Ако все още и те са останали у дома, разбира се..