С решението си да отложи приемането на почетното членство в Съюза на българските художници, присъдено му за неговите „особени заслуги към българското изобразително изкуство”, премиерът Бойко Борисов видимо огорчи ентусиазираните си фенове в ръководството на творческия съюз. В замяна на това, обаче, той осъществи други ефектни мероприятия в навечерието на президентските и местни избори.
Любим анекдот за помпане на национално самочувствие в тоталитарните години беше историята с местен плажен „гларус”, който случайно извадил от водата давещият се край Ахтопол Ален Делон. За благодарност известният актьор предложил да се реваншира щедро, но бил изненадан, когато спасителят му го помолил да мине вечерта покрай плажното капанче и само да го поздрави. Звездата се появил според уговорката, казал усмихнат „здравей, приятелю” на подпийналия гларус, а той, под възторжените погледи на аверчетата на масата му отвърнал самочувствено: „Кой си ти, бе? Я си гледай работата!”.
Софийските терминатори
Срещата на премиера Борисов с холивудският здравеняк и бивш губернатор на Калифорния Арнолд Шварценегер, който с други световни знаменитости снима поредния си екшън край София, поражда аналогии със стария виц.  Та, българският министър-председател, в компанията на своя културен министър и на един популярен в Европа с головете и с цветистия си език бивш футболист, изявяващ се напоследък като фанатизиран фен на ГЕРБ, изоставя за час управлението на държавата за да отиде на крака в киноцентъра „Бояна” , за да бъде приет от вече гримирания за епизода Арни. Снимки на двамата усмихнати и прегърнати юначаги обиколиха тутакси всички местни медии и предизвикаха неподправения възторг у любителите на ефектните екшъни не само на екрана, но и по кръчми, пътища, дори и в Катуница. Някои издания дори акцентираха върху уж шеговитото подхвърляне на Борисов при срещата, че  и той щял да бъде „разкрасен” като дегизирания с изкуствени рани Шварценегер след като „престане да бъде премиер”. Което издава подсъзнателното продължение на тревогите му от Прага, където наскоро той сподели горчиво, че „недай Боже да паднем на президентските избори, ще искат веднага предсрочни!”.
Агитация на гол тумбак
Паралелната предизборна кампания, която ръководството на управляващата партия води в полза на кандидат-президентския си тандем, продължи и в Брюксел с откриването в ЕП на стратегически планираната за откриване точно преди вота изложба със златни тракийски съкровища от България. Там в бляскавото обкръжение на председателя на европарламента Бузек, на своя любим културен министър и цялото дясно войнство от ЕНП, освен приносите на българската археология в европейската културна съкровищница, премиерът открои и заслугите на ГЕРБ за пропагандиране на културното наследство. Тема, която със сигурност ще бъде оценявана по достойнство от елита на най-голямата дясна фракция на ЕП в София в края седмицата, както и от шашнатите български гласоподаватели, на които ще се наложи да правят избора си между глада и мизерията, лентичките от магистрали и спортни зали и блясъка на тракийско злато.
За партийните херцози, маркизи и барони
Което, в крайна сметка, може би обяснява защо иначе рисуващият „талантливи” скици по време на правителствените заседания български министър-председател предпочете да отложи приемането на почетното членство в Съюза на художниците за по-спокойни следизборни времена. А и „орел мухи не яде” , както се казва в поговорката.  Възможно е  друго –  някой да му е припомнил все пак думите на писателя Георги Марков в неговите „Задочни репортажи за България” написани по друг повод: „По своя характер тия партийни херцози, маркизи и барони бяха и са посредствени хора, често пъти с интелигентност под средното равнище за страната. Те бяха заели тези места по ироничната игра на случайностите, но нямаха необходимия ум да оценят това, а приписваха положението си на своята изключителност… Тъкмо провеждането и налагането на култа към себе си беше доказателство за собствената им посредственост. Нито един от тях не беше личност.”
Възможно е тези думи да са достигнали до премиера, но е малко вероятно. Просто сега предизборните нагласи на управляващите са в стилистиката „Кой си ти, бе? Я си гледай работата!”.

Стана практика в навечерието на избори българските партии да търсят подкрепа от своите европейски политически наставници с надеждата да демонстрират тежест и международен авторитет. Идната седмица в София ще акостира политическото бюро на Европейската народна партия в ЕП, което се готви да заседава по темата за „Повече и по-добра Европа”, като ключови участници в дискусиите ще бъдат домакините от ГЕРБ. Как се употребява тежката европейска артилерия в българските предизборни сражения?
Политическите палавници
„Кой е този Вилфред Мартенс, какъв е той? Пристига тук някакъв чичко и всички медии се втурват да му тиражират глупостите. Жалкото е за такива като Бойко Борисов, които ходят да целуват задниците на Мартенс и на други такива подобни. И каквото му кажат те, това прави. Ако иска да си дава подкрепата, ако иска, хомосексуална връзка да си завърже. Въобще не ме интересува това.”  – тези „учтиви” слова бяха изречени публично през зимата на 2009 година от лидера на Атака и сегашен президентски претендент Сидеров след като шефът на ЕНП Вилфрид Мартенс предупреди в София ГЕРБ след парламентарните избори да не прави коалиции с крайнодесни и крайнолеви партии и отряза завинаги крайните български националисти за членство в ЕНП. Въпреки предупреждението вече втора година управляващата партия се радва на гласовете на Атака в парламента, като не пропуска да демонстрира и ласкавата си толерантност към всички политически пакости на своите кресливи партньори.
“Каква е основата на населението в момента – 1 млн. цигани, 700-800 хиляди турци, 2.5 млн. пенсионери. Ей това е срещу ГЕРБ. Пенсионерите с цялата си глупост ги води носталгията, а най-големия проблем на България е лошият човешки материал в страната.” – тези откровения на тогавашния софийски кмет /настоящ премиер/, направени пред българи в Чикаго по почти същото време и предизвикали взрив на възмущение в страната, също дадоха повод за приятелски коментар на г-н Мартенс в София. По  телевизията той увери българите, че изказването на лидера на ГЕРБ в Чикаго не е фашизоидно, че думите му са извадени от контекст и че става дума за „искрено изявление, което е едно от качествата на Борисов”.
Красив роман е любовта
Политическият роман между ЕНП и управляващите официално започва в началото на 2007, няколко месеца след учредяването на ГЕРБ, когато разпадането на старата, наричана още „традиционна” българска десница вече е неспасяемо, а флиртът на тогавашния председател на СДС Петър Стоянов с т.нар.”Движение за европейска реформа” в ЕНП, оглавявано от британски и чешки консерватори, съвсем не се беше понравил на ръководството на европейската десница. Тя заплаши сините с отлъчване от редовете на ЕНП и, естествено, реши да заложи върху новопоявилата се формация на столичния кмет. След изборите за евродепутати две години по-късно, ГЕРБ подари на ЕНП цели пет свои гласа в ЕП. Неотдавна в замяна цялото ръководство на ЕНП, в лицето на Мартенс, генералният секретар Лопез и председателят на фракцията в европарламента Дол/ който единствен осъди критиките срещу злополучната кандидатура на Румяна Желева  за еврокомисарка!/ потвърди  в Брюксел пълната си подкрепата си към кабинета на ГЕРБ и най-вече към неговата кандидат-президентска двойка. Неслучайно за активно участие в дискусиите на софийската конференция идната седмица се готвят бъдат претендентът за държавен глава и шефът на неговия предизборен щаб, който по съвместителство тези дни е вицепремиер и вътрешен министър. А тяхна основна аудитория по евро-партийна линия ще бъдат освен споменатите лидери на ЕНП, също така самият председател на ЕК Барозу, придружаван от трима еврокомисари и дори шефът на ЕП Бузек.
Назад и надолу
Всъщност освен любезните усмивки и официални слова на възторг и партийна подкрепа пред примрялите отсега в радостно очакване местни медии, вероятно целият този всъщност силно разтревожен от финансово-икономическата ситуация на Стария континент десен евро-елит ще поиска в София  и повече разяснения около  революционната „пражка” концепция на г-н Борисов за стабилизиране на европейската икономика. И най-вече по въпроса за уеднаквяването на европейските заплати и пенсии с българските с цел спасение от дефицита. В случай, че идеите на премиера бъдат правилно осмислени, прегърнати и приложени  в останалите 26 членки на ЕС, тогава местният „лош човешки материал”, от който постоянно се оплаква лидерът на ГЕРБ практически ще изчезне, тъй като ще се слее изцяло със сигурния повсеместен европейски такъв. А хронистите ще отбележат иначе обикновеното предизборно софийско мероприятие на ЕНП като едно от най-епохалните  събития  в историята на обединена Европа.

Неотдавна комисията по досиетата потвърди официално, че четирима от регистрираните кандидати за президентския пост ще се явят на изборите като агенти на бившата комунистическа ДС. За какво говори този факт?
Ако в заглавието на секретната грама, която през 2006 година тогавашният посланик на САЩ в България Джон Байърли изпраща до своите шефове в Държавния департамент „ДС витае над България” заместим името на страната с предстоящите избори, едва ли ще допуснем грешка. По всичко личи, че постът на държавния глава е прекалено важен за тайните служби, за да бъде оставен в ръцете на случайни кандидати.
Лимонада с изненада
Едва  ли официално обявената принадлежност на четирима от най-шумните кандидат-президенти към „братството” на някогашните репресивни служби  впечатли някого в страната – осветените агенти бяха отдавна известни на обществото. В чужбина, обаче, разкритието предизвика не толкова изненада, колкото учудване от либерализма на българското законодателството във въпросната област, както и от наглото самочувствие на претендентите. Съобщавайки за кандидатите-агенти, АФП многозначително отбеляза, че българската комисия по досиетата разследва връзките представители на властта с комунистическата ДС от 2007 година, но нейните разкрития нямат никакво юридическо значение.
Кво? Кво кво? Кво кво кво?
Към  края на годината, сиреч непосредствено след президентския и местен вот, се очаква Конституционният съд да отмени и прегласувания от управляващото мнозинство след ветото на отиващият си президент Първанов нов Закон за дипломатическата служба, който предвижда отзоваването на всички посланици, агенти на бившите тайни служби. Съдия-докладчик по делото е бивш юридически съветник на същият държавен глава, известен и  с агентурния си ДС- псевдоним „Гоце”. Тъкмо надеждите за подобно решение  и подкрепата от старите агентурни среди вероятно са напомпали куража на четримата агент-кандидат-президенти да се включат в надпреварата. От друга страна плахият опит на външния министър Младенов чрез закона да пробие статуквото на продължаващото повече от две десетилетия явно и тайно участие на тайните служби в политиката, икономиката и управлението на държавата, ще претърпи унизителен крах, след който едва ли вече някой ще има законното право да поставя въпроса защо конците на властта и в бъдеще трябва да бъдат дърпани от висши държавни служители, дипломати, областни управители, кметове и шефове в сегашните силови структури на държавата, като МВР, разузнаването, агенцията по национална сигурност, та дори и митниците, които продължават да осребряват своето „славно” минало в репресивния комунистически апарат.
Шепот в мегафоните
И в медиите, естествено, тъй като те играят ключова роля в обработката на общественото мнение, особено в изборни ситуации като сегашната. След като през миналата година беше огласен разтърсващо големия брой на влиятелни журналисти и собственици на централни медии с агентурни псевдоними, които  и днес активно контролират информационното меню на българина /и на избирателя, разбира се!/, през август комисията по досиетатата огласи резултатите от първия етап на проверката си в регионалните вестници и списания. Стана ясно, че в 19 от проучените 76 провинциални печатни издания, информатори и агенти на ДС  и днес действат като собственици и главни редактори.
Батман завинаги
Още доста любопитни факти  биха могли да се изяснят след приключването на президентския и местен вот. Като, например, дали престъпният феодал от Катуница Киро Рашков наистина дължи богатството и безнаказаността си на службите, както написа тези дни проправителствен всекидневник? А може би кой и как е организирал скандалните дарения за МВР или по какви канали се финансират фантастичните за бедна и кризисна България харчове на някои политически формации в предизборната кампания? Би могло да се хвърли светлина върху тези  и много други въпроси, но това едва ли ще се случи. Просто защото над държавата продължават да витаят познатите силуети с плащ и кинжал. И да командват парада.

Престъплението в Катуница и последвалите го  безредици стреснаха сериозно не само управляващата партия ГЕРБ, но и основните политически сили в България. Освен острото етническо противопоставяне с раситки елементи, протестите в големите градове дадоха израз и на клокочещото недоволство на хората от управлението на страната. В състояние ли са властите да замажат конфликтите до президентските и местни избори?
Щандарти и палки
Когато пред камери и микрофони на национални медии екзалтирани младежки агитки крещят открито „Турците под ножа” и „Циганите на сапун”, тогава не само оредялите мислещи хора в България, но и чуждестранните партньори на страната разбират, че зловредният националистически цирей в най-бедната европейска държава сериозно е забрал и евентуалното му спукването му би било трагично повторение на ненаучената, уви, най-нова балканска история. Едва ли трезвомислещите хора се заблуждават, че когато основен политически партньор на управляващата партия ГЕРБ е крайна националистическа формация, която чрез безконтролните действия на своя лидер и кандидат-президент излъчва единствено омраза и която вече удари по масата с претенции да оглави нефелното вътрешно министерство на страната, подобна обществена атсомсфера може да осигури условията за спокойно протичане на двойния вот на 23 октомври.
Де го чукаш, де се пука
Трескавите пост-фактум действия на прокуратура, следствие, данъчна администрация, вътрешна сигурност на МВР трудно ще предложат убедителен отговор на лавината от обвинения срещу властите, свързани с корупция, бездействие, връзки с организираната престъпност, толериране на феодалните порядки в редица населени места, забавено правораздаване и разгръщане на политически чадъри над ноторни мафиотски босове. Дори повече, както вярно забеляза в свой репортаж телевизия „Евронюз”, демонстрациите срещу ромското малцинство в България набързо са прерастнали  в мащабен гняв към правителството на страната, в който израз намира все по-голямото разочарование на младите хора от икономическото й състояние, от липсата на възможности за тях в собствената им родина, от нейното некомпетентно ръководство.
Като ми пееш Пенке ле, кой ли те слуша…
В такава напрегната обстановка през следващите 20-дни ще протича финалната фаза на предизборната кампания. А от нейното начало до този момент посланията на основните кандидати за президентския вот са силно приглушени от лозунгите на улицата. Планираното като сигурен триумф европейско турне на кандидат-президентската двойка от управляващата ГЕРБ, както отбелязва сайта Юрактив,  е останало „в сянката на събитията в България”, където „етнически напрежения помрачават президентския вот”. В закъснелите си кратки обиколки главно около столицата, претендентите за „Дондуков” 2 от БСП говорят на своите привърженици за „икономика, която вече е във фризера”, за предстоящи фалити на „големи групи домакинства”, както и за невъзможност „ такъв живот на заем да продължава повече”. От друга страна независимата-кандидатка за поста на държавен глава Меглена Кунева, която в кампанията си „навъртя” рекордните 12 хиляди километра посещавайки 90 населени места в страната, констатира отвращението на хората от „безнаказаността и липсата на държавност” отбелязвайки, че „на държавата й е приятно да реже ленти, но не може да гарантира правосъдие”.
Да се въртиш като калайджия
Всичко това обаче е в пълен контраст с неуморния медиен оптимизъм на министър-председателя Борисов. Колекцията му от трикольорчета за новооткрити „пътища, детски градини и пречиствателни станции” се увеличава постоянно, а закичените менчета весело бляскат пред тв-камери за да върви всичко „като по вода”. Калайдисани вероятно от някой помнещ все още занаята на своите деди, но опитващ се да загърби етническите оскърбления циганин. Просто за да покрие с лъскавината на калая плесента по опасния националистически бакър.

Гибелта на двама младежи от село Катуница, приписвана на местен цигански барон, очаквано детонира трупано от години напрежение между етносите в големите български градове. За кого, обаче, са изгодни подобни опасни конфликти?
Официалното начало на предизборната кампания за президентския и местен вот в България, който отсега личи, че ще бъде особено ожесточен, показателно съвпадна с вълненията в пловдивската Катуница. В рекапитулацията на сблъсъка досега влизат двама мъртви младежи от селото, заподозряна в поръчителство на убийството на единия ромска фамилия на ноторно известен в подземния свят тартор с „владетелска” титла и пищно криминално досие, изпочупени от разгневени местни жители луксозни автомобили на циганското семейство, подпалени пред благосклонния поглед на многобройните полиция и тежко снаряжена жандармерия от тутакси придошли в селото екзалтирани футболни запалянковци кичозни къщи на ромския тартор, опити за прехвърляне на конфликта в ромските  квартали на Пловдив, видимо активизирани националистически формации в страната, репресии и заплахи срещу роми в големите градове, кризисно посещение на премиер и президент в  Катуница за овладяване на ситуацията, изясъвместни изявления, че конфликтът бил „персонален”  и  че „най-лошото сега е да се етнизира предизборната кампания”.
Предизборен царски инструктаж
Междувременно в нагла медийна изява по телефона, старателно укриваният от властите потърпевш ромски „владетел” направи удивително признание, което странно защо мина незабелязано. Той изплю камъчето като каза, че неговите хора в микробуса-убиец постоянно идвали в селото за да го питат „какво става с изборите”. Та на  път за поредния инструктаж при повелителя на ромските гласове, те прегазили умишлено 19-годишния младеж пред очите на собствения му баща и  други свидетели. Което удивително напомня за случая през 2005 година, когато също в навечерието на парламентарните избори и до днес неидентифицирани роми нахлуха в заведение в столичния квартал „Захарна фабрика” и без конкретен повод пребиха до смърт с метални пръти 53-годишен професор историк. Няколко денонощия тогава кварталът също беше под полицейска обсада, горяха автомобилни гуми, а бръснати щурмоваци от формациите на крайните националисти бойко демонстрираха пред тв-камери своя етнически гняв и предизборна готовност. Само две години по-късно, отново непосредствено преди местните избори през септември 2007-ма, емоциите пак лумнаха  когато близо  200 роми нахлуха в бившите Виетнамски общежития в софийската „Красна поляна” за да си отмъщават уж на  някакви заплашващи ги скинари
За кого е изгодно?
Въобще взривовете на етнически напрежения в българското общество, при които се намесва полицията, обикновено съвпадат с предстоящи избори. Не е тайна, че ромските гласове са ключово важна в местните политически порядки стока, а тази стока, както вече говорят редица факти, ще има особено важно значение за двойния вот през октомври. От една страна повишаването градуса на етническото напрежение ще облагодетелствува малките и периферни партии, които зад крайните си лозунги и екстремистки действия с расова мотивация се опитват да привлекат емоциите на най-засегнатите от безконтролната престъпност /в това число и ромска!/ слоеве на електората. От друга провокирането на етнически сблъсъци вдига сериозно цената на поставените върху предизборния тезгях ромски гласове. От което бедните мургави обитатели на крайградските гета едва ли ще забогатеят, но със сигурност след изборите за пореден път ще цъкат с уста пред новите луксозни лимузини и великолепни малки дворци на своите тартори.
Да ти скроят европейската шапка
Както обикновено и този път властите се зарекоха да разкрият причините и истинските виновници за престъплението в Катуница, но е твърде вероятно  то отново да се окаже поредна контролирана акция. Разкритията може  и да видят бял свят някой ден, но това едва ли ще се случи преди 23 октомври. Дотогава, превъзбудени от изборната еуфория лудите пак ще се налудуват, умните ще се наумуват, а Европа ще продължи иронично да крои шапката на станалата прословута местна демокрация и на нейните порядки.