Monthly Archives: June 2011

ГИШЕТО ЗА „ШЕНГЕН” ОТНОВО ХЛОПНА

Въпреки подкрепата на ЕП за влизането на България и Румъния в „Шенген”, Съветът на ЕС по правосъдие и вътрешен ред отказа да определи дата за присъединяването и даде да се разбере, че то едва ли ще стане факт до края годината.
Кои са явните и скрити мотиви за подобна позиция?
Подкрепата на ЕП за кандидатурите на България и Румъния за Шенген по същество представлява аналог на христоматийният пример за чиновническа безсмислица, съдърщащ се в абсурдното писмо: „Радостни  сме да ви информираме, че молбата ви е отхвърлена”. Да, според доклада на португалския евродепутат от ЕНП Коелю двете дунавски съседки са изпълнили техническите критерии за членството, както и действително няма формална връзка между механизма за проверка и сътрудничество по правосъдие и вътрешен ред, обаче…
Тъкмо зад това „обаче” се нареждат повтаряните от година насам аргументи на Германия, Франция, Холандия, Белгия, Финландия и Швеция, които говорят за подчертана липса на доверие към твърденията на кандидатките за успехи в борбата с корупцията и престъпността, както и към гаранциите, които се дават за защитата на външните европейски граници от все по-засилващият се емигрантски натиск.
Някой, някога, някъде...
Примери – колкото щеш, дори и от последната седмица! Според електронното издание на ЮрАктив в  обявения мащабен план на ЕК за изкореняване на корупцията в съюза са предвидени специални мерки да натиск върху България и Румъния да се справят с корупцията и организираната престъпност като предварително условие за приемането им в шенгенската зона. Което даде повод на британският „Файненшъл таймс” да цитира неназован дипломатически източник /разбирай официален!/, че влизането на двете съседки в зоната ще бъде въпрос по-скоро „на години, а не на месеци”. И как да се повярва на страна като България, където през седмицата бяха задържани десетина пътни полицаи, взели за два месеца около 1000 подкупи от шофьори, че подобно поведение няма да имат граничните служители и митничарите, да речем? Или на едно цяло силово ведомство като вътрешното, което дрънка паничката пред външни спонсори за милостиня, с която твърди, че иска да облече по-прилично своите обосяли  и обедняли полицаи, от които се очаква да не се поддават на корупция и престъпни изкушения?
Епицентър на емигрантско цунами
Нима в Брюксел не следят внимателно какво се случва в българската съдебна система през тези дни? Скандални шуробаджаначески назначения в Софийския градски съд, протестни оставки на знакови юристи в провинцията и членове на ВСС, несекващ политически натиск върху независимата по конституция съдебна власт, забавени съдебни дела, очаквани с години от Европа присъди за знакови фигури от престъпния свят… Тези констатации вероятно ще залегнат в политическите оценки на очаквания в София с тих ужас юлски доклад на ЕК за наблюдението по правосъдие и вътрешен ред и тъкмо въпросните оценки ще повлияят в огромна степен върху бъдещото решение за допускане на страната в шенгенската зона.
Какво да кажем и за постоянното нагнетяване от страна на крайните националисти и ксенофоби етническо напрежение в страната? Не толкова имигрантски вълни отвън /малцина дори отчаяни северноафриканци избират да бягат към Европа през страна, която често е по-бедна от собствените им държави!/, а емигрантски цунамита пораждани от постоянните заплахи и националистическия език на омразата, нищо чудно в даден момент да повторят комунистическия позор от края на 80-те, наречен „възродителен процес”, като този път напускащите държавата няма да са единствено мюсюлмани, но и групи от по-големите етнически малцинства. А нима това не е крайната цел на запенените местни „патриоти” и техните ловки ДС-кукловоди, на които се удава възможност да довършат започнатото от тоталитарния режим?
Борба с бедността в Шенген?
За какво доверие от страна на Европа може да се говори, когато качеството на държавно управление, на икономиката, на живота, на образованието, на културата в най-бедната европейска държава неудържимо се влошава, което обяснява  и защо един от патетичните лозунги в предстоящата кампания за президентския и местен вот е, представете си  „На борба срещу бедността!”. И такава борба ще се води през второто десетилетие на 21-век в държава, която членува в НАТО и ЕС, а сега има претенциите да влезе и в подреденото шенгенско пространство?
В подобна обстановка въпросите дали и кога България ще бъде допусната до зоната могат да вълнуват единствено неколцина местни политици и евродепутати и техните медии, но не и обикновения българин, за когото те отдавна нямат реален смисъл и който в битката за оцеляване въобще не го е еня дали ще е „шенгенец” или не. Подобна е и гледната точка на големите европейски държави, които още дълго време ще успокояват крайдунавските емоции с удволетворителната за всички информация, че молбата на съседките за Шенген всъщност е отхвърлена.

В ПРЕСЛЕДВАНЕ НА КОКОШКАРИТЕ

Според проучване на НЦИОМ от седмицата, успоредно със срива на гражданското доверие към българската прокуратура и съд, МВР се оказва най-уважаваната държавна институция.
Какво, всъщност, дава основание на анкетираните за подобна оценка на дейността на силовото ведомство?
Констатациите на официалната държавна социологическа агенция за стремглаво покачващото се доверие към вътрешното министерство бяха потвърдени индиректно и от официално изнесената информация, че само за първите три месеца от годината ведомството е събрало от  частни лица дарения за над 3 милиона евро. С подаръци в пари, компютри, принтери, вероятно също с облекло и обувки за униформените, заможни българи щедро  са изразили високата си оценка за полезния  труд на органите и дълбоката си благодарност за това, че те им осигуряват условия за спокоен бизнес, забавления и почивка. Даренията бяха обявени за безкористни, въпреки показаният по телевизиите списък на десетки луксозни возила и регистрационните им номера, които в никакъв случай не трябвало да бъдат спирани от пътните полицаи, както и въпреки опасенията, че щедро подарената електроника, да речем, освен за униформените си ползватели може да „работи” и за едни други хора, които дават мило и драго да научават овреме помислите и плановете на своите бенефициенти.
Нашата полиция ни пази
Изграждането на доверие и уважение към блюстителите на реда всъщност е черна и безнадеждна дейност, особено в България. И то не защото за ПР-акциите на вътрешното министерство не се хвърлят значителни средства, не се поръчват тематични естрадни песни или униформени танцьори не представят по сцените жанрови МВР-казачоци /по Тодорживково и Григоршопово време ансамбълът на милицията с цървули и потури потропваше копаница, но днес това е някакси непрестижно, все пак/. Съвсем не. Просто озверялите от кризата престъпници от всякакъв ранг, вид, квалификация и специалност, чийто брой расте пропорционално с увеличаването на безработицата и масовата сиромашия, не дават нито миг възможност на органите да се насладят на своята популярност.
Да транжираш жив кон
Ето, например, тези дни баща и син от някакво бедно селце край Славяново успяли ловко за задигнат през малка дупка 500 кокошки от градския птицезавод и да ги транспортират с каруцата си до къщи. Хванали ги, естествено, но подобен „кокошкарски” успех не носи нито доверие, нито престиж за униформените. Както и показната миналогодишна акция в Кюстендилско, когато само за два часа полицаите откриха крадците на 170 кг трупно конско месо, добито от животното на паднала от полуразрушен мост каруца. Тогава четирима ловки юнаци бяха успели не само да заколят коня, да го обезкостят и скрият, но и да потърсят клиенти за месото, а пострадалият собственик на каруцата след инцидента беше открил единствено копитата на клетото животно. След солидно дирене в началото на годината плевенски полицаи успоткриха в пункт за изкупуване на вторични суровини почти нов трактор, откраднат от строителен обект в града. Крадецът го продал за смешна сума като старо желязо.
Райони на бедствие
Това са само детайли от ставащата все по-богата и живописна картина на престъпността, за която мнозина МВР-шефове днс биха искали да се говори като за покойник – или хубаво, или нищо. Хубаво, когато престъпникът е заловен, нищо, когато все още го търсят или съдът го е пуснал от ареста поради липса на качествени доказателства. За разочарование на правоохранителите органи масовият бандидизъм в страната се увеличава със застрашителни темпове и сега, още в началото на туристическия сезон и летните отпуски, на черноморските курорти  и големите градове вече се гледа като на райони на истинско бедствие. А за авторитета на правоохранителните органи говорят и други показателни данни от тази пролет, когато се оказа, че в страната „висят” над 600 хиляди дела срещу неизвестен извършител, а половин милион разследвания бяха прекратени поради изтекла давност. Което подсказва, че извършителите на над един милион не сложни, а обикновени „кокошкарски” престъпления, се разхождат на свобода, а може би позамогналите се дори стават спонсори на добрата българска полиция. На която, както се апелира в тематичната песен, хората трябва „да подарят цвете и да я запомнят добре”!

ИЗТРЕБИТЕЛИ НА ГОЛ ТУМБАК

На пролетната сесия на Парламентарната асамблея на НАТО във Варна, премиерът Бойко Борисов обяви, че е възможно България да закупи многоцелеви бойни изтребители заедно с Румъния, Хърватия и Турция.
За реални намерения или оптимистични мечти става въпрос?
Вероятно си спомняте гладните видения на героя на Чаплин в неговия филмов шедьовър „Треска за злато” – той сънуваше огромна тлъста кокошка, която само трябваше да бъде хваната и сготвена. Подобна асоциация предизвика и изявлението на премиера Бойко Борисов във Варна, че отдавна лелеяната мечта за подмяна на намиращите се в окаяно състояние български ВВС със съвременни машини от „нов тип” многоцелеви изтребител. След двегодишни сондажи на кабинета се оказа, че изборът на планираните 8 изтребителя ще бъде направен не след търговски конкурс, а ще е  „политически” проект, който предстои да бъде одобрен от парламента, тъй като стойността му ще възлиза на около 1 милиард лева. Казано иначе, българската държава се готви да сключи рамков договор не с фирма, а с определена държава, която да застане като политически гарант зад сделка с определена цена, въоръжение, оборудване, разплащане, подготовка на летци и механици, логистична подкрепа и т.н. Което надхвърля реалностите в един от най-конкурентните видове оръжеен бизнес в света и преминава в сферата на гладните съновидения на българското военно ведомство, още повече когато се планира сделката да бъде „орташка”, заедно с други държави.
Лети, отлита моя самолет…
Впрочем мечтанията започнаха с влизането на България в НАТО през 2004 година, когато стана безпощадно ясно, че бойната й авиация, съставена изцяло от съветски самолети  е безнадеждно остаряла и което е по-лошо – тя е напълно несъвместима със системите на новите съюзници от алианса. Осем години по-късно, след като три правителства се занимаваха с концепции, планове и перспективи за модернизиране на ВВС, най-бедната членка на ЕС и НАТО България разполага с 16 ремонтирани прескъпо изтребители МиГ 29, 14 щурмови руски самолета СУ-25, три транспортни самолета „Спартан” и 12 вертолета „Кугър”, които все още не са изплатени. Руските МиГ-ове и Су-та имат и разорително скъпа поддръжка – един час полет с тях струва над 50 хиляди лева, а за подготовката на всеки пилот отиват между 10 и 20 милиона лева. Което не пречи поради липса на перспективи и ниско заплащане много от летците да напускат армията и отиват в гражданското въздухоплаване.
Предизборни сънища
Според изискванията на НАТО българската авиация има три стратегически задачи – охрана и защита на въздушните граници на страната, на ЕС и на част от въздушното пространство на алианса. В рамките на последното и на Интегрираната система за противовъздушна отбрана на НАТО, България е длъжна да участва  и в охранителната дейност наречена „Еър полисинг” заедно със съседките си от алианса Румъния, Турция и Гърция, но поради липса на съвместими опознавателни и комуникационни системи  и тази дейност съществува по-скоро на хартия, отколкото на практика.
Така плановете за покупка на осем  „дебели и тлъсти” многоцелеви изтребители се оказват поредния гладен сън за правителството, което трудно би отговорило в предизборния сезон в какво точно възнамерява да инвестира несъществуващите си милиарди в кризата – във военна техника, магистрали, спортни зали или в опит за някакво реанимиране на колабиралата икономика, в здравеопазването, образованието, а може би в тежките социални нужди на най-обосялото население в Европа. Впрочем, подобна дилема за сегашното управление едва ли ще се появи, тъй като  и най-приятните сънища имат край. За да започнат реалностите.