Monthly Archives: April 2011

НОВАТА БЪЛГАРСКА ПЕДАГОГИЧЕСКА ПОЕМА

„Учим се в движение” – с тази констатация председателката на НС Цецка Цачева се опита да оправдае ниския рейтинг на законодателния орган, като така неволно характеризира и  цялото досегашно управление на ГЕРБ.
Как точно протича този образователен процес?
В началото на миналия октомври премиерът Борисов нарече депутатите „безделници”. Каза го пред репортери в дните на поисканото тогава недоверие на кабинета. Репликата беше използувана като основание парламентарното мнозинство на ГЕРБ през февруари да наложи замразяване на депутатските заплати за цялата текуща година. Сега, в Сливен, парламентарната председателка Цачева оправда традиционно ниския авторитет сред населението на поверените й законодатели с прекъснатата през тоталитарните години парламентарна традиция в България и успокои разтревожените си съпартийци с оптимистичното: „Учим се в движение”.
Thank you, брато!
На какво, всъщност, продължава се учи неслизащият от служебните си автомобили дори в кризата 41-парламент, 22 години след промените в страната? Своеобразен отговор дава търсачката „Гугъл” в Интернет, която на журналистическо търсене с думите „депутатите се скараха”, е показала стотици хиляди български линкове, в които фигурират двете красноречиви думички. Друго обяснение даде в печата известен психолог, според когото народите, които имат политически класи и традиции, не вземат човек от улицата за да го направят депутат или министър, тъй като това е „дълга професионална кариера с начало още от ученическата скамейка”. Липсата на тъкмо такова „начало” се мъчи да навакса и сегашният парламент. След като поотшумя скандала с кандидатите за безплатни маркови мобилни телефони, парламентарното ръководство реши да поотвори очите на мнозинството за цивилизования свят с курс за начинаещи по английски език, в който е била включена една трета от групата на ГЕРБ. Просто за да не блокират  и те като своя лидер, щом някой чужденец реши ги изчетка с думичката  „congratulations”. И за да бъде фасона им завършен, парламентарното ръководство им е осигурило отстъпка до 40 на сто за покупката на слънчеви очила от престижните марки „Шанел”, „Тифани”, „Рей бан” и други подобни.
Българският Макаренко
Да се „учат в движение” се налага и на представителите на изпълнителната власт. Ефикасните педагогически методи на премиера Борисов на бърза ръка възстановиха „скъсаната нишка в комуникациите” между икономическия и финансов министър по въпроса за АЕЦ”Белене”, предстои „намаляване на поведението” или направо изключване от школата на властта на шефа на НЕК за неясните му действия в Москва. Бърз урок по приложна дипломация вероятно е получил и външният министър Младенов, който се впусна да чисти по телевизията предателите за втората атомна, след което се оказа, че всъщност бил подкрепил пролетното почистване на найлоновите торбички по улиците. Със сигурност правителственият „класен ръководител” е коригирал в движение и земеделския министър, който преди Великден успя да изръси публично такава купчина аграрни и агнешки словесни „бисери”, която е достатъчна  да захранва предизборната агитация на опозицията през цялата предстояща кампания.
Очевидно новите български политици са ученолюбиви хора, готови да бъдат образовани през целия си управленски мандат. А той обикновено е четиригодишен, колкото е и началното школо. Което, уви, днес е  крайно недостатъчно не само за Европа, но вече и за Балканите.

БЪЛГАРИЯ – ЩЕДРИЯТ СИРОМАХ

След Гърция и Ирландия, Португалия също поиска спешна помощ от Брюксел за стабилизиране на финансовата си система. Решението на Лисабон съвпадна със споровете в България за плюсовете и минусите от поетия от премиера Борисов ангажимент за включване на страната в Европейския стабилизационен механизъм и Пакта „Евро плюс”.
Накъде ще се наклонят българските везни след португалския евро-заем?
Въпреки двуседмичните  си колебания, португалският премиер в оставка Жозе Сократиш обяви, че ще поиска от Брюксел спешен заем за стабилизиране на банковата и финансова система на своята страна. Според европейски експерти за целта ще бъдат необходими между 60 и 80 милиарда евро, една трета от които вероятно ще бъдат предоставени от МВФ, а основната част ще дойде по линия на Европейския механизъм за стабилност/ЕМС/. Неговите общи активи от 700 милиарда евро ще бъдат  събрани до 2013 година, като в процеса ще участва и България, която в края на март влезе в схемата чрез подписа на премиера Борисов. Така след изсипаните в Гърция 110 милиарда и в Ирландия  85 милиарда евро, иберийската държава също предстои да глътне 80 милиарда европейски средства, които ще бъдат предоставени както от страните в еврозоната, така и от 6 кандидатки за членство в нея, сред които и България. Сиреч, ако някоя държава изпадне в неплатежоспособност, както това се случи с Гърция, Ирландия и вече с Португалия, останалите солидарно ще погасят дълговете й чрез гаранциите, с които застават зад новия механизъм.
Направи добро и го хвърли зад себе си?
Парадоксално е, че най-бедната членка на ЕС България се ангажира да стане  гарант за над 6 милиарда евро по новия Европейски стабилизационен механизъм. По-изненадващото, обаче е, че не друг, а колабиращата демографски балканска държавица се оказа първата, която обяви в Брюксел, че доброволно приема участитието си в ЕМС  и в предложения от Германия и Франция Пакт „Евро плюс”, при положение, че още дълго ще е извън еврозоната, а  смисълът на двата финансови инструмента е подобряване координацията, конкурентноспособността и финансовата стабилност тъкмо на страните от еврозоната с цел недопускане на бъдещи фалити в нейното пространство.
“Money for nothing”
Надеждата на кабинета на ГЕРБ е, че участието в новия пакет европейски реформи ще отвори широко вратите на финансовия клуб на евробогаташите за балканската държава-сиромах и в името на тази светла управленска мечта той е готов да заложи наистина впечатляващи суми. Първоначалната такса „вход” за ЕМС би могла да се преглътне някак – 350 милиона евро през първите пет години след влизането в еврозоната. Абсурдът настъпва след това, когато за страната се завърта рулетката със залог от 3 милиарда евро, които от определен икономически момент нататък трябва да нарастнат двойно. Хазарт, защото въпросните пари са гаранция, която следва да бъде изплащана тутакси, когато се наложи финансовото спасяване на някоя по-голяма държава, като, например Испания и Италия/ недай Боже !/, и ако средствата в механизма се окажат недостатъчни. Така е възможно българите отново да усетят на гърба си някогашния „пролетарски интернационализъм” в действие, макар и под европейската финансова егида.
Наполовина пълна, наполовина празна чаша?
Вярно, на този етап не всичко е решено, преговорите по детайлите на  механизма и Пакта предстоят, а за влизането им в действие са нужни съответните поправки в Лисабонския договор, които следва да бъдат ратифицирани от всичките 27 членки на ЕС. А и самите нови мерки предстои да влязат в сила през 2013 година, когато са парламентарните избори в България. Оптимистите биха казали, че дотогава има много време, песимистите отново ще говорят за поредното „набутване” на държавата в неясна, подобна на АЕЦ „Белене”, сделка. Българските избиратели, обаче, в крайна сметка ще решават дали сиромах-държавата наистина  е „жив дявол” или просто акъла на някои нейни управници е до колене, а умът – до глезени.

ГОЛМАЙСТОРЪТ-ТРЕНЬОР И ПАРТИЙНИЯ МУ ОТБОР

Президентът Георги Първанов обяви официално намерението си да застане начело на  изпълнителната власт след парламентарните избори през 2013 година.
Как се стигна до това решение?
В разгара на суетнята около създаването на президентската формация АБВ /Алтернатива за българско възраждане/ в началото на миналия ноември, вторият след премиера Борисов  високопоставен политически футболист на страната и нейн сегашен държавен глава заяви, че винаги е бил „плеймейкър”, който иска да създаде истински голмайстори. В понеделник отиващият си от поста  разпределител на игричките в центъра на политическия терен обяви  недвусмислено по телевизията, че силно желае да продължи да вкарва голове, но вече от голмайсторската позиция на бъдещ премиер. За целта неговият политически проект, досега деклариран само като „лаборатория на нови идеи и инициативи”, предстои да се превърне в добре структурирана партия, която, обединила възможни, невъзможни  и позабравени играчи от местно махленско ниво, ще се появи сред формациите от А – група и  ще се състезава за  изпълнителната власт.
Аз искам! Ама много искам!
Още в края на март президентът Първанов нетърпеливо изплю камъчето на своите намерения, когато в непринуден разговор посъветва симпатизантите си от гр.Монтана да не съжаляват, че не може да се кандидатира за трети мандат, тъй като било  „възможно на други избори в бъдеще” да могат да гласуват  отново за него. Вярно, преди това в компанията на австрийския си колега Хайнц Фишер във Виена беше заобиколил въпроса на местни журналисти за проекта АБВ с уверението, че ще обиколи Австрия след края на мандата си като турист, макар тогава едва ли някой да е подозирал, че въпросната обиколка може да е и на рециклиран партиен лидер, който търси международна подкрепа. Сега, обаче, бъдещият г-н Първанов, както премиера Борисов обяви, че ще го нарича след основаването на АБВ, вече говори за партийна стратегия /„АБВ не е спринтьор, а се развива като маратонец”/, за кастинг на кадри, които „да стават”, за изграждане на виртуална „пирамида на властта” с предварително ясни не само премиер, министри, но и управленци до ниво зам.-министри и директори на дирекции. Дори повече, той пледира бъдещия премиер и неговото мнозинство да получели „нормално наследство”, нещо, което при сегашното управление щяло да бъде много трудно…
Любимец 13
По всичко личи, че сюрпризите на новия „голмайстор”  и неговия политическа единайсеторка от „Алтернативното възраждане” предстоят и техните действия ще будят нарастващ интерес. Като, например, поведението им около финалите на президентското и местно дерби тази есен, както и комбинациите по привличане на запалянковци от агитката на „Солни пазар”, където е фен-клуба на БСП. Заострено внимание следва да се отдели  и към дейността по осигуряване дисциплината по трибуните на политическото игрище от многобройните  „агенти под прикритие”, които дължат на своя някогашен колега от тайните служби огромна признателност за чадъра над тях  и оказваните им добринки. Както и към старите „рефери” във видовете власти, които по традиция предопределят изхода на всеки властови мач.
Така българските политически запалянковци могат да са доволни – новата футболна гарнитура начело с треньора – голмайстор, вече е факт. Да ни е честита, впрочем!

ЕВРО-ШЕНГЕНСКИЯТ ИЛИЯ, ПАК В ТИЯ…

Правителството на ГЕРБ продължава упорито да преследва две от основните си външнополитически цели – присъединяването на страната към шенгенското пространство и влизането в еврозоната.
Имат ли реален смисъл  двете начинания?
На  Европейския съвет в Брюксел министър-председателят Борисов пое ангажимента да включи България в „Пакта за конкурентноспособност”, станал известен и като „Пакт за еврото плюс”. Стори го въпреки скептичното отношение на управителя на БНБ Искров и съмненията на „демонизираната” вече  фигура на финансовия министър Дянков. С този акт най-сиромашката държава в ЕС е на път да се преврне в гарант за над 6 милиарда евро от новия 700 милиарден  Европейски механизъм за стабилност, който ще влезе в сила след две години. Премиерът очаква, че подкрепата на пакта за еврото ще улесни бъдещото влизане на страната в еврозоната, ще бъдат избегнати опасностите от създаването на „двускоростна” Европа и най-важното – България няма да остане встрани от общите интеграционни процеси в ЕС. Където, както по всичко личи, ще останат държави като Унгария, Чехия и Швеция, да не говорим за Великобритания, които отказаха да се присъединят към пакта.
Безсмислие на квадрат
Местни анализатори бързо пресметнаха, че най-бедната страна в ЕС, сиреч България, ще плати за участието си в пакта най-много като дял от своя БВП, че т.нар.”Единен механизъм за стабилност” и въпросния пакт ще бъдат реална тежест за страната и въобще няма да я стимулират за влизане в еврозоната. Известният икономист от Института за пазарна икономика Красен Станчев обобщи пред радио Дойче Веле, че страната ще плати една скъпа вноска за един не особено смислен Пакт за конкурентност и за още по-безмислен фонд за поддръжка на еврото, тъй като фонда всъщност е награда за страни, които са се държали лошо във финансово отношение, а сметката се плаща от страни, които не са харчили повече от това, което имат, какъвто е случая с България.
Вероятността правителството да промени позицията си до следващата среща на Европейския съвет през юни е минимална, въпреки уверенията на премиера, че държавата ще отстоява своите национални интереси. Причината е неистовото желание на управлението да отчете предизборно крачка напред към обявената за външнополитически приоритет еврозона.
Шенген на хоризонта?
Подобна е ситуацията и с другата фикс идея на кабинета – влизането в Шенген. Колкото повече София се стреми към заветното пространство, като че толкова повече то се отдалечава от нея. Въпреки непрекъснатото доизкосуряване на изискванията за членството, независимо от десетките милиони евро за подготовка /много от тях бяха предоставени от Германия и Бавария за укрепване на  ГКПП с Турция!/, съмненията на европейските държави остават. Тези дни изданието „Ню Юръп” отбеляза настояването на някои европейски държави за приемане на специален механизъм за оценка, който да елиминира членството на България и Румъния в случай, че бъде отчетено неконтролирано увеличаване на миграционните потоци през двете страни. Изданието подчертава, че срок за приемането на двете съседки в Шенген все още няма, като  е твърде вероятно да бъде прието предложението на Германия първоначално шенгенския контрол да бъде облекчен само на летищата в двете страни. Преобладаващите очаквания са юнският мониторингов доклад на ЕК да се окаже спирачката или реалния пропуск за влизане в зоната и то при условие, че основните съмнения на Франция и други влиятелни европейски държави дотогава отпаднат.
Мечти и сънища
Така отсега нататък бедният и гладен българин ще може да заспива вечер с мисълта, че със своите жълти стотинки ще подпомага недисциплинираните финансово страни  от еврозоната, както и да сънува прелитащите покрай скъпия му автомобил гранични табели на европейските държави. А  сутрин, пред огледалото, да се връща отново в реалността, облечен с евтини, но европейски дрешки от кварталния магазин за „секънд хенд”. И да си повтаря  старата поговорка за Илия, който уж се пременил, но…

ШУМНИЯТ СРЕЩУ „ТИХИЯ” ФРОНТ

„Свързаните с ДС български дипломати ще бъдат отзовани от постовете им в чужбина след като ГЕРБ спечели президентските избори през есента” – това обеща в София  вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов.
Сериозни намерения или предизборна агитация прозират в думите на г-н Цветанов?
В началото на месеца министърът на външните работи Наколай Младенов публично даде дума, че до 14 март държавният глава Първанов ще получи предложенията на дипломатическото ведомство за нови посланици, които следва да заменят досегашните сътрудници на ДС, оглавявали български посолства в чужбина. Досега това не се е случило, но само два дни след посочения срок Комисията по досиетата освети нови 75 агенти, служители на Външно, от които 29 все още са на щат в министерството. Стигна се дотам, че двама кандидати за консули, които вече бяха преминали през „ситото” на набързо организирания конкурс и се готвеха за финални интервюта с външния министър, имат агентурни псевдоними съответно „Берков” и „Алекс” и едва ли следва да заминат респективно за Мюнхен и за някой голям град на САЩ. Междувременно в печата се появи версия, че външнополитическото ведомство щяло да бъде преструктурирано генерално с цел „естественото” отпадане от неговия състав на всички сътрудници на комунистическите тайни служби. Това щяло да се случи след промяна на устройствения правилник, която щяла да  бъде разгледана от правителството до няколко дни.
Мъртва хватка
Междувременно шефът на предизборния щаб на ГЕРБ, вицепремиер и вътрешен министър Цветанов успя да внесе кампаниен елемент в проблема. Той обеща, че след спечелването на президентския вот тази есен страницата с дипломатите-ченгета ще бъде окончателно затворена и прехвърли за пореден път отговорността за блокирането на процеса върху сегашния държавен глава. След като заяви, че не приема предложенията на правителството и решението на парламента по въпроса, въпросният глава с агентурен псевдоним „Гоце” поясни в отговор на въпрос на австрийски журналист във Виена, че добрите отзиви за българските посланици били най-важния критерий за работата им в чужбина и че той бил чувал добри неща за тях във всички посетени от него членки на ЕС. Така изразената позиция по същество потвърждава капитулантските думи на  вицепремиера Цветанов, че сериозни дипломатически рокади ще бъдат невъзможни преди появата на следващия държавен глава, както и че напускащият тази есен сградата на „Дондуков” 2 Първанов ще остане докрай лоялен защитник на колегите си от комунистическите тайни служби в дипломатическия корпус.
Стрелба със заглушител
С което класическият омагьосан кръг по проблема с ДС и нейното незаменимо присъствие в живота на българина, кръг в който посткомунистическата държава съзнателно е въртяна през последните две десетилетия, отново се затваря до неясните бъдещи резултати от президентските избори и събитията, които е възможно да последват след тях. От 1989-та досега политическата практика в страната недвусмислено сочи, че победите на „тихия” фронт са били много повече и по-категорични от „шумните” временни  успехи на политическия фронт. На този етап, уви, отново липсват признаци за предстояща и съществена промяна. Просто все още мощното и влиятелно ДС-братство едва ли ще я допусне.