Monthly Archives: March 2011

БЪЛГАРИЯ: ПОВИШАВАНЕ НА ПОЛИТИЧЕСКАТА СЕИЗМИЧНОСТ

За по-малко от месец български съдилища произнесоха оправдателни присъди по две дела, представляващи особен обществен  интерес и свързани с правителствената кампания за борба с корупцията и организираната престъпност.
Как въпросните съдебни решения рефлектират върху политическата обстановка в страната?
Поредицата неблагополучия на вътрешното министерство и държавното обвинение продължи с решението на Софийския военен съд да оправдае по всички обвиняния за длъжностни престъпления военния министър от НДСВ и управлението на тройната коалиция Николай Цонев, след като той вече беше оправдан и по две други обвинения. Това е човекът, който пред видеокамерите беше тръшнат от полицията на пода на ВМА със театрално-заклинателния възглас на софийски зам.-главен прокурор: “Тъй като сте си  абсолютен престъпник, колеги като за всеки един престъпник – долу на земята!”. За което миналата година ВСС порица официално въпросния обвинител, а през тази година разгледа предложение за награждаването му за друг случай.
В градината на Октопода
По-малко от месец преди присъдата на столичния военен съд, друга солидна инстанция на съдебната власт – петчленнен състав на ВАС окончателно постанови, че лидера на ДПС Ахмед Доган законно е получил за консултантски услуги един милион евро при липса на какъвто и да е конфликт на интереси. А само преди две седмици столичният апелативен съд определи най-леката мярка за неотклонение на друг знаков подсъдим, Алексей Петров, сочен от правителството и прокуратурата за главатар на мафията в държавата. Сега въпросната личност може спокойно да излиза от дома си и да подготвя кампанията за  предстоящата президентска надпревара, в която ще участва.
Криво седи, право съди
Междувремено ключови представители на съдебната власт, сред които членове на ВСС, главния прокурор Борис Велчев и председателят на ВКС Лазар Груев, се обявиха за отлагане старта на новосъздадените специализирани съд и прокуратура за бързо производство, тъй като при сегашното законодателство съществувала опасност от „колосален хаос” в правораздаването. С което на практика се стопира  устремът на кабинета в неговата  най-уязвима от ЕК област – правосъдие и вътрешен ред. А тежките скандали с подслушванията, които също се наблюдават под лупа от европейските институции, ерозират допълнително спадащото доверие към сегашното управление.
Какво? Какво какво? Какво какво какво?
Ако въпросните съдебни „неблагополучия” на кабинета се проектират върху все по-силно влошаващата се икономическа ситуация в страната и нарастващия натиск на монополите върху цените на екзистенциално важни за населението стоки и услуги и бълбукащото вече обществено недоволство от безработицата, ниските доходи, безобразното здравеопазване, уличната престъпност и повсеместните неуредици, едва ли ще е сложно да се прогнозира онова, което най-много плаши една власт по средата на нейния мандат. Сянката на предсрочните избори все по-често започва да се появява, повишава се и обществената сеизмична активност. За  да бъдат забелязани и усетени те, обаче  са нужни нормални политически сетива. Каквито засега управлението не може или не иска да демонстрира.

БЪЛГАРСКАТА КАУЗА „ГРОЗДОВА ШЕНГЕНКА”

„Денят на жената” -8 март-  по традиция в България ще бъде отбелязан подобаващо с обилни алкохолни почерпки. Доколкото консумацията на гроздова ракия вече е обявена за официална европейска политика на сегашното правителство, съществуват всички предпоставки той да прерастне в страстна защита на най-новата национална кауза на страната.
В края на февруари кабинетът на ГЕРБ е провел заседание, което му е осигурило трайно място в сърцето на готвещия се за избори българин. След удивителен по своето съдържание диалог между министъра на земеделието и на финансите с премиера, е било решено да се предприемат необходимите действия пред институциите на ЕС за признаването на гроздовата ракия като традиционна българска напитка, което следва да доведе до по-нисък задължителен акциз и оттук до нейното поевтиняване на вътрешния пазар с 2-3 лева.
Шопът: „Пие, пие, па спие…”
Не друг, а обявяващият се за въздържател министър-председател, е инструктирал лично своите министри как да аргументират искането си пред ЕК. Той  е препоръчал европейските експерти да бъдат поканени да обиколят българските кръчми за да видят с очите си какво се пие, а на своите хора в Брюксел да обяснят защо тройната коалиция е изпуснала момента за ракиеното признаване още в предприсъединителния период. А въпросното обяснение според Борисов е буквално, че през  ” 2007 г. имаше правителство – комунистите пият руска водка, ДПС пият йени ракия, не пият наша, НДСВ пият уиски, така че не е имало кой действително да защити българското производство на гроздова ракия. Така им обяснете и мисля, че те ще ви разберат”.
Кило ракия само с една чаша
Това, че хората на Барозу ще се опитат да вникнат в ракиените аргументи на България е повече от сигурно, макар процеса, според местните опасения, да се оказва труден и дълъг. А доводите на българската страна са повече от железни. Цитирани  са турски документи от 14 век, които доказват, че софийската крепост била отбранявана от „едри, мустакати и на вид добре калени в боеве войници”, които, обаче,  били навикнали „ да употребяват вино и ракия”.  Или че върлата люта ракия е силен елемент от българския фолклор, което личало от някои питейни детайли в песента за “Марко Кралевичи, Иво и Дете Дукатинче”.  Изтъкнато е значението на характерните частни дестилационните апарати /казанчета/, при които характеристиката на напитката се постигала основно с оперативен органолептичен /сиреч директно дегустационен/ контрол в процеса на  производството. Е, това че неотдавна българин, член на УС на централата на алкохолната индустрия в Европа/ CEPS/, разказа по медиите за изследвания на 17 проби на домашни ракии, в 15 от които е установен многократно надхвърлящ нормите метилов алкохол, който обикновено води до ослепяване и инфаркти, както и следи от разтворител, разяждащ освен ръждата в казанчетата така и червата на консуматорите, едва ли ще намали националния подем около европейското признание на българската „грозданка”. Напротив, всенародният ентусиазъм със сигурност ще бъде стимулиран от данните на СЗО, която тези дни нареди България на достойното 30-то място в света с 13-те литра годишна употреба на алкохол от глава на населението и от констатацията, че  близо половината въпросното население жули не друго, а твърдата „каменярка”, както обичливо обича да си нарича националната напитка.
Европейски органолептици
В средата на януари няколко села край Пазарджик обявиха, че са започнали производството на два вида, гроздова и плодова, супер качествена домашна ракия, която щяла да смае Европа и света. Те бързо са успяли да  заредят с нея околните кметства и близките курорти, за да използват рекламната марка пред гости и най-вече чужденци. Въпросната марка е „Шенген”, а самата ракия се води като „шенгенка”. С което предприемчивите самодейни дестилатори вече практически завладяват безвизовото алкохолно пространство на Европа, при това  изпреварвайки правителството с обиколки. За което заслужават достойно национално признание, особено на напоителен празник като днешния!

БЪЛГАРИЯ И СИТНОТО ШЕНГЕНСКО ХОРЦЕ

Една от най-обсъжданите в Брюксел теми през отминаващата седмица е надигащото се от Северна Африка миграционно цунами към Стария континент. Рано или късно потоците емигранти ще достигнат до Балканите, което поставя въпроса в състояние ли е България да се справи с подобно изпитание?
Само допреди половин година отговорни лица от Съвета за бежанци и мигранти уверяваха медиите, че България все още не е станала дестинация за убежище на бежанци, че все още те я използуват като транзитна за големите европейски държави страна и че причината за относително малкото потърсили убежище на нейна територия бегълци била все още неизградената система за интеграция. Създаденият през 2005 година Български съвет за бежанци и мигранти е независимо и неполитическо сдружение от неправителствени организации, сред които са неговите основатели БХК, Червения кръст, Харитас и Асоциацията за интеграция на бежанци и мигранти – всички работещи в областта защитата на правата на търсещите закрила в страната бежанци.
Иде ли емигрантското цунами?
Днес ангажираните в тази сфера държавни и неправителствени органи отчитат, че заплахата от наплив на нелегални емигранти от Северна Африка е реална за страната. Основната опасност се крие във възможността от все по-сериозното дестабилизиране на обстановката не само в страни като Либия, Тунис, Египет, но в такива като Йордания и Сирия, където неясната система на бъдещото управление в тях и отслабването на техните икономики, ще породят  чувствително засилване на емигратските потоци през Турция и Гърция и неизбежното им достигане до България. А след евентуалното присъединяване на страната към Шенгенското пространство, от транзитна, тя ще се превърне в крайна дестинация, от която безпрепятствено ще се достига до всяка една от останалите членки на зоната. Статистиката сочи, че досега най-силен е бил бежанския поток от Афганистан, Ирак, Армения и Иран, но след отприщването на вълненията в Близкия изток основните талази ще започнат да пристигат оттам. Според председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу до момента потокът на емигранти към северното средиземномория само от Либия надхвърля 150 хиляди души.
Царете на стратегията
В края на февруари правителството на ГЕРБ обяви, че е приело Национална стратегия в областта на миграцията, убежището и интеграцията, която предвижда създаването на Национален център по миграционна политика към вицепремиера и министър на вътрешните работи Цветанов. Дори повече – прословутият вече български вътрешен министър се похвали и с практическо измерение на стратегията, което били изградените,/ естествено с усилията на МВР/, центърове за бежанци в селата Любимец,  и Пъстрогор, надалеч от българо-турската граница. Засега е неизвестно какво точно представляват въпросните „центрове”, какъв е техния капацитет, доколко отговарят на европейските изискванията за подобни съоръжения и дали не са по-скоро кофа пропаганден хоросан за „измазване” на част от българската шенгенска къщичка. Единственото, което вътрешния министър съобщи преди време, е че предстояло само назначаването на лицата, които щяли да обслужват въпросните центрове.
Големият шенгенски мерак
Всичко това, обаче, е крайно недостатъчно за справяне с очакваната кризисна бежанска ситуация. Български експерти по проблема се опитаха да говорят за някакви превантивни мерки на територията на проблемните миграционни държави, но се оказа, че това е сложно и най-вече прекалено скъпо занимание. Стана ясно също, че по силата на споразумението Дъблин-2, първата шенгенска държава, на която са проникнали нелегалните бежанци носи отговорност за приемането или връщането им през външната граница, като дори и да бъдат заловени по-късно в други страни, промъкналите се хора ще бъдат връщани отново в България, ако са влезли един ден в Шенген през нейната граница и репатрирането им обратно ще бъде неимоверно трудно.
Така бъдещата шенгенска членка и настояща най-бедна европейска страна ще се наложи да поеме и този европейски дерт, макар и с евентуални помощи от Брюксел. Но, след като сегашното правителство, подобно на палавата баба от поговорката,  е склонно  да даде грош за да се хване час по-скоро на ситното шенгенско хоро, следва да е готово по-късно да хвърли десет за да се пусне евентуално от него. Като обосялата публика междувременно ще плати и на духовата музика за сеира.

ПАТИЦА ПО ПЕКИНСКИ ВЪВ ВЛАКЧЕТА НА УЖАСИТЕ

Три години след пожара във влака от София за Кардам, при който загинаха 9 пътници, българските железничари се готвят за стачка, а министри мечтаят за високоскоростни китайски влакове през страната.
За какво, всъщност, става въпрос?
Според лидера на КТ”Подкрепа” д-р Тренчев, сегашото състояние на  българските железници е „умопомрачително”. В навечерието на подготвяната стъпаловидна стачка на служителите в БДЖ и Националната компания „Железопътна инфраструктура”, синдикалистът изнесе разтърсващи данни от вътрешен доклад на експерти от ведомствата. Например, от 3.5 милиона дървени/!/ траверси по жп-линиите, от неотложна подмяна се нуждаят  над 100 хиляди. Десет на сто от бетонните траверси са също изпочупени, със скъсани болтове или са повредени от събирачите на метал. Към казаното от д-р Тренчев могат да се добавят жалкото състояние на локомотиви и вагони, които в по-голямата си част са от времената на ранния социализъм, окаяното състояние на ремонтните предприятия, съмнителния контрол върху т.нар.„подвижен състав”, масовите кражби на нафта, раздутата администрация и още много други интересни неща.
“Chu-chu train”
Неотдавнашно  проучване показа, производителността на служител в българските железници е една от най-ниските в ЕС – обобщено на всеки  километър железен път работят по 9 човека, които за въпросната дистанция обслужват средно по трима пътника и 16 тона товари дневно. На отделен влак се падат по 42-ма железопътни служители на ден! И още нещо – средната скорост на движение на местните влакове е 43 километра в час. Което означава, че ако пътник реши да премине 600-те километра от Петрич до Варна, за това пътешествие с прекачванията ще му е нужно цяло денонощие. При това в амортизирани, отблъскващо мръсни и често неотоплявани вагони.
Казаното далеч не означава, че бавният воайаж с местните железници е безопасен. Избухналият нощен пожар в купетата на пътническия влак от столицата за Кардам изпепели девет човека като  и до днес не са ясни /или просто се прикриват/ истинските причини за трагедията. В края на миналата година недалеч от Драгоман два влака се сблъскаха челно при което пострадаха 26 човека, а дни по-късно няколко вагона на бърз влак от Бургас за София посред бял ден дерайлираха след авария в локомотива.
Китайски влакове по дървени траверси?
В такава обстановка транспортният министър Цветков подписа в Пекин меморандум за бъдещо преминаване през страната на високоскоростен китайски влак-стрела, който щял пренася евтини стоки през Турция до Лондон, а държавната железопътна управа заговори за крупен заем от Световната банка, който щял да погаси огромните  дългове на ведомството и да финансира ремонта на инфраструктурата, разбира се, срещу съответното преструктуриране и неизбежно съкращаване на служители. Това не се харесва на въпросния персонал и той се готви да стачкува с протест срещу Световната банка, която била искала реформи и т.н.
Та за какво, всъщност, ставаше въпрос? За спасяване на „черните влакове”, който продължават да се композират от Бургас до София или за нови инвестиции във „влакчетата на ужасите” от държавния „жп- лунапарк”? Засега смислен отговор липсва, макар нещата съмнително да започват да намирисват  и на „патица по пекински с пържен ориз”. При това сготвена набързо в лавката на „Дондуков” 1.