03.10.2013 Членът на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа Лъчезар Тошев внесе писмен въпрос до Комитета на министрите на 47-те страни членки за това как Руската федерация изпълнява ангажиментите си свързани с връщането на т.нар.”трофейни архиви”, прехвърлени през 1944-1945г. в М осква. Ето мнението на Лъчезар Тошев и новият председател на ДА”Архиви” Иван Комитски по този важен и за България проблем:
Още когато Руската федерация стана член на Съвета на Европа през 1996г., ПАСЕ поиска от Москва да реши въпроса с т.нар.”трофейни архиви” съдържащи не само документи, но също произведения на изкуството и други предмети. Всички те са взети като трофеи от Червената армия в края на Втората световна война и транспортирани в Москва, пояснява Лъчезар Тошев. Всъщност тези архиви принадлежат на различни страни от Стария континент, които днес са членки на Съвета на Европа. Архивът на Паневропеският съюз, например, е изнесен от Виена от съветските войници, и съдържа ценни свидетелства за една от началните прояви на паневропейската идея. Първият конгрес на съюза е през 1926 година и на него участва видният български интелектуалец и дипломат проф. Иван Шишманов. Защо тези документи днес трябва да бъдат третирани като „секретни” или „поверителни”, след като в тях няма никаква специална информация и те представляват единствено интерес за изследователите? Защо тези писмени свидетелства да не бъдат достъпни за всички историци, след като са свързани с политическото минало на днешна Обединена Европа?, се пита Лъчезар Тошев.
По долар на страница
Според директора на Държавната агенция „Архиви” Иван Комитски, въпросът с достъпа и връщането на българските „трофейни” архиви от Русия все пак не е в задънена улица. Най-важното, което се е случило след един подготвителен период през 2008-2009 година е, че искането за връшнане на изнесените оригинали вече е поставено офицално пред руската страна. Сега всъщност стъпваме на сключен през 2008 година договор за сътрудничество, който урежда копирането на трофейните документи от периода след Втората световна война и към днешна дата вече имаме предоставени значителен обем от копия, пояснява Иван Комитски.
През 2008 г. при посещението на Владимир Путин в София въпросът за българските архиви му беше поставен официално, но само устно. В началото на следващата година българската страна изпраща официално писмо, а няколко месеца по-късно получава отговор, в който се напомня, че през 1995 г. в Русия е приет закон за защита на културните ценности, с който тези документи са обявени за трофейни, заради което страната няма право да ги получи в оригинал. В края на 2011 година България получава около 20 хиляди фотокопирани страници, които по руските тарифи са стрували по един долар на страница.
Особената плячка „архив”
Моят писмен въпрос към Съвета на министрите към Съвета на Европа не се ограничава само с изнесените български архиви, но поставя по-общо проблема с архивите и на други европейски страни, казва Лъчезар Тошев. Той пояснява, че „трофейните архиви” са особен вид плячка вземана от воюващите страни по време на военен конфликт. Тяхното укриване и пазене далеч от обществения и научен интерес не е нормално днес, когато Европа е обединена, а от 1996 година Руската федерация е пълноправна членка на Съвета на Европа, като за нея важат всички препоръки и решения на авторитетната европейска институция. Шефът на държавния архив Иван Комитски също цитира разбирането на руската страна, че за българските архиви ставало въпрос за трофейни документи, които принадлежали на тяхната страна. При едно продължаване на преговорите с Москва бихме могли да постигнем по-добри условия при копирането и заплащането на тези копия, смята Комитски.
Кой предложи България за 16-та съветска република?
Според Лъчезар Тошев особен интерес продължават да представляват архива на Тайната царска канцелария и някои други документи свързани с българската политика преди и по време на Втората световна война. Според български изследователи особено важно е да се разбере, дали освен в четирите известни големи руски архиви български документи не се съхраняват и в наследначкита на съветският КГБ – сегашната ФСБ. Въпреки официалният отрицателен отговор на тази служба, съмненията остават. Значителен интерес за запълване на все още многобройните белит петна в българската следвоенна история биха представлявали също автентичните съветски архивни документи, като например свързаните с отказа на комунистическа Москва да признае официално България за 16-та съветска република въпреки двукратното настояване на българското партийно ръководство, или документите от съветското посолство в София за тяхната резидентура в България.
Историята – на светло
И все пак възможно ли е получаването на достъп до тази секретна святая-светих на руските архиви? Редица страни по света вече са направили такава крачка, предоставяйки достъп до своите национални архиви, пояснява Тошев. Например САЩ осигуриха пълен достъп до своите архиви за Втората световна война. Сега разполагаме с американски документи разсекретени още през 70-те и 80-те години, които дават възможност на българските историци да уточнят ключови моменти от националната ни история. Затова смятам, че въпросът трябва да се реши и от Руската федерация, е категоричен Лъчезар Тошев.