Възнамеряват ли българските пенсионери да отнесат спестяванията си на „оня свят”? Какво е „възрастова дискриминация” и има ли тя почва в България? Защо в столичния транспорт наричат възрастните пътници „девойко” и „младежо”? :

При обсъждане на гласувания тези дни нов данък върху лихвите в парламентарната бюджетна комисия, заместник-министърът на финансите Владислав Горанов произнесе нещо, което в нормалния демократичен свят светкавично би му струвало поста и професионалната кариера. След твърдение  на депутат от комисията, че новия данък ще удари скътаните за черни дни пари на най-бедните, както и заделените за последния земен път пенсионерски суми, заместникът на финансовият министър Дянков  отговори компетентно: „На оня свят пари няма!”. Дни преди него шефът на парламентарната група на ГЕРБ Красимир Велчев от трибуната беше направил разкритието, че в България имало „ хора, които нямат никакъв стимул да работят, а само лентяйстват и си държат парите в банките”, визирайки вероятно  същата категория пенсионери, които в представите на сегашното управление вероятно се канят скъпернически да отнесат скромните си спестявания на оня свят за да лишат бюджета от екзистенциално нужният за държавата десятък.
Припекът на „алчните” пенсионери
Естествено на  „свободните” /по най-новото определение на премиера Борисов!/ български медии не им и хрумна мисълта да обърнат по-обстойно внимание на въпросните изказвания, шмугнали се, подобно на самия противоречив закон, почти незабелязано встрани дасенчени от общонационалните трепети около цената на руския газ, бъдещата тръба на Южен поток и скандалите с комплектоването на КС. А може би журналисти с по-дълга памет си бяха спомнили тежкото обществено възмущение през 1992 г., предизвикано от сегашен депутат от „Атака”, тогава дописник във в.”Демокрация”, който беше озаглавил писанието си по повод пенсионерски митинг: „Алчни старци изпълзяха на припек”. Нищо чудно тези дни медиите да са се побояли и от присъдата срещу България от началото на тази година,  която Европейския съд по правата на човека издаде заради нехуманното отношение към възрастните хора с психиатрични проблеми в центровете за социални грижи, където сега пребивават над 4 хиляди човека и още няколко хиляди чакат да бъдат приети.
Що е „ейджизъм” и има ли той почва у нас?
Впрочем, в случая дори не ставаше въпрос за традиционната вече липса на елементарно уважение към изнемогващото възрастно население в най-бедната европейска държава. По-скоро нещата допряха до отреченото не само в ЕС, но и в целия цивилизован свят явление, наречено „възрастова дискриминация”  и известно още като „ейджизъм”. То представлява цял комплекс от предрасъдъци и негативни нагласи по отношение на възрастните и най-характерните му стереотипи са, че хората над 65 години вече са сенилни, живеят по болници и старчески домове и ужасно много тежат на социалните и здравни системи, особено в сиромашките държави.
Примери за прояви на възрастова дискриминация в България – колкото щеш! Тези дни в раздрънкан столичен тролейбус арогантен контрольор/ вероятно пийнал/ подканяше „любезно” неколцината престарели пътници с бастуни с повелителното: „Показвай бързо билетчето, девойко!” или „Младежо, вади пенсионерската карта!”. По пазарищата често могат да се чуят подвиквания на търговците към оглеждащите се за по-евтиничка стока старци, като „ Къде си тръгнала на пазар с тия жълти стотинки бе, бабукер нееден!” или  „ Я се разкарай от сергията, вампир такъв!”. Подобни изстъпления не правят впечатление никому и се приемат като нещо обичайно дори от  претръпналия от всичката простотия накуп градски човек! Нима е случаен факта, че най-честите жертви на обири и измами са тъкмо възрастните хора, които отдавна са изгубили надежда, че полицията или въобще някой  може да ги защити? Преди няколко дни в медиите разказаха за 84-годишна самотна старица от Челопеч, която била пребита почти до смърт от апаши, забелязали, че е продала дърва на свой близък за няколкостотин лева. Или за 12 годишната присъда на безработен и алкохолизиран мъж, пребил до смърт 90-годишната си баба защото му пречела да гледа телевизия…
Напред към „светлото” бъдеще!
Според прогноза на националната статистика /НСИ/ от лятото, в резултат на катастрофалната демографска криза през 2030 година в България ще живеят едва 6.5 милиона души, 2 милиона от които ще бъдат възрастни хора. От своя страна статистическото бюро на САЩ,  позовавайки се на доклад на Световната банка обяви, че през 2050 г. българите  в пенсионна възраст ще съставляват рекордните 34 на сто от всички жители. Така излиза, че всеки трети обитател на държавата ще е над 65 години, а за неговото съществуване ще трябва да се грижат по по-малко от двама работещи.
Което означава, че с годините въпросът с парите за „оня свят” на българските пенсионери ще става все по-драматичен, а съдбата на „изпълзяващите на припек алчни старци” – все по-безрадостна и съмнителна.