ТАНЦЪТ НА БЪЛГАРСКАТА ПАЛАЧИНКА

22.02.12
Ден преди оставката на кабинета две знакови ченгета от някогашната ДС обявиха по телевизора, че властта в България вече се търкаля по улицата като спукана и кална футболна топка, призовавайки за незабавна оставка на премиера. И сбъркаха, обаче, със сравнението. Малко след като забърка окончателно кашичката на четиригодишното си „великолепно” управление, премиерът Борисов я разстла в мазнината на преданите си медии и ловко метна палачинката на властта нагоре. След което се оттегли с тигана си встрани и остави лакомството изкусително да се премята във въздуха под трескавия от мераци взор на политическата класа и гладния поглед на най-сиромашкото население в Европа.
Въздушни пируети
И не само от тях. Танцът на палачинката сега се следи с ужас от „калинките” на ГЕРБ в държавната администрация, които вероятно вече се виждат наредени на безнадеждните опашки в бюрата по труда. Кошмари със сигурност измъчват и активисти, функционери, присъдружни политикани, които през последните четири години си бяха въобразили, че партийните обеди са безплатни и хранилката ще продължи вечно. Силно разстроени наблюдават премятането на сладкиша доскорошните спонсори на властта, скандалните държавни монополисти, които губят политическия си гръб, нейните верни силови структури и вечните партийни интриганти, които лупингът на палачинката свари неподготвени.
Синдромът на „кафявия медиен нос”
Студена пот струи и от челата на медийната върхушка, която през последните четири години унизително поддържаше пропагандната „бръснарска терца” в чалгата на властта, загърбвайки изцяло професионалната си чест, лично достойнство и журналистическия смисъл. Вече се вижда, как вечните медийни сервитьори отново започнаха да протягат старите и мръсни съдове от ефирните си транжорни, за да се домогнат /за кой ли път!/ до апетитния властови десерт, който да размахват както досега пред отмалялата от глад и недоволство аудитория.
Опасното приземяване
С най-голяма тревога лупингите на палачинката се следят и от местните политически партии. Защото от това къде и как ще падне тя, зависи не само бъдещето, но и съществуването на повечето от тях. Засега боричкането с протегнати тигани в ръка се наблюдава все още в парламента и партийните централи, макар че водевилът предстои да се прехвърли в президентството. Там в ход са консултациите за съставяне на неизбежния служебен кабинет, който следва да подготви все пак някакво прилично поемане на танцуващата палачинка и недопускане тя да се пльосне на земята
В кулинарния символ на властта естествено са вперени и очите на изгладнелия българин. От площади и улици, пред телевизора или в кръчмата, той тайно си представя хвъркащата вкуснотия с пълнеж от достатъчно пари, работни места и европейско благденствие. Уви, мечтата му едва ли скоро ще се сбъдне. Защото току-виж досегашният магистрален огнеборец се върнал с тигана и отново уловил десерта за следващите четири години. Или гравитацията запокити палачинката в готварницата на сдофийския Солни пазар, където отдавна мечтаят да й дадат руското име „Блинчик-Беленe”. Опазил Бог, също, тиганичката да се пльосне върху бръснатите глави на онези, които не спират да крещят за национализация в парламента да набиват крак по улиците с изпружени ръце!
Тогава вече ще се говори не за палачинка, а за „плаченка”. Което не е десерт, а по-скоро състояние.