От две десетилетия характерната за началото на есента сезонна депресия сред българите се характеризира с някои някои специфични симптоми. Те обикновено се обострят в дните около рожденната дата на „видния деец на международното комунистическо движение и най-голям радетел за българо-съветска дружба” др.Тодор Живков и славната „победа на Деветосептемврийската социалистическата революция” през 1944-та, като  след юнашко ядене и пиене с носталгично-патриотичен привкус обикновено отшумяват с проясняването на натежалите от алкохола глави. Защо, обаче,  през тази есен нещата са различни?

Дали в резултат на изпепеляващите летни жеги или на задаващите се на хоризонта избори, през четвъртата година на икономическа криза населението на  най-бедната европейска държава беше подложено на невиждана досега по своята  продължителност и  мощ кампания, свързана с „незабравимото и славно” социалистическо минало, с величавата фигура на правешкия „човек от народа”, с талантите и качествата на неговото вездесъщо семейство и партийното му обкръжение.  Просто на фона на очертаващите  се през зимата още по-непосилна скъпотия и безработица, българското население натрапчиво е връщано към историческите „прелести” на развитото социалистическо общество и мъдростта на някогашните му партийни и държавни ръководители.
Половият въпрос и тодорживковците
А въпросната „мъдрост” е била доста прозаична, както личи от думите на самия другар Тодор Живков. В неизлъчвани досега документални кинокадри от среща с жители на родния му Правец, любимият „тато” разказа как по време на изпълнение на съветската балерина Лепешинская, превъзбуден  негов съселянин набързо изприпкал към тоалетната на Софийската опера, по „неотложни лични причини, ха, ха, ха!”.  Въпросните откровени простотии на каскетлията, обаче, дадоха възможност на шестващия през последните седмици по всички местни телевизии  някогашннякогашен  негов политически съветник и настоящ председател на Съюза на комунистите в България,  да определи носталгично от екрана този мил веселяк като „необразован, но природно интелигентен човек”. В същото време по друг гледан тв-канал бивш кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП и главен виновник за престъпното премълчаване на опасността от радиационно заразяване след Чернобилската авария през 1986г. от луксозната си вила в Бояна убеждаваше зрителите, че  Живков бил „широко скроен човек”, а неговите съратници от върхушката не носели никаква вина, защото „прилагали съветския опит всестранно, в това число и при концлагерите”.
Непосредствено след тези изстъпления, в зомбирано от далечното минало за кой ли път предаване, на шв-екран беше тропосан селски кмет, прочул се с това, че свалил флага на ЕС от кметството и на негово място овесил огромен плакат със снимката на  любимия си др.Тодор Живков. Обяснението му беше, че  всичко добро, което е видял за селото  и за себе си, било  дошло от БКП, а не от ЕС. Друг фен на някогашния „първи” това лято се беше изхитрил да издигне на туристическото шосе между Несебър и Слънчев бряг платен със собствени средства гигантски билборд с образа на незабравимия вожд.
Кога ще се наплатим на миналото?
В отговор на въпрос на австрийския „Дер Щандарт” къде е сбъркала България за да е най-бедната държава в ЕС, тези дни президентът Плевнелиев безхитростно припомни за двата държавни банкрута през 1990 и 1996 година, както и за „най-лошата приватизация в цяла Европа”. От своя страна икономистът Красен Станчев в  блестяща статия в печата показа с числа и факти как разрушенията в българското стопанство през управлението на Тодор Живков и БКП са били толкова монументални, че още тегнат върху дохода на гражданите и фирмите, че държавният дълг от времето на БКП ще бъде изчистен едва през 2013 и 2014 година  и посочи, че все още  малцина разбират връзката на днешните нещастия на българските граждани с онова управление, че носталгично-възторжените тълкувания на миналото постепенно се прехвърлят към членове на семейството на ръководителя на БКП и неговото обкръжение, като на всичко отгоре все по-често има признаци за намеса на днешна Русия, на фирми и благотворителни организации в политиката на България, в тълкуването на историята и в опити за манипулиране на българското обществено мнение.
Да пребъде по „хълмовете на времето”…
Две години по-рано, обаче, премиерът Борисов беше заявил публично, че Тодор Живков бил построил две Българии, а сега “ние” не сме построили и една стотна от направеното между 1956 г. и 1989…
През есента на 2011-та  Ройтерс отбеляза честването на рождения ден на Живков като знак, който говори че носталгията по комунистическата ера остава силна в България две десетилетия след нейния край. След появата на немислимия Музей на социалистическото изкуство в София през миналата година тези дни в Националната галерия за чуждестранно изкуство ще бъде открита изложба, посветена на 70-годишнината от рождението на дъщерята на Тодор Живков, Людмила. По същото време вечер българите ще зяпат в разни тв-менажерии любимия внук на някогашния „първи”, днес известен „плейбой” с прозвището Малък Тошко, и обект на сериозен медиен  интерес.
В такава среда най-младите българи биха могли да си въобразят, че „машината” на Хърбърт Уелс действително съществува и ги е върнала назад във времето на техните баби и дядовци. Без естествено да схващат, че всъщност някой целенасочено ги манипулира. При това пошло и безвкусно.