Смекчаването на позицията на Филнадния по възможното членство на България и Румъния в Шенген генерира радостно очакване сред управлаващите в двете балкански съседки. Доколко оправдано, обаче, е то?
Само два месеца след като твърдо се противопостави заедно с Холадния на разширяването на Шенген, Финландия обяви, че оттегля ветото си върху приемането в зоната на България и Румъния и че е готова да направи компромис, подкрепяйки германско-френското предложение за поетапното включване на двете страни догодина. Финландският компромис, обаче, ще зависи от доказателствата /при поискване и писмени!/, свързани с необратимото развитие на съдебните системи, както и изпълнението на мерките за борба срещу международната престъпност и корупцията в двете кандидатки. Казано иначе, Финландия отново се солидаризира с Холандия в оценката си, че двете балкански съседки политически все още не са готови да се присъединят и че окончателното си решение Хелзинки ще вземе през февруари след констатациите в  междинните доклади на ЕК по правосъдие и вътрешния ред. Което означава, че на този етап отговорът е многозначителното:
„Ще видим”…
А тези дни в България има какво да се „види”.  След като през септември външният министър Николай Младенов заплаши Холандия, че ако не бъде приета в Шенген България ще блокира европейското законодателство и шенгенските реформи, а в края на октомври отмени визитата на холандския премиер Марк Руте в София, наскоро по телевизията сподели, че всичко това били тактически ходове на българската дипломация и чистосърдечно призна, че  „ние имаме проблем с българското правосъдие, който трябва да си решим” и че „решавайки този проблем, ще спрем да имаме проблеми по други теми в ЕС”. По същото време на конференция на ОЛАФ в София новоизбраният вицепрезидент и все още министърка на правосъдието Маргарита Попова направи забележителната откритие, че „корупцията е основния проблем, който стои пред политическите и социалните устои на държавата” и прогнозира, че “борбата с тежката корупция, провокирана в политически структури, които водят до сриване на социални системи, ще бъде тежка и продължителна”. Случайно или не, двете изявления съвпаднаха и със знакова публикация в „Юропиън войс”, издание от групата на британския „Индипендънт”, в която след като проследяват кариерата във властта на вицепремиера и вътрешен министър Цветан Цветанов, авторите заключават: „Но за голямо съжаление на българите приемането на родината им в Шенген стана част от дневния ред на Европа едва когато политическата звезда на Цветанов започна да залязва”.
Дешифриране на шенгенските депеши
Дали темата за новите членки на Шенген ще влезе в дневния ред на Европейския съвет през декември е все още неясно, доколкото кризисните финансови и политически турбуленции в съюза все повече изместват други важни въпроси. А и сигналите около самото разширяване са доста недвусмислени, стига да бъдат разчетени правилно. В началото на месеца Гърция беше остро разкритикувана заради сериозното изоставане в борбата с нелегалната имиграция и рухването на нейния международен имидж. Холандският министър на социалните грижи и заетостта предложи удължаване с още две години на ограниченията за българи и румънци на трудовия пазар в своята страна. Самият финландски министър по европейските въпроси Александер Стуб спомена за технически и политически критерии, които няма да са част от механизма за наблюдение на ЕК, а отделен процес, в който тепърва предстои да се работи „ръка за ръка”.
Тумба-лумба, де бре, де!
Очевидно за очертаващите се бедни и неспокойни коледно-новогодишни празници правителството на ГЕРБ  много би искало да ободри българите с благата вест, че от 2012 година ще могат безпроблемно да прекарват в 25-те шенгенски държави колкото си искат самоделна ракия и буркани с домашна лютеница. Това обяснява и медийната шумотевица около смекчаването на финландската позиция, която по същество обаче се оказва същата. Или както се провиква радичковият Араламби „ти на нас ни дай суматохи да свършваме”, за да заключи после дълбокоумно: „Араламбене му е майката!”