ПОТПУРИ ОТ БЪЛГАРСКАТА ДС-ЧАЛГА

13.04.13

Bul-military-dechovka-0113   Естествено че служебният премиер Марин Райков е прав да твърди, че темата за ДС е част от чалгата на прехода! Нима системата на тайните тоталитарни служби в миналото и днес не е била построена на базата на „слушане” и в крайна сметка на „изпяване” на някаква информация на „когото трябва”? Нима познатите „изпълнения” на някогашната тодорживкова милиция не се бяха превърнали във истински фолклор препредаван с героичен апломб в официалния комунистически печат, литература и  изкуство  и мултиплициран палаво в апокрифното пространство на вицовете?

Изненадващото е, че композиторите  и изпълнителите на ДС-чалгата, не са спирали да създават ченгесарските си хитове нито за миг през двете десетилетия на безкрайния български преход. Дори и днес те изненадват с все по-оригинални парчета, далеч по-завладяващи от един ГЕРБ-овския химн, какъвто безспорно е  „Нашата полиция ни пази”.

Ето някои „любими” шедьоври в ДС-фолка, съчинени и изпълнени в медиите от кадрови служители и осветени агенти на комунистическите тайни служби през последните няколко години:

Да знаете едно от мен: видиш ли някой през 2013 година да говори за ДС, значи е човек, който се измъчва от постиженията на по-рано успелите и търси начини да заличи преднината им.… Омръзнали са ми хората, които все мрънкат за ДС – и без изключение го правят келеши, които изобщо нямат представа за онези времена. А питате ли ме мен, какво ми е да живея вече над 20 години с тия нещастници – хленчещи всъщност по неосъществените си амбиции. – Агент „Димитър”, журналистическа „легенда” /февруари 2013, в.”Стандарт”.

Не са разкрити досиетата предимно на хора от правителството на Иван Костов, а те също попаднаха под ударите на закона. Знаят се кои са. Техните досиета трябваше да бъдат оповестени, но не се случи. Умишлено бяха скрити поради политически съображения. Костов има свои хора в комисията по досиетата и те прикриват политици от неговото правителство за да не се разбере, че е управлявал с хора от бившата ДС. В случая законът се прилага с двоен аршин. А те искат сега и децата ни да бъдат засегнати. – полковник от резерва Николай Русатев, бивш зам.-шеф на военното разузнаване по операциите /в.”Преса”, януари, 2013/

Каквито са били евреите в Царство България – мачкани и унижавани като хора второ качество, но със спасен живот, такива са сега и хората по по-ниските етажи на специалните служби. Мачкани, но със съхранен живот. И имат възможност да работят. Засега… „ – Агент „Алберт”, топжурналист /в.”Шоу” февруари, 2013/

Има морални и колегиални много силни зависимости при хората с досиета. При възможност се дава преимущество на „своите” с принадлежност към ДС, защото ние сме професионална група, това си го носиш вътре в себе си.” – Димитър Иванов, бивш началник на Шести отдел на Шесто управление на ДС, издател /януари 2013, www.desebg.com /.

„Не съм служил на Държавна сигурност, заяви в Разград главният мюфтия Мустафа Алиш Хаджи по повод оповестената от Комисията по досиетата информация за негово агентурно минало. По думите му тази информация за него не е новина, защото за първи път е обвинен и обявен като служител на Държавна сигурност през 2006 година. Оттогава насам аз съм избиран три пъти заглавен мюфтия и не виждам нещо да се е променило по отношение намюсюлманите към мен и аз лично не отдавам значение на този въпрос, коментира той. – агент „Андрей”, главен мюфтия/януари 2012, БТА/

“За какво пречистване става дума? Ако тези хора наистина са писали доноси, да, може би трябва да се покаят, но тези, които са работили за интересите на държавата… В Първо главно управление има и такива, които са поддържали връзки с други православни църкви. В епохата на Студената война те работеха срещу нас, унищожаваха български църкви, своите територии. Те просто са вършили дейност, която е била полезна за България” – Агент „Кардам”, „Тервел”и  „Телериг”, историк, директор на НИМ /декември 2011, www.mediapool.bg/

“Агенти, щатни и нещатни, има и ще има, откакто и докато свят светува. Проблемът е, че ние сме световни шампиони по “отгърмяването” на тия редки смелчаци, които – колкото и да е странно, работят прикрито за доброто на държавата, не за друго. Поклон на тях… В Народния театър няма защо да внедряваме артисти. В “Труд” няма защо да внедряваме журналисти. Но не така стои въпросът с митничарите, където има корумпирани и свързани с контрабандата” – Агент „Страхил”, професор, бивш министър на вътрешните работи / ноември 2011, в.”Труд”/

Всички, които ме познават добре, знаят че не владея чужди езици и не знам иврит. Две години бях войник в Строителни войски, където изпращаха „малцинствата”. Използвам думата според речника на ДС, в който евреите са „малцинство”, което е обект на разработки и различни „мероприятия”. Как след това се оказах разузнавач – не знам”. – Агент „Спасов”, художник, професор в НХА/юни 2011, www.tv7.bg/

 

“Колективната нарцистична травма на българското общество от собственото му жалко минало трябваше да бъде лекувана и свирепо нагласеният образ на ДС беше лечението. Списъците ще продължат да редят имена на вещици за изгаряне, за да “покажат” кои са истинските виновници. Да докажат, че ДС е наистина всемогъща. Но тя е могъща не защото все още притежава реална власт, седи в тъмното и дърпа конците на зависимостите – този удобен мит. Българската демокрация (по светлия почин на другаря Сталин!) нагло продължава да обяснява импотентността си с плашилото на дълбоко ешелонирания враг”. – Агент „Андрей Николов”, литератор и филолог, професор в СУ „Св.Климент Охридски” /юни, 2011 www.mediapool.bg/

За разлика от мнозина, попаднали в моята ситуация, аз не мога да твърдя, че не съм имал никакви или пък само спорадични контакти с ДС. Нейните служители системно тормозеха семейството ми още в детските ми години, упражняваха масивен психически терор. Като юноша усвоих урока на баща ми: не се прави на герой пред тях; не казвай нищо, което вече не знаят; не пиши и не подписвай нищо. Бях убеден, че това ме е опазвало. Напразно”- Агент „Павел”,  философ, професор в СУ”Св.Климент Охридски” /февруари 2011, в.”Култура”/

Взимането на тези решения става извън нас. По същия начин бяхме ангажирани в ДС без самите да сме го желаели. Нещата се повтарят. Работата ми не беше секретна, аз бях зам.-председател на работната група на ООН по жилищните въпроси. През 1987 г. ми казаха, че трябва да им давам информация за работата на този орган. Материята беше граждански важна за нас и не видях нищо обезпокоително. Описвах добрите практики. Поисках от Първанов да се публикува моето досие на сайта на президентството, но то е унищожено”. – Агент „Андрей”, бивш дипломат и секретар на президента Първанов/януари, 2011, в.”Капитал”/

„Тези Джеймсбондовски похвати въобще не са ми известни, освен от филмите. Твърдя, че не съм доносничил, твърдя, че не съм шпионирал, твърдя, че не съм работил срещу нито една чужда държава. И ще ме попитате какво сте правили тогава. Казвам ви, писал съм външнополитически информации, които пиша оттогава досега, и без да съм свързан със служби. Аз ходих и четох папката си и оценявам доста слабо тези информации, които съм писал преди 20 години. Ако тогава съм бил агент, то сега трябва да съм суперагент”. – Агент „Боил”, дипломат, съветник на президента Първанов/декември 2010, ,радио DW/

„Не мога да говоря за това, защото и вие, г-н Коритаров знаете, че и аз съм изваден като свързан със службите, и закона не ми позволява да кажа какво точно сме работили с Иван Костов заедно. Нека да променят закона и да мога да говоря, тогава ще кажа” –  Агент „Яков”, икономист, съветник на премиера Б.Борисов /август, 2012, ТВ+/

„Безогледното разкриване на досиета е удар срещу българската държава, граничещ с мазохизъм. Защото законът позволи да се вадят досиетата не само на доносниците от Шесто, но и на хора, продължили да работят за българското разузнаване и след 1989 г. А най-страшното е, че се публикува не само името на агента, а и имената на неговите водещи офицери. А това са млади хора, назначени в службите след 1989 г., действащи офицери и в момента.  Смешно е и твърдението, че бившите офицери и сътрудници от ДС станали до един милионери. Че има отделни забогатели бивши агенти, има. Но да се слагат всички под един знаменател, че са получили куфарчето с милиона, е несериозно”. – Агент „Дончо”, „Иван”, политик, лидер на политическа партия /март, 2010, в.”Стандарт”/

„Искам да кажа, че почти всички, които пътуваха зад граница като кореспонденти или представители на България, са работили за службите. Към журналистите проявяваха интерес почти всички управления на МВР, в това число ДС, военното разузнаване и политическото и научно-техническото разузнаване. В редица случаи журналисти са ползвани и от криминалната милиция, от стопанската също. – Цвятко Цветков, зам.-началник на Шесто управление на ДС, бивш главен секретар на МВР /декември 2009, www.blitz .bg/

“Заклевам се да бъда безпределно верен на своя народ, на социалистическата си родина, на делото на БКП и на дружбата с великия Съветски съюз… непримирим към нарушителите на закона… да пазя тайната… да бъда дисциплиниран и бдителен… да не щадя силите си и дори живота си за сигурността и охраната на социалистическия обществен строй.” Подписах се под тези думи през пролетта на 1978 г. на среща с кадровика на Първо главно управление към Държавна сигурност (ПГУ-ДС). Това беше клетвеният лист на офицера от МВР. Освен журналист в БТА вече бях и лейтенант от ПГУ. Започваше нов етап в живота ми – ставах офицер под прикритие”. – Веселин Марков, щатен служител на ДС, журналист, /декември 2009, в.”Труд”/

Значи още през 1980 г. съм бил набелязан от ДС за жертва. Защо мен? Ами защото съм най-удобен за това. В курса ми имаше деца на полковници от МВР, на университетски преподаватели, на номенклатурни другари, внуци на активни борци против фашизма и капитализма… Нима те ще позволят децата им да станат сътрудници на политическата милиция? Докато аз бях единственият, роден и израсъл на село. Кой да ме защити? – Агент „Максим”, журналист, /декември 2008, в.”24 часа”

Искате още потпури от чалгата на прехода? В медиите е пълно с подобни „шедьоври”, нужно е само човек да потисне погнусата си за да ги прочете. И в крайна сметка да стигне до мисълта, че Азис е истински симпатяга в сравнение с конкурентите си от отблъскващия чалга-хор на ДС! И доста по-автентичен от тях!