01.10.15

След като Русия се намеси военно в сирийския конфликт из необятната територия на Путин се завъртя следния актуален анекдот: Майка пита по телефона сина си войник в Донбас дали там вече са настъпили студовете? Той й отвръща успокоително: „ Мамо, не се тревожи, вече съм на топло в Сирия!“.

За какво всъщност става въпрос с включването на Москва в сирийската война? За обмислена акция на Путин, за слабост на западните политици или за рисковано стечение на обстоятелствата?

Факт е, че Русия за втори път се намесва в сирийската криза. Първият път го направи преди две години, когато подкрепи предложението за ликвидиране на химическите оръжия на режима в Дамаск и с дипломатическия си натиск подпомогна инициативата на Барак Обама. Американският президент тогава нарече използването на химическо оръжие „червена линия“, преминаването на която неизбежно ще доведе американска военна намеса, а доказаното използване на отровния газ „зарин“ през август 2013 трябваше да изпрати сирийския президент на бесилката. Второто руско вмешалество, този път почти тихомълком, се оказа чисто военно. Само за броени дни в Сирия бяха прехвърлени стотици руски военослужещи, бойни самолети, хеликоптери и тежка военна техника в подкрепа на режима на Башар Асад по познатия бърз и прикрит начин, с който беше анексиран Крим.

След изцяло сугестивното изказване на руският президент пред ОС на ООН, мнозина повярваха, че нещата са се обърнали и Кремъл отново поема в ръцете си „греблата“ на международната политика. В своята еуфория някои западни медии дори заговориха за „триумфалното завръщане“ на кремълския вожд. В суматохата въпросният „вожд“ успя да накара Върховния съвет на руската федерация спешно да одобри закон, който му дава свободата еднолично да изпраща войски в Сирия.

По същото време сирийският президент Башар Асад, който според Хартата на ООН трябваше отдавна да е въдворен зад решетките на международния трибунал за военни престъпления, та същият този човек изпрати до Кремъл молба за оказване на военна помощ на неговото правителство. Според кремълският говорител Песков, с приемането на молбата, единствено Русия ще има законното право да воюва срещу Ислямска държава съвместно със сирийската армия. Всички други държави, според Песков, трябва да имат мандат от СС на ООН, какъвто те нямат, или разрешение от сирийското правителство, каквото също нямат, за да извършват военни операции в Сирия. За съжаление след бламирането на Асад около химическите оръжия, не само Вашингтон, но и други държави в продължение на две години криха главата си в пясъка приемайки, че за режима в Дамаск публичното говорене е просто неприлично.

И всичко това се случваше, когато беше съвършено ясно, че тъкмо този режим се оказа една от причините гражданската война в Сирия да причини 250 хиляди жертви и 10 милиона бежанци, а неговия кланов алуитски елит да забърка там смъртоносната смес на войнстващия ислям. Тъкмо затова днес анализаторите са принудени трескаво да пресмятат какво ще последва след руските въздушни удари в страната.

Началникът на кремълската администрация генерал – полковник Сергей Иванов вече изключи участието на руснаците в наземни военни операции. Да, обаче твърдението му звучи точно толкова достоверно, колкото и уверенията на неговият шеф и върховен главнокомандващ на руската армия Путин, който последователно подведе целия свят за Крим, след това за Донбас, а сега и за Сирия. Фактът, че военните руските военни съветници в Сирия светкавично се трансформираха в кадрови военни си е поредната „Светкавична война“ на Кремъл, която е непосредствено продължение на неговия „военен опит“ от Крим и Донбас.

Според руските планове на първия етап удари ще нанася авиацията. Неслучайно американски медии съобщиха, че Москва е приканила американските бойни самолети да напуснат сирийското въздушно пространство. В същото време в новосъздадения вече информационен център за операциите с Иран, Ирак и Сирия в Багдад, руските представители вече играят ключова роля.

На този етап съвсем логично е съгласието между Москва и Вашингтон, че Сирия трябва да остане единна и светска държава. Неяснотите дали действията на Русия са насочени директно към запазването на режима на Асад или срещу Ислямска държава, обаче продължават да съществуват. Което не омаловажава факта, че студеният прагматизъм на Москва и продължаващите игри на международен юридически „пуризъм“ развръзват ръцете на Путин и му предоставят широк терен за действие.

Въпреки всичко кремълският водач далеч не е спечелил битката и той вероятно вече го осъзнава. Сирия все пак не е мястото, където може да се консервира един разпален конфликт, подобен на Донбас. Независимо от всичко, сирийската криза изправя западните съюзници пред справяне с едно съмнително правителство на разпокъсаната вече Сирия, с един виртуален кабинет на Ирак и непредсказуемостта на управлението в Иран. Важният въпрос сега е Западът или Москва ще успеят да използват най-успешно влиянието си за потушаване на най-взривоопасния конфликт в наши дни. Което поставя и България на деликатен външнополитически кръстопът.