Изследване на НЦИОМ през седмицата показа, че почти 60 на сто от българските граждани не одобряват официалното награждаване с медали и ордени на фигури от репресивните тайни служби на комунистическия режим.
За какво още говорят данните от това изследване, направено 21 години след демократичните промени в страната и четири години след приемане на Закона за отваряне на досиетата на бившата ДС?

След като удари на камък с опитите  си за прокарване на лустрационен текст при избора на ръководни органи на българския парламент, депатутатът от СДС Лъчезар Тошев постигна своя малък, на пръв поглед, успех. Той успя да инициира социологически сондаж по тема, която макар да засяга само частен проблем с бившите ченгета, е доста показателна за тяхната неотслабваща „дейност” в българските дела 21 години след промените, както и за формираното вече отношение на обществото към въпросните фигури от комунистическото минало. Резултатите на държавните социолози от НЦИОМ говорят ясно – повече от половината българи, в това число дори симпатизанти на БСП, са против декорирането на агентите от ДС и другите тайни структури на някогашната власт с медали и ордени за тяхната „високо патриотична” дейност в миналото и сега. Всъщност, анкетираните граждани от всички възрасти и с различна партийна принадлежност, които едва ли се интересуват чак толкова много от ордени и медали, са изразили ясно отношението си към истинския стар ДС -„Октопод” и неговите все още живи и хищни пипала. Което е истинският успех на инициативата на депутата Лъчезар Тошев.

Трилърът продължава

Впрочем, още през пролетта на тази година НЦИОМ регистрира нещо, което сериозно развали настроението на всички, които се надяваха 21-годишната съзнателно култивирана забрава, вече да е редуцирала любопитковците по темата „ченгета-досиета” до пренебрежим минимум. Напротив, сондажите тогава показаха, че интересът към дейността на Комисията по досиетата се е повишил, а броят на младите хора, под 30 години, които живо се интересуват от имената и деянията на осветените агенти, е нарастнал двукратно. Така въпреки тоталният плащ на някогашните тайни служби, който продължава да се стеле над най-масовите  български медии, въпреки пълното неглижиране на темата или само нейното манипулативно „маркиране”, българите очевидно с неотслабващо внимание продължават да следят най-новите глави в продължаващата сага на тайните служби.

Щедро на едро!

През лятото беше съобщено, че за двата си мандата президентът Георги Първанов е раздал около 600 ордена и медали, главно по случай юбилеи и годишнини. Тази статистика беше огласена по повод камшичният отказ на един от достойните български поети, Борис Христов, да се строи в редичката на куп съмнителни фигури, сред които доказани ченгета, номинирани за ордена „Св.св.Кирил и Методий”. Месец преди него журналистът и общественик Дими Паница подаде недвусмислена оставка като   почетен член на БАН, след разкритията за „силното присъствие на ръководни постове в Академията на хора, свързани със службите на бившата ДС”.
Е, това че „Щурците”, които в началото на 90-те пееха по площадите „Аз не съм комунист”, склониха да приемат ордени от ръцета на човек с агентурния псевдоним „Гоце”, който преди тях е декорирал с държавни награди свои съмишленици,  с прозвища „Карак”, „Омортаг”, „Бор” „Сава” и други,  със сигурност ще увеличава още повече любопитната публика. Което НЦИОМ тепърва предстои да констатира.