18.05.2016
От днес българските училища са в състояние на извънредно положение. Започват държавните зрелостни изпити, около които просветното министерство наложи безпрецедентни по своите мащаби и драстичност мерки за сигурност. Тероризъм или други физически заплахи срещу бъдещето на нацията, ще се запитат външни наблюдатели? Съвсем не. Репресията е въведена за предотвратяване на очакваното масово преписване. Предварително засекретяване и охрана на изпитните помещения, разбъркване на тестовите въпроси в последния момент, постоянно видеонаблюдение и използване на подслушвателни устройства, които да следят изкъсо случващото по време на теста, щателни обиски срещу опити за вкарване в изпитните стаи и тоалетните на електронни устройства за приемане на разработените теми и въпроси – това са само част от предпазните мерки срещу лукавите млади измамници. Другият пакет от мерки е насочен към лицата, които трябва да осъществяват прекия контрол, сиреч квесторите и училищните инспектори. Те, както и учениците, ще трябва да се разделят с мобилните си телефони, поведението им също ще бъде следено изкъсо , а експертите, подготвящи изпитните варианти, дори ще бъдат затворени и напълно изолирани в специален кабинет на МОН до определяне на крайните въпроси. Дори повече, по настояване на образователното ведомство прокуратурата също е поставена в състояние на повишена готовност с цел неутрализиране на евентуални злоупотреби и предварително изтичане на изпитна информация. Казано иначе – на война като на война!
На дъното или още по-надолу?
Ден преди матурите доскорошният министър на образованието и сегашен съветник на премиера проф. Тодор Танев коментира по телевизията, че „колкото по-драстични са мерките срещу преписване на матурите, толкова повече зрелостници ще са със слаби оценки“. Тълкуването на това очевидно заключение обаче се оказа по-сложно. Възникна въпросът дали неговите думи са своеобразно признание, че подготовката на българските гимназисти действително е под санитарния минимум и без използването на „пищови“ те нямат никакъв шанс за вземане на матурите? Или може би са индиректен намек за това, че системата на средното образование вече е корумпирана дотам, че неговото все пак публично реноме зависи от това доколко отворени или притворени ще бъдат очите на контролиращите изпитния процес?
„Предприетите мерки за сигурност всъщност са само някакво препятствие с неизвестен ефект пред незнаещите, сиреч пред онези, които не са в състояние да изкарат добри оценки, пояснява деликатно проф. Танев . Драстичните мерки, според ефекта на доминото обаче будят обществени безпокойства за състоянието на цялата образователна система. И когато авторитетни организации като PISA / Програмата за международно оценяване на учениците на ОИСР/ също констатират лошите резултати на средното образование в страната, тогава тревогите стават съвсем основателни. Наистина, доскоро тези резултати се движеха стремглаво надолу, но е вярно и това, че от известно време спадът вече е задържан“, признава бившият просветен министър.
Функционална неграмотност
Безпокойствата на проф. Танев имат и други основания. В сектора за „Образование“ на мониторинговия доклад на ЕК през март тази година беше направена безрадостната констатация, че българските ученици са с най-ниските постижения по четене, математика и природни науки сред всички държави от ЕС. От друга страна PISA също регистрира, че близо 40 на сто от 15-годишните ученици в България са функционално неграмотни, тъй като не са в състояние да разбират и анализират онова, което са прочели, а около 44 на сто от гимназистите са функционално неграмотни по математика, сиреч не могат да направят елементарни сметки и изчисления.
Проф. Танев обаче се обявява срещу обобщенията, че среднообразователна система в България е слаба и нарича подобни обвинения злоумишлени и неверни. Като аргумент той изтъква факта, че български ученически отбори постоянно печелят престижни международни награди по различни дисциплини. „На редица места в страната образованието е наред, имаме много добри учители и училища и това далеч не са само математическите и езикови гимназии. За съжаление ножицата между училищата продължава да се разтваря все повече“, признава бившият образователен министър. И припомня как проблемите с учениците от някои малцинства далеч не са решени, и че много от тези деца фактически се намират извън обсега на националната образователна система. „Тяхното обратно включване изисква общи действия и мерки не само на образователното, но и на редица други държавни ведомства, което още не е постигнато. От друга страна неточност при изготвянето на статистическите данни придава и значителния брой ученици, сред тях и немалко от ромски произход, които напускат страната и след това не посещават никъде училище. А социологическите изследвания с критерии за случаен подбор обхващат и тях, поради което крайните негативни обобщения засягат и добрите ученици и техните училища“, отбелязва проф. Танев.
Частното срещу държавно школо
И още нещо. За разлика от масово разпространеното мнение, бившият просветен министър е убеден, че частните платени училища далеч не дават най-доброто образование в България. Като аргумент той посочва факта, че печелившите международни награди национални ученически отбори са съставени основно от възпитаници на държавните училища. „Сигурен съм, че ако онези, които не ходят редовно на училище и отпадат от системата бъдат обхванати отново, ако няколкото свързани с подготовката на младите хора министерства предприемат необходимите общи мерки и системата за провеждане на матурите продължи да се усъвършенства, всичко това може да доведе до чувствително подобрение на българското средно образование до края на това десетилетие. Този проект, създаден по мое време съществува и доколкото съм информиран дори се разглежда и в момента в министерството. Всъщност няма никакво значение кой го е създал, не претендирам за авторски права. Важното е нещата да тръгнат най-сетне към подобрение“, споделя с надежда бившият министър на образованието и науката проф. Тодор Танев.