ОПАСНИТЕ ПРИМКИ НА ПОПУЛИЗМА

23.03.2017

В дните на безсъдържателната и  креслива предизборна кампания се наслушахме на партийни вещания, много от които дойдоха от най-високопоставени държавни персони. Разбрахме например,  че вече настъпва времето на силите, които ще ликвидират глобализацията, ще преформулират изцяло членството на България в НАТО и ЕС. Научихме също, че като оградим отново както до 1989 г.  с бодлива тел отвсякъде нашата „национална“ държава, „на сметището на историята“ тутакси ще бъдат изхвърлени миграцията, мултикултурализма и „политическа коректност“. Погледнато през призмата на казаното от една напориста партийна лидерка тези дни, всичко  това означава, че след като „демокрацията вече ни е отнела толкова много“, тя и нейните съмишленици се готвят да ни я върнат обратно, при това такава, каквато до болка си я знаем отпреди 28 години.

Под „навеса“ на национал-популизма

Всичко изречено от тези хора щеше да звучи разтърсващо революционно и убедително, ако обаче не съществуваха няколко дребнички факта станали вече осезателни както  на Стария континент, така и отвъд Атлантика . Например, че там, където защитаваните от националистите програми за антиглобализация и антиинтеграция все пак бяха приети /те се съдържат в  решението на англичаните да излязат от ЕС, както  и в американския избор на президента Тръмп /, та в тези държави започнаха да се случват едни непривлекателни неща, които европейците, в това число дори и ние българите, трудно бихме могли да прегърнем.

Известно е, че по време на своите „ефектни“ предизборни кампании  национал-поуплистите в САЩ и Великобритания успяха да внушат на значителни групи от избирателите идеите за огромната опасност от глобализацията и масовата миграция/ за САЩ/, както и пагубния ефект от  притока на източноевропейски „водопроводчици“ и навлеци  от целия ЕС върху социалните системи / за Великобритания/. И след като в крайна сметка с малко успяха да победят  съответно на президентските избори и референдума на Острова, изведнъж се оказа, че тези „победители“ не знаят какво да правят по-нататък! Национал-популистите просто много бързо осъзнаха, че почти всяко тяхно решение сега и в бъдеще ще причинява повече вреди, отколкото ще носи ползи за техните общества. От което   27-те членки на ЕС вече започнаха да си дават сметка, че „Брекзит“-ът и Тръмп едва ли могат да са  вдъхновяващ пример за политическо подражание. И резултатите не закъсняха!  За президент на Австрия беше избран умереният Александър Ван дер Белен въпреки опасенията,  че националистическата и антиевропейска вълна може издигне до този пост десния екстремист Норберт Хофер. А само преди две седмици, както се видя, холандските избиратели все пак спряха възхода на крайният  Геерт Вилдерс към властта.

Обратно към „златното минало“ ?

Независимо от тези многозначителни знаци, все още продължават да се чуват гласове, че въпросните две  „малки победи“  на умерените над радикалите в Европа са случайни и крайната победа /във Франция и Германия/ на национал-популистите е неизбежна. Да, обаче въпросните популисти подценяват нещо твърде важно, а именно способността на либералните демокрации да се учат от своите грешки. Безспорно, Брюксел е видимо тромав при вземането на решения по най-важните проблеми на ЕС в целия техен спектър  от ефектите на глобализацията, икономическите трудности та чак до проблемите с миграцията. Въпреки това обаче, макар и трудно, решения се вземат и те в крайна сметка дават своите резултати. Обратно, там където национал-популистите вече са  на  власт, засега цари единствено хаос и сериозна безпътица. Тъкмо това започнаха да усещат дори и  онези техни избиратели, които искрено бяха повярвали в популисткото твърдение, че за сложните проблеми в съвременния свят съществуват прости решения. Както и в това, че след като държавите се затворят  в националните си граници, кранчетата на миграцията автоматично здраво ще се затегнат, и което е най-лицемерното, хората ще заживеят отново в „златните времена“ на някогашното си минало. Всъщност подобни идеи прозират в обещанията на  напористата лява лидерка в България и местните крайни националисти. Само че онова, което виждаме, че национал-популистите във Великобритания и САЩ успяват да върнат досега, се оказаха само призраци на миналото. А с тях европейските държави, и в частност България, имат горчив исторически опит.

Между разума и бесовете

Да се вещае бъдещето в политиката по принцип е рисковано занимание. Въпреки това може да допусне, че след вотовете в Австрия и Холандия, мнозинството избиратели във Франция, а след това и в Германия, вече ще са си направили поуката, че спокойните  и умерени политически решения са по-правилния път за движение напред в сравнение с „пробуждането на бесове“ и хаоса. Естествено, същото се отнася и за нас, българите, стига да можем да го проумеем до края на тази седмица, а може би и при втория опит до края на годината. Защото примките на популизма са опасни за по-развитите демократично  общества, но за малки и неукрепнали посткомунистически демокрации като българската, те дори могат да се окажат фатални.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *