ООН И БЪЛГАРСКИТЕ СТРАСТИ

UN flags17.02.2016

След мъчителни колебания и мощен натиск от страна на коалиционната лява Алтернатива за българското възраждане/АБВ/, правителството на ГЕРБ уважи решението на кабинета на Орешарски от юни 2014 и номинира Ирина Георгиева Бокова за поста Генерален секретар на ООН. Официалната аргументация за този избор е, че с „биографията си и натрупания опит г-жа Бокова може да бъде една от значимите кандидатури“ в предстоящата кампания за високия пост. Постоянното представителство на България в световната организация тутакси официално уведоми Генералния секретар Бан Ки Мун за издигането на кандидатурата, а руската и китайска секция дори вече публикуваха съобщението на сайта на ООН. Така сегашният Генерален директор на ЮНЕСКО, някогашна зам.-министърка на външните работи в правителството на Жан Виденов и българска посланичка във Франция и Монако, потегли в надпреварата за покоряване на „Еверест“-а на световната дипломация.

От „Осанна“ до „Разпнете я“!

Как светът ще погледне на кандидатурата на Бокова за най-високия пост в сградата на Първо авеню в Манхатън предстои да се разбере, но избора на официална София светкавично докара до свистене парата в местното политическо гърне. Основните парламентарни сили ГЕРБ, БСП и ДПС радостно обявиха, че са посочили „най-добрата кандидатура“, макар социалистите и АБВ да се завайкаха, че номинирането било закъсняло и това щяло да предизвика рискове в предстоящата международна кампания. Опозиционната дясна ДСБ от РБ обяви в декларация, че нейните избиратели приемат номинацията „като жест към кръговете, свързани с комунистическото минало на страната, от които г-жа Бокова не се е разграничила“, а организацията „Протестна мрежа“ директно обвини кабинета, че се е „поддал на политическия рекет на агентурата на ДС у нас“, а правителството „се е подиграло с жертвите на комунизма и с паметта на избитите участници в антикомунистическата съпротива“. Още през януари в Ню Йорк премиерът Борисов беше обявил, че „Бокова може да разчита на подкрепа от страна на правителството при кандидатура за поста генерален секретар на ООН“ и затова сега запази мълчание, докато тези дни по телевизията външният министър Даниел Митов изрази разочарованието си „ от целия истеричен, писклив, фалцетен тон, с който напоследък се говори по тази тема“.

Аксиомите на Соломон Паси

Все пак висящ остана въпроса защо на вътрешната финална права Ирина Бокова, дипломат с безспорен международен авторитет макар и от комунистически произход, успя се наложи пред икономически прагматичната Кристалина Георгиева, чиито професионални достойнства продължават набират карати в ЕК?

Бившият външен министър д-р Соломон Паси уточнява , че системата на ООН е много чувствителна към географския принцип на разпределение на отговорностите. Според него една от първите аксиоми е, че не може две организации на ООН да се оглавяват едновременно от една и съща нация. „Това означава, че до края на 2017-та, когато изтича мандата на Ирина Бокова в ЮНЕСКО няма как друг българин да оглави и ООН. От което следва, че изборът беше “или Бокова, или никой българин”. Затова правителството взе единствено правилното решение и се спря на Ирина. Състезанието сега ще е много по-оспорвано от всички, които аз помня досега, така че кандидат фаворит няма. Ирина стартира от високия пиедестал на ЮНЕСКО и това голям плюс“, е убеден Паси. Бившият външен министър очаква, че „за“ или „срещу“ всеки от кандидатите могат да излизат разнообразни и противоречиви материали, както напр. историята на Хилари Клинтън с имейлите. „Ще е тъжно обаче, ако хейтърската пропаганда тръгва от собствената ти страна. А за нас е крайно време да се разделим със славата на народ, който топи комшията за удоволствие. Вярвам, че с професионализма на българската дипломация ще постигнем много в тази световна битка. Какъвто и да е нейният естествен изход, тя ще е или малка или по-голяма победа, но няма да е загуба“, е уверен Соломон Паси.

Българските vs международните страсти

Политологът Огнян Минчев отчита, че кандидатурата на Ирина Бокова поражда много повече вътрешно-български, отколкото международни страсти. „Комисарката Кристалина Георгиева е безспорно много стойностна алтернатива на кандидатурата на Бокова, но не съм сигурен доколко самата тя бе ангажирана с подобна възможност или просто беше спрягана като възможност за избягване на номинацията на Бокова. От гледна точка на съотношението на международно значими фактори, Ирина Бокова тепърва предстои да убеди всички членове на Съвета за сигурност в своята кандидатура. За Русия и Франция се смята, че биха я подкрепили. За САЩ и Великобритания това не е толкова сигурно – предстои да видим техните реакции. Твърди се, че в средите на Демократическата партия на САЩ г-жа Бокова би имала по-сериозни шансове за утвърждаване, отколкото при републиканците. От значение, разбира се ще бъдат и оценките за другите кандидати“, прогнозира  Огнян Минчев.

Чудото на Борисов предстои

Политологът Димитър Бечев, директор на Представителството на Европейския съвет за външна политика в София, също смята, че г-жа Бокова и българското правителство тепърва трябва да убедят 5-те постоянните членки на Съвета за сигурност на ООН – САЩ, Русия, Обединеното кралство, Франция и Китай – в целесъобразността на нейната кандидатура. „Не е изключено и Руската Федерация в крайна сметка да даде подкрепата си за кандидат, който е приемлив за САЩ. Доколкото стана ясно, помощник-държавният секретар Виктория Нюланд е заявила пред премиера Борисов, че САЩ няма да одобрят кандидатурата на г-жа Бокова. Великобритания също изглежда скептично настроена. Но, разбира се, българският премиер може да постигне чудо и да убеди западните си партньори в достойнствата на нашата кандидатура“, коментира  от САЩ Димитър Бечев.

Забравеното национално помирение

И все пак какъв е печелившия ход за България при тази кандидатура – страната да следва националния си интерес във външната политика или да  настройва межуднародните си отношения според вътрешнополитическия  камертон?

Огнян Минчев е убеден, че българския вътрешнополитически дебат не бива да бъде определящ по отношение на шансовете за един или друг българин да се утвърди на международно ниво. „Въпреки това съзнавам, че встрастеността на българските спорове е неизбежна – поне докато не бъде постигнато национално помирение за гражданската война от 20 век“, отбелязва политологът.

Бившият външен министър Соломон Паси вярва, че с професионализма на българската дипломация страната ще постигне много в тази световна битка. „Какъвто и да е нейният естествен изход, тя ще е или малка или по-голяма победа, но не и загуба. Днес трябва да мислим как да обединим Източна Европа, а не как да продължим разделението на нацията, започнало през 1944 година, ако не и много по-рано“, обобщава Соломон Паси.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *