30.09.2015

Над 60 на сто от българите смятат, че бежанския поток е опасен за страната, а по-малко от 4 процента са съгласни страната въобще да приема мигранти. Дори повече – над 80 на сто от гражданите на най-бързо топящата се демографски и бедна европейска държавица настояват за подсилване на границите, а 11 на сто се обявяват за тяхното пълно затваряне. Това са констатации от най-новото социологическо изследване на агенция „Алфа рисърч“, направено през септември. В същото време правителството предложи за обществено обсъждане облекчена процедура за издаването на т.нар.“Синя карта на ЕС“, която дава право на висококвалифицирани чужденци да упражняват професии, за които в страната има недостиг. Документът, който е аналогичен на зелената карта в САЩ и Канада, осигурява престой, работа и образование на членовете на семейството на притежателя му. От въвеждането му в Европа през 2011 година, досега България е издала подобни карти на 38 чужденци. „За сравнение Германия по този начин е привлякла 10 000 висококвалифицирани специалисти”, информира в печата директорът на българската агенция за инвестиции Стамен Янев.

Пророчеството на европейските анализатори

През далечната вече 2006 година европейският Институт за изследвания по сигурността публикува дългосрочна визия /Long Term Vision/ за опасностите пред ЕС до 2025 година. Още тогава авторите на документа предупредиха, че съседните на Европа региони ще бъдат изправени пред значителни предизвикателства, свързани с техните демографски проблеми. Високата раждаемост на африканския континент ще доведе до рекордното нарастване с 48 процента на населението там и през 2025 година броят на африканците ще достигне 1.3 милиарда човека, прогнозираха те и предвидиха вълни от неизбежни хуманитарни кризи и миграционен натиск. В анализите си анализаторите предвидиха и нарастване с 50 на сто на хората в работоспособна възраст от Близкия изток, което също се оказа фактор на несигурността, поради очертаващата се огромна безработица в региона. На базата на тези данни европейските демографи още преди едно десетилетие прогнозираха, че миграцията в ЕС ще надхвърли 800 хиляди човека годишно и дори се застраховаха с това, че трудно може да се предвиди точно броят на бъдещите бежанци, прогонени от родните си места от военни конфликти и природни катастрофи.

Надвиснала трудова опасност

В годишния си доклад за Икономическото развитие и политики през юни Институтът за икономически изследвания при БАН посочи, че заради демографската криза и намаляването на трудоспособното население през 2025 година в България вече ще има недостиг на работна ръка. При представянето на документа Любомир Иванов от изследователския екип предупреди, че при икономическа активност от 75 на сто след девет години, дори при 5 на сто безработица в страната, в страната ще има около 400 хиляди по-малко заети работни места, отколкото през 2008 г. „Така че, ако сега говорим само за липса на квалифицирани кадри, в средносрочен план е много вероятно да има въобще недостиг на предлагане на труд“, отбеляза икономистът. Българският бизнес също отдавна предупреждава за очертаващите се катастрофични сценарии за пазара на труда. През февруари изпълнителният председател на Българската стопанска камара Божидар Данев коментира: “Има огромен дефицит на квалифицирана работна ръка. И това е последствие от дългогодишната липса на реформи в образователната система“.

Запълване на дупките

Миналата седмица канцлерката Ангела Меркел обаче изненадващо заяви в Бундестага, че потенциалните ползи от мигрантския наплив са много повече от каквито и да било опасности. “Възможностите са много по-големи от рисковете, просто трябва да признаем, че е така и да ги използваме”, каза Меркел, цитирана от АП. По същото време британското списание „Икономист“ дори си позволи да направи сравнението, че “една по-отворена Европа с по-гъвкави трудови пазари може да превърне бежанската криза във възможност, както направи Америка с поредицата от бежански вълни през 20-и век”. Подобни шансове за България вижда и българският икономист Николай Ников, който смята, че страната може да пропусне значителни ползи от бежанските вълни. Завършилият висшето си образование в Лондон банков и застрахователен експерт припомни пред ДВ правилото в бизнеса, че „най-добрият и бърз успех се постига, когато се помага и на другия да успее“. Като се позовава на стопанската история Ников е убеден, че увеличаването на населението винаги води до нарастване на държавния БВП – основен измерител за икономическия просперитет. „Не твърдя, че бежанските вълни са нещо добро, както и че тези бягащи хора преминават през нас от хубаво, но смятам, че посрещането им в страната е нещо важно. Вместо да си заравяме главите в пясъка като щрауси, нека потърсим начин за да извлечем ползи от случващото се“, казва икономистът. Той отчита, че сред мигрантите има хора, които искат да работят, както и други, които смятат да се възползват от социалната система на страната или просто да живеят в България и да си харчат парите в условията на европейска сигурност. „Нека не забравяме, че Сирия далеч не е бедна страна. Освен това там 70 на сто от населението е със средно и 20 на сто с висше образование. И друго – разликата между обикновен мигрант и човек със статут и професионална квалификация е огромна. Какво лошо има тези хора да запълнят дупките от длъжности и работни места, които българите са оставили празни или не желаят да извършват определен вид труд? “, пита риторично Ников.

Разумът и икономическата изгода

Според икономистът със създаването на условия за временно пребиваване на мигрантите и им се предлага работа там, където българите „липсват“, държавата може да допринесе значително за повишаване на своя БВП. Той смята, че дори тези от тях, които останат в България само като консуматори, също ще се превърнат в част от икономическата активност на страната.

„Разбирам реакцията на повечето българи и всъщност всеки от нас е разтревожен от бежанските вълни – не е ясно с какви намерения пътуват тези хора, не знаем дали това ни носи добро или зло. Факт е обаче, че желаем или не, то просто се случва! Затова след като не можем или нямаме възможност да се противопоставим на случващото се, по-разумно е да потърсим своята икономическа изгода. Това е съвсем нормално и всъщност доста европейски държави вече започнаха да го правят. Гърция и Италия поискаха солидни пари от ЕС за мигрантския наплив в тях!“, отбелязва икономистът Николай Ников.