05.06.14 Формулировката на „смъртната присъда“ срещу кабинета „Орешарски“, беше произнесена от лидера на ДПС Лютви Местан, чиято партия заедно с БСП и Атака досега подкрепяше скандалното правителство. Всъщност присъдата беше произнесена много по-рано – на мощните общонационални протести през цялата година на управление, както и през тези дни от авторитетни политолози и социолози:
Точно година след съставянето на кабинета „Орешарски“ в България вече открито се говори за политическа криза, а основният въпрос след вота за Европарламент е не толкова дали, а кога ще бъдат следващите предсрочни парламентарни избори. За тези избори активно работи парламентарната опозиция в лицето на ГЕРБ, която само седмица след четвъртия вот на недоверие се готви да поиска пети за изминалата година, този път за водената от правителството финансова политика. Подкрепа на искането за смяна на правителството изрази и досегашният председател на групата на ЕНП в ЕП Жозеф Дол, който аргументирайки се с критиките на ЕК, с предприетите наказателни процедури и останалите европейски проблеми с България заяви директно: „Когато нещата не вървят, хората трябва да вземат отношение“. На практика всички политически формации с нови евродепутати без БСП са за предсрочни избори заради кризата на доверие в кабинета и невъзможността му да осъществява каквито и да е реформи.
Затегнатият политически възел
Според професорът по политология в НБУ Евгений Дайнов загубата на легитимност на сегашното правителство е толкова мащабна, че води до сило напрежение в демократичната политическа система на страната, а това предполага неизбежни предсрочни избори. „Още преди няколко години стана ясно, че България влиза в сложен преиод, в който трябваше да се подпише нов обществен договор. Предпоставките за такъв все още липсват, което означава, че бързо решение няма да има. От друга страна политическата криза е свързана с друга криза – узурпирането на публичната власт от частни интереси. Затова възелът няма да се разплете нито лесно, нито бързо“, прогнозира проф. Дайнов.
Социологът от Галъп Живко Георгиев от своя страна споделя мнението, че онова, което може да се очаква след предсрочни избори от евентуален нов парламент, е той да бъде още по-пъстър, още по-труден за изграждането на достатъчно силни и стабилни коалиции, които да подкрепят един бъдещ кабинет на националното съгласие. „Давам си обаче сметка, че начина, по който работи сегашния парламент от година насам също не гарантира подобна възможност. Това е и проблема на България – страната поне от година и половина е в перманентна политическа криза“, отбелязва Живко Георгиев.
Друг професор от НБУ, политологът Антоний Тодоров припомня резултатите от евровота, които показват, че страната стремглаво върви към предсрочни избори, още повече, че за тях все повече се говори в средите на управляващата коалиция на БСП и ДПС. Според него големият въпрос, който сега си поставят наблюдатели и избиратели е дали след предсрочния вот политическия възел в страната ще се разплете. „Парадоксално, но евроизборите показаха, че всъщност липсва нова, различна управленска конфигурация. ГЕРБ може да се върне в управлението, но няма да има парламентарно мнозинство, ще трябва да преговаря с някой и кой ще е този някой ? Реформаторският блок е възможен партньор, само че дори и с него гласовете им не биха стигнали за мнозинство. С някой друг, като „България без цензура“ или с ДПС? Това са познати и твърде компромисни комбинации, в които освен всичко друго партньорите се гледат с подозрение, често дори с трудно прикрита ненавист. Просто в момента не виждам някаква очертаваща се развръзка на ситуацията“, констатира проф. Тодоров.
Европа или Евразия?
В подобна заплетена ситуация възниква въпросът кое би определяло следващите ходове на българските политици – партийните интереси, егото на отделните лидери, натискът на общественото недоволство или намесата на външни фактори, като ЕК, несигурността около Украйна и опитите за енергийно изнудване?
Проф.Евгений Дайнов е убеден, че българското общество трябва да препотвърди избора си да бъде европейско, а не някакъв тип евразийско общество. Според него повечето от значимите партии в страната сега са се ориентирали към евразийския проект, при който „зависимите, уплашенте, контролируеми хора трябва да стават все по-зависими и все по-уплашени“. Срещу тях се изправя европейски ориентираната част на българското общество, която обаче няма политическо представителство. „Затова процесът ще бъде труден и бавен, но съм убеден, че в крайна сметка ще надделее европейското начало и това ще се случи, когато европейската част на обществото излъчи своя значима политическа партия или когато някоя от сегашните формации реши да стане представителка на въпросната европейска част на обществото“, казва проф.Дайнов.
Социологът Живко Георгиев засега не забелязва вътрешни ресурси за някакъв тип отговорно поведение от страна на партиите и техните лидери. „Винаги донякъде сме се уповавали на външен натиск, но в момента ЕС не е в по-добра форма от нас, поради което външните фактори са по-скоро дестабилизиращи. Ако не дай Боже външнополитическата ситуация се изостри, това би могло да породи по-отговорно поведение от страна на основните политически сили, но то би имало твърде висока цена за България. Затова съм песимист както за поведението на старите парламентарно представени сили, така и за възможностите на новите политически субекти и тяхното възможно политическо влияние в бъдеще“, признава Живко Георгиев.
Проф.Антоний Тодоров е убеден, че българската политическа класа може да намери разумно решение за излизане от кризата стига да поиска това. „Заговори се за голяма коалиция. Да, германският опит може би предлага някакъв изход и за нас – за определен по-къс период от време, например до две години, би могло да се обяви, че бъдещото правителство ще изпълни програма за икономическа стабилизация и за завръщане на обществения оптимизъм. Това би дало време на политическите партии да се преустроят и реконструират. Защото като наблюдаваме положението в тях, те са или персоналистко-авторитарни формации без вътрешен демократичен живот, или са раздирани от вътрешни противоречия и имат огромни свои проблеми. Съмнявам се, обаче, че културата на българската политическа класа е толкова висока“, е скептичен проф. Тодоров.
Политически „изстрели“ напосоки
На този фон в публичното пространство тръгнаха спекулации около възможността лидерът на БСП Сергей Станишев да оглави едно ново, чу се и варианта с мандатите на „България без цензура“ и БСП за бъдещ министър-председател да бъде предложен добре известен банкер.
„Станишев не притежава необходимия кредит на доверие, няма нужната тежест, а както разбирам няма и желание да поеме такава роля. Това само би наелектризирало в още по-голяма степен партизираната политическа ситуация“, казва социологът Живко Георгиев и добавя, че идеята за банкера е „прекалено екзотична и би могла да дестабилизира още повече и без друго нестабилната ситуация в страната като отприщи нова вълна на обществено недоволство“. Мнението на проф.Антоний Тодоров е, че обстановка, в която политическите лидери почти не разговарят помежду си и изобщо не общуват със своите привърженици, избиратели и съпартийци показва, че по същество диалогът е изчезнал от българското общество. „Всеки се е окопал в собствения си окоп и стреля напосоки. В подобна ситуация не е чудно, че се лансират абсолютно всякакви, дори напълно фантастични и невероятни идеи“, обобщава политологът.