Есенният политически сезон раздвижи и съдебната власт в България. Между висшите магистрати в общественото пространство прехвърчаха остри спорове, обвинения и дори заплашителни предупреждения.
Какво породи тази необичайна активност?
Според българската Конституция от 1990 година 25-те членове на главният административен орган на съдебната власт – Висшия съдебен съвет – са представители на 11 парламентарно избрани юристи, 11 магистрати от съдебната власт, както и председателят на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и Главния прокурор. Заседанията на съвета се председателстват от министъра на правосъдието и тъкмо новата министърка на правосъдието Маргарита Попова на извънредно заседание на съвета на 11 септември след посещение й в Брюксел хвърли „камъка в блатото”. След като се аргументира с направените само два дни преди това препоръки на парламента ВСС да промени спорните правила за избор на магистрати и да оценява тяхната работа обективно, председателствуваща съвета обяви, че вътрешните правила на съвета трябва да бъдат променени в контекста на настояването на ЕК за
радикална промяна в българската съдебна система.
Директното предупреждение на правосъдната министърка, че „кадровата политика на ВСС не среща доверие в Брюксел, поради което съветът може да бъде предсрочно разпуснат”, както и недвусмислената заплаха, че ще поиска „оставката на онези магистрати от ВСС, които отказват да воюват с организираната престъпност” отключиха и съответните реакции. Неидентифицирани членове на съвета публикуваха обща декларация, в която заявиха, че критиките срещу кадровата политика идвали от „злонамерени хора” и представлявали „недопустим натиск”, като от своя страна попитаха риторично защо не бъдат назовани поименно кои са „приятелските кръгове, големите адвокатски кантори и черничките хора с ланци или роднини, които оказват натиск” на съдебните кадровици.
Част от отговора, всъщност се появи още през юни, когато стана ясно, че станалият известен като
„Красьо от Плевен”,
27 годишен „черничък човек с ланци” и управляващ луксозни автомобили, срещу скромната сума от 100 хиляди евро е предлагал да уреди с необходимите във ВСС гласове всеки кандидат за началник в дадена магистратура. Доказано е, че с Красьо „плевенски” са контактували доста подобни мераклии, а и сред висшите съдебни кадровици той не е бил непозната фигура.
Друга част от отговора се съдържа и в думите на председателя на Съюза на съдиите в България Сотир Сотиров, който разказа по електронна медия как на маса в заведенията около столичната Съдебна палата членове на ВСС са забелязване редовно да правят комбинации преди и дори след съответния избор на даден магистрат.
Най-флагрантен, обаче, е случая с вътрешноведомствения чалга-клуб, в стаята за почивка на магистрати от Софийския районен съд организиран от неговия заместник- председател. Импровизираната дискотека „Мале, мале…”, кръстена по заглавието на пошла фолк-песничка, посрещала блюстителите на закона с окачени на врата дамски „прашки”. По информации в медиите предложеното уволнение за „уронване на престижа на съдебната власт” на заместник-председателя на районния съд било отменено, тъй като мнозинството членове на ВСС не подкрепили мярката, тъй като „познавали колегата си лично”.
На този фон ще успее ли новата правосъдна министърка да се пребори с хронично порочната система на своите довчерашни колеги? Засега отговорът е неизвестен.
А може би той се все пак съдържа някъде в текста на чалга-песничката „Мале, мале, Красьо…”?