ЛЕЧИМА ЛИ Е БЪЛГАРСКАТА ДЕМОКРАЦИЯ?

Eggs 0113

Месец преди вота на 12 май наблюдателите от предизборната мисия на ПАСЕ констатираха: демокрацията в България е в криза, доверието между хора, институции и политици липсва, а  ситуацията, в която ще преминат изборите, е изключително утежнена. Какво е притеснителното в тази диагноза?

Видяното от петимата представители на 47-членния Съвет на Европа през тези дни се покрива изцяло с наблюдаваното от техни колеги на изборите в България през 2009. Още тогава Съветът определи нова процедура за наблюдение над държавата, допуснала сериозни нарушения в изборния процес, каквито са търговията с гласове и корпоративния вот. Доколкото членството в ЕС неизменно преминава през предварителното горнило на Съвета на Европа, извънредният мониторинг е изключително рядък прецедент за европейска държава. А както е известно предсрочния вот през май в България освен от  21 представители на ПАСЕ ще бъде следен изкъсо и от 242 международни наблюдатели от ОССЕ.

Демокрация или недемокрация?

Актуалната анамнеза за болестта на българската демокрация едва ли изненадва някого, още повече, че ежегодните доклади по Механизма за сътрудничество и оценка на ЕК не само потвърждават, но и отчитат тенденцията за постоянното й влошаване.  Дори повече. След унищожителната констатация в мониторинга за България през миналата година, че демократичните процеси в системата на правосъдието и вътрешния ред „не са необратими”  професорът по история от Лайпцигския университет Волфганг Хьопкен свърза негативната оценка  с „недостиг на демокрация”, а местни наблюдатели изразиха основателни опасения, че фундаментът на българската демокрация отдавна е подкопан. Всъщност онова, което управляващите от ГЕРБ удобно се преструваха, че не забелязват, се оказа негласният, но ключово важен критерий за Европа – качеството на демокрация. Те така и не разбраха до днес, че без върховенство на закона демокрацията боледува тежко и тъкмо нейната немощ, а често и отсъствие, унищожиха икономиката чрез избуяването на картели и олигархични схеми, дори дадоха възможност самата политическата система да се превърне в картел.

„Мъртви души” пред урните

Кое, по-конкретно, даде основания на наблюдателите от ПЕСЕ да диагностицират българската демокрация като кризисна? „Над 10 хиляди души без право на глас фигурират в подписките за регистрация на партиите за предстоящите на 12 май парламентарни избори”, биха тревога експерти от неправителствения Институт за развитие на публичната среда като поясниха, че става въпрос за купуване на база данни от партиите. „Ако подписите бяха събирани както са изискванията  по закон дали щеше да е възможно в предстоящия вот да участват 67 партии?”, попитаха риторично същите експерти и съвсем сигурно техните аргументи са дали основание на наблюдателите от Съвета на Европа да подновят призива си да не се купуват гласове, както и избирателните списъци най-сетне да бъдат очистени от т.нар.”мъртви души”, чийто брой вече клони към милион!

Медиите: „Избори година хранят”!

От българската неправителствена фондация „Медийна демокрация” повдигнаха друг болезнен въпрос – за скъпо платеното представяне на кандидатите в медиите. Медийният експерт Орлин Спасов  е категоричен, че през последните предизборни кампании журналистиката се е обезличила именно заради платените форми на публикация в медиите, което е създало  и условия за „неравнопоставено участие на кандидатите”. Това накара  и ръководителят на предварителната мисия на ПАСЕ Андреас Грос да възкликне възмутено в София  по повод изискването партиите да плащат за телевизионни участия: „Срамота е да се плаща за ефирно време”, а колегите му да припомнят все пак, че свободата на изразяване трябва да се уважава. Естествено наблюдателите от Съвета на Европа лично са усетили, че мнозинството българи живеят в „почти безнадеждна ситуация”, за да твърдят, че изборите ще се проведат в „много труден контекст”, забелязали са, че турското малцинство в страната не може да използува официално майчиния си език, с което „10 процента от обществото ще бъде ограничено”, че не бива  кампанията да се води със скандали, а с политически аргументи, че за да може гражданите да направят своя информиран избор има нужда от добри програми и други всеизвестни неща.

Лозунги „плацебо”

И какво от това? Вече стана ясно колко ще са гласуващите столетници и заличените от избирателните списъци затворници, но за „мъртвите души” никой не обели  нито дума. Вместо безплатен достъп поне до т.нар.”обществените медии”, въпросните потриват ръце в сметки за предстоящите печалби, а отгоре на всичко прокуратурата се захвана превантивно да попритисне журналистите, просто така, за всеки случай!  Вместо политически аргументи в програмите си, партиите отново започнаха да размахват намирисващите на нещо исторически неприятно лозунги  като „Имаме воля”  и „България над всичко” и дори да се хвалят с откровено плагиатския „Да върнем България на гражданите”.

Подобно поведение въобще не допринася за оздравяването на болната българска демокрация. Ако, естествено, тя все още се поддава на някакво лечение.