15.12.2016 г.
От 2003 г. насам на 9 декември по инициатива на ООН светът отбелязва Международния ден за борба с корупцията. С констатацията, че корупцията подкопава демократичните институции, забавя икономическото развитие и води до нестабилност в управлението, на този ден Световната организация привлича общественото внимание към опасностите от това явление и откроява важността на предотвратяването и борбата срещу него.
На този 9 декември, петък, пред тесен кръг съмишленици, бившият министър на правосъдието Христо Иванов обяви своя нов политически проект – създаването на електорална формация, която, по думите му, „ще прави фронт срещу корупцията“. Иванов е убеден, че без политическо действие проблемите с корупцията и липсата на върховенство на правото в България няма да бъдат решени. В същия петък, 9 декември, Асоциацията „Прозрачност без граници“ представи резултатите от втория си индекс на Местната а система за почтеност през 2016 г. Данните сочат, че политически партии, органи на съдебната власт, полиция, бизнес, медии и гражданското общество в българските общини са все още далеч от най-високите стандарти.
Гласуване със „скърцане на зъби“
Парадоксално, но в същия петък, 9 декември, стана ясно, че предвид политическата криза и очертаващите се предсрочни парламентарни избори, окончателното приемане на Закона за предотвратяване на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, едва ли ще бъде гласуван в обозримото бъдеще. Както е известно, след двегодишни спорове и под натиска на Брюксел, със немалко „скърцане на зъби“ в края на юни депутатите приеха проекта на първо четене. От парламентарната трибуна т.нар. законопроект „Кунева“, който предвижда създаване на единен орган за борба с корупцията, беше наричан „политически Франкенщайн“, „проект който не струва“, „поставена за настъпване мотика“, „прах в очите на обществото“. И то не само от опозицията, но и от представители на управляващите. Върховният касационен съд от своя страна тогава го нарече предпоставка за „произвол, популизъм и политически атаки“.
От друга страна в писмо до премиера Борисов преди месец, председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер предложи като опция за помощ към България „да се подпомогнат плановете на твоето /на Борисов – б.а./ правителство за създаване на единна антикорупционна институция“. В края на ноември влиятелният „Файненшъл таймс“ отбеляза, че един от приоритетите в наложителните структурни реформи в България е справянето „с корупцията по високите етажи на властта, която според Европейската комисия прониква в политиката и съдебната система“. Вестникът посочи също, че „ критична задача за следващото управление ще бъде да се подобри ефективността на новосъздадената независима агенция, създадена да се бори с корупцията“.
В разгара на политическата криза депутатът от Реформаторския блок Димитър Делчев предупреди по БНР, че „Законът за борба с корупцията може и да не заработи ако не бъде окончателно приет до края на годината“. Дори повече, той изрази подозрението на колегите си, че въпросното прекалено дълго забавяне е умишлено.
Антикорупционният „Франкенщайн“
Според Явор Сидеров, секретар на Националния съвет по антикорупционни политики към Министерския съвет, поради силно усложнената политическа ситуация в страната приемането на закона от сегашния парламент до края на годината е малко вероятно. „Няма време това да се случи в толкова кратък период и от технологична гледна точка“, призна Сидеров пред Дойче Веле. Експертът посочи и пунктовете в закона, които най-много стряскат депутатите. Единият е въвеждането на анонимните сигнали срещу държавници и политици, което давало възможност да се развихри „лов на вещици“. „В момента в българската практика се използват анонимни сигнали. Пример – Националната агенция по приходите /НАП/, която разглежда доста анонимки и тя далеч не е прецедент. Другото, което притеснява политиците, е обърнатата тежест на доказване, т.е. че този, когото антикорупционният орган проверява по съмнения за корупция, трябва да доказва, че те не са верни. Притеснява ги и начинът, по който се избират членовете на Бюрото за борба с корупцията“, пояснява Сидеров. Той допълва, че предлаганият нов единен орган, който обединява Комисията за конфликт на интереси, БОРКОР, звено от Сметната палата и Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, има за цел да бъде постигната синергия между отделните и разбити на части институции, свързани с борбата срещу корупцията. „Всякакви приказки за „политически Франкенщайн“ са неуместни, тъй като проектът две години беше дебатиран в парламента и много от спорните неща в него бяха изгладени при повторното му разглеждане. А и между четенията бяха свършени много допълнителни неща. В крайна сметка, обаче, всичко опира до наличието на желание за борба с корупцията. Както и да говорим за „политически Франкенщайни“, истината е, че политическа воля у нас липсва. Това е положението“, констатира експертът.
Явор Сидеров припомня също, че при създаването на българския антикорупционен закон е бил ползван опита в тази област на държави като Полша, Словакия, Словения, Балтийските републики, Хърватия, както и на органите, подобни на предлаганото Бюро за борба с корупцията, които съществуват в цяла Централна и Източна Европа. „Този тип закони и антикорупционни Бюра никъде не са били подлагани на толкова свирепи критики, както в България. Не знам дали това е продиктувано от страх, но съм убеден, че приемането на такъв Закон и у нас е крайно необходимо“, казва Сидеров.
Съпротива в токсична среда
И все пак може ли да съществува връзка между настойчивостта за приемането на Закона от страна на неговата авторка и вицепремиер в оставка Меглена Кунева и пороите от лични нападки срещу нея, както и към целия Реформаторски блок? Направи впечатление, че въпросните акции съвпаднаха по време?
Явор Сидеров е убеден, че цялостната среда по отношение борбата с корупцията в България е изначално токсична. Причините – основни моменти в този закон не се разбират правилно и подобен тип законодателство по правило винаги среща съпротива, тъй като поражда страхове. „За да е успешен такъв проект, той трябва да приема от всички, по него да има консенсус. Парадоксално, но в България такъв консенсус все пак съществува!“, казва Сидеров. И разказва как преди време е участвал в допитване по темата. Резултатите от него показали много силна обществената подкрепа за тъкмо такъв тип законодателни и чисто практически мерки. „ А това, че определени медии и кръгове се противопоставят на тяхното приемане, едва ли изненадва някого. Въпросът е, че за да е успешно, подобен тип законодателство се нуждае от много по-солидна организация сред обществото. В крайна сметка. „Глас народен, глас Божи“ – когато имаш обществена подкрепа – печелиш. А този проект беше саботиран от самото начало, за съжаление. Просто такова е положението“, заключава правителственият експерт Явор Сидеров.