КАПАНИТЕ НА РАДИКАЛНАТА БЕДНОСТ

                   

Gipsy-boy-crying 21.01.2015

„Изключените от обществото бедни хора навсякъде по света са склонни на крайни действия. В България съществува огромна бедност и големи групи хора са на практика изключени от обществото, това е много опасно”, заяви по телевизията вицепремиерът и социален министър Ивайло Калфин в коментар на атентатите в Париж. Подобно мнение изрази в медиите и политологът доц. Александър Маринов, бивш депутат от БСП. След като пояснява, че радикалните групировки проникват в мюсюлманските и в други общности като им дават някакви възможностти за образование, за социални грижи и за чувство на уважение, той изтъква, че  е време да се вгледаме в българското общество и да видим до какви опасни степени са  стигнали социалноикономическото неравенство, изолацията и мизерията.
„Тази среда е много опасна за проникване на всякакви радикални влияния и съответните последици”, предупреждава Маринов.

От  наскоро огласени данни на НСИ става ясно, че под прага на бедността през  2013г / 286 лева на човек от домакинство/ са се намирали милион и половина българи, или 21 на сто от населението на страната. Най-ниската линия на бедността /съответно 185 и 189 лева/ е била отчетена в областите Пазарджик и Кърджали.

Властта на „бароните“ в гетата

Анализаторът от Центъра за изследване на демокрацията Тихомир Безлов смята за банална и лесна тезата, че колкото по-бедно е населението, толкова по радикално става то. Той дава за пример ромските махали в редица градове, където могат да се видят много нови къщи и скъпи автомобили, а трафика на автобусите оттам за чужбина и обратно е впечатляващ. „Някои западноевропейски градове са почти като „скачени съдове“ с българските ромски махали и тезата, че хората в тях стават все по-бедни, просто не издържа“, коментира пред ДВ Безлов и обобщава: „Бедността не е основната причина за радикализацията“.

Проблемът, според него, идва от това, че българската държава, подобно на Франция, е излязла от гетата по отношение на сигурността и процесът на криминализиране в тях е факт. „ За бизнеса на  „бароните“ там, независимо от това дали той е изкупуване на метали, незаконна сеч на дървен материал или проституция, е необходима организация съставена от много съмишленици. Босовете решават къде „има пари“ и хората са заинтересувани да ги защитават. Затова в една ромска махала нито можете да купите гласове на изборите, нито да вкарате исляма, без разрешение на „бароните“. Ислямизацията минава през тези ромски „елити“, а те са свързани с организираната престъпност“, констатира анализаторът от ЦИД. И дава друг пример: „От години насам неизменен депутат от Пазарджик е Делян Пеевски. Преди изборите  хората от гетата го гледаха навсякъде от многобройните афиши там. Ето защо  и за кого  гласуват тези „дълбоко религиозни“ техни обитатели.“, заключава иронично Тихомир Безлов.

Възпроизводимата „култура на бедността“

От своя страна социологът  доц. Живко Георгиев уточнява пред ДВ, че през годините на прехода България е била трайно сред обществата, които живеят под прага на бедността. „Някой веднага ще каже: да, в страната вече има култура на бедност, тя възпроизвежда някои поведенчески модели, но сред тях няма радикални действия, каквито наблюдавахме в Париж. Въпреки привикването с тази „култура“ от страна на значителна прослойка българи, тя има натрупващ се характер и това генерира кумулативен заряд за социални протести. Когато притиснеш човек до стената, той се превръща в експлозив, а това е опасно“, пояснява социологът. Ситуацията, според него, се усложнява и от наличието на значителен контингент привърженици на исляма сред най-бедното българско население – роми /25-30 на сто от тях се обявяват за мюсюлмани/, част от етническите турци и от българомохамеданите. „Онова, което се случва в Париж на тях им говори нещо, то формира поведенчески образци и сред младите, маргинализирани мъже от тази прослойка, не е изключено да се намерят и „луди глави“. Това също е опасно“, казва социологът. Той  очаква от бедните  българи християни „социални протести, всичко друго, но не и радикализиране“.

Провалът на преразпределението

След  като държавата няма концепция, нито средства за намаляване на социалното неравенство и мизерията, как може да се противодейства на опасността от радикализиране и тероризъм сред най-бедните слоеве на обществото?

„Трябва да се намерят някакви механизми за спиране на тази маргинализация“, смята Живко Георгиев. Според него държавата разполага с ресурси за редица свои проекти, еко-инициативи, непечаливши дейности, а съществуват и инвеститори, които са готови да работят с неквалифицирана работна ръка. „Другото средство е преразпределение чрез данъчната система, бюджета и други финансови механизми, но това ще стане много трудно. Подобен опит направиха социалистите във Франция, но видяхме, че той не реши проблемите“, заключава социологът Живко Георгиев.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *