КАК БЪЛГАРСКИТЕ ЛЕВИЧАРИ ТЪЛКУВАТ РЕЧТА НА ТРЪМП

24.01.2017

Един от отговорите на телевизионна анкета дали изборът на американския президент  Тръмп е добра или лоша новина за България, гласи: „ Добра новина, защото Америка ще стане по-силна, а ние сме неин съюзник“. Този отговор вероятно ще бъде подкрепен от искрените приятели на САЩ в България. Парадоксалното обаче е, че днес зад него ще се наредят и онези, които до неотдавна страстно заклеймяваха „гнездото на световния империализъм и капитализъм“ и „страната на най-големите войнолюбци в света“, виновна за всички глобални кризи и трагедии в днешно време. До неотдавна, защото новият американски президент Доналд Тръмп изведнаж успя да се превърне в тяхна нова „пътеводна звезда“ към всичко онова, което те бяха загубили преди 27 години. Просто интерпретацията на  неговата реч при встъпването в длъжност се оказа истинска „музика“ за ушите на всички, които бяха позабравили мантрите за „власт в ръцете на народа“, за „ликвидиране на общественото неравенство“ или мечтата „гласът на хората да бъде чут“. Неслучайно през последните дни в българското медийно пространство се чуха твърдения, че бившият президент Плевнелиев „ни въвлича във война с новия американски президент Тръмп“ /Гарелов по БНР – б.а./, че „Тръмп ще проведе пълно разведряване с Русия, както направи това Никсън със СССР и Китай“ /Борислав Цеков от Института за модерна политика – б.а./, че в България се води „истерична войнолюбива политика срещу американския президент“ и дори, че се правели  опити за „сатанизиране на Доналд Тръмп“.

Нов „Комунистически манифест“

Всъщност подобни нагласи са познати до болка. Да вземем, например, думите на Тръмп след като положи клетва, че „ днес ние не само предаваме властта от една администрация на друга, или от една партия на друга – ние прехвърляме властта от Вашингтон за да я върнем обратно на вас, народа“.  Подобно изявление действително може да накара сърцето на всеки стар комунист отново да забие радостно.  А думите на  Тръмп, че  “Прекалено дълго малка група в столицата на нашата страна обираше ползите от управлението, докато народът трябваше да плаща цената“ и  „Политиците просперираха, но работните места напускаха страната и фабриките затваряха врати“ за някогашните червени партийци вероятно са прозвучали като нов вариант на  Комунистическия манифест  на Маркс и Енгелс от 19 век!

Американският Робин Худ?

Известно е, че твърдения в подобен стил са били характерни за червените революционери. И те са им подхождат, най-вече защото са успявали да „замесят“  в едно старите капиталистически недъзи с обещания за светлото бъдеще. Факт е, че навремето много от тези идеолози искрено са вярвали на думите си. Новият американски президент Тръмп обаче далеч не е някогашен комунистически деец, закърмен с идеите на Маркс, Енгелс, Ленин и Сталин. Той е  известен американски милиардер, който досега отлично се е възползвал от порядките и законите в своята страна, поради което днес едва ли има намерение да ги променя революционно. Доналд Тръмп не е  и съвременен Робин Худ, който да взема от богатите за да го дава на бедните, нито е филантроп, който е готов да раздели последния си залък с бедните. Обратно, новият американски президент винаги се е стремял да плаща най-ниските данъци  и въобще да си ги спестява колкото може в рамките на закона. Затова инаугурационната реч на Тръмп, звучаща почти като „Интернационала“  в ушите на непоправимите комунисти, все пак предизвика недоумение у хората в България, които продължават да изпитват недоверие към лидери, обещаващи че ще върнат отново властта в ръцете на народа.  И то не за друго, а защото повечето от тях все още помнят времената, когато цялата власт уж  „принадлежеше на народа“, а всъщност се командваше от партийната номенклатура и репресивните комунистически служби.

Уроци на историята

Вероятно българските националисти са били също въодушевени от думите на американския президент, че „ От този ден нататък ще има само  – Америка първа, Америка първа!“.  Нека обаче тези хора се запитат какво би станало ако Тръмп действително започне да се грижи единствено за интересите на своята страна и нейните сфери на влияние, както и ако  се съсредоточи само върху задоволяването на вътрешните нужди на американците? Да, така президентът-милиардер  със сигурност ще спечели доверието на избирателите си  и за втори мандат /той вече изрази подобно намерение/, но там ще го дебне опасен исторически прецедент. Известно е, че в началото на Втората световна война американските изолационисти всячески пречеха на президента Рузвелт да вкара най-голямата икономика в света в битката срещу Хитлеристката коалиция. След нападението срещу Пърл Харбър ситуацията внезапно се промени и САЩ на бърза ръка се видяха принудени да поемат своите отговорности на световен лидер. Урокът е особено важен, защото днес също сме свидетели как  някои големи държави отново проявяват склонност за връщане към империалистическата политика на 19 век. И в случая не става въпрос само за  Русия, но за Китай и Турция също

Кодовете на Доналд Тръмп

И още нещо. Натрапчивото акцентиране  на Тръмп  върху „САЩ“, „Америка“ и „американците“ съдържа потенциалната опасност неговият национализъм да прерасне в шовинизъм, който неведнъж е водил до опасни военни конфликти. Нека не само българските, но и всички крайни националисти в Европа и по света да си припомнят  в какво беше вперен идейния взор  на всички  фашисти и нацисти през миналия век и кои бяха думите и фразите, които не слизаха от техните кресливи речи.

Всъщност казаното от новият американски президент Тръмп е само повод за размисли. И нееднозначни  интерпретации, естествено. Сигурното обаче е, че комунизъм в САЩ никога не е имало, не може  и да има. Каквото и да си мечтаят левите привърженици на новия американски президент  и както  и да тълкуват неговите думи и действия.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *