По думите на българският вицепремиер и министър на финансите Симеон Дянков правителството на ГЕРБ е започнало разработването на нова национална и регионална стратегия за развитие на селското стопанство. Мотив за начинанието е поскъпването на храните в страната и света.
В състояние ли е някогашната земеделска България един ден наистина да започне да „храни света”?
Според българският министър-председател Борисов, със своите почти 111 хиляди квадратни километра площ и населяващите я в момента едва 7 милиона жители България не само може да храни човечеството, но и да започне да го прави още през следващите10-20 години! Как ли? Много просто. Според него след като „сме държава на кръстопът и си направим магистралите, пристанищата, летищата и зона за високи технологии, парите ще дойдат в държавата. И тъй като имаме най-добрата земя и трудолюбив народ, с инвестиции и техника можем с тези милиони пустеещи декари земя да храним и света с нея”.
Тези знаменателни слова на г-н премиера, произнесени миналия септември в Ню Йорк преди срещата му с Генералния секретар на ООН, сега, в навечерието на Великден,  са на път да се превъплътят в дела чрез анонсираната в Ямбол от финансовия министър поредна стратегия за развитие на селското стопанство. В което няма нищо лошо, доколкото в исторически план  именно земята и селското стопанство са вадили страната от катастрофите, в които обикновено са я натиквали местните политици. Сега, в изборната година, предстои да станем свидетели на поредното вълшебство на природата и властта, този път „селскостопанско”, което ще нахрани българите, ще извади страната им от кризата и ще започне да засища с продукти гладуващия свят.
Голямото „молуване” започва!
Преди това, обаче, предстои да бъдат уредени някои дребни подробности. Като, например, задължението правителството доста бързичко да трябва да върне почти 25 милиона евро на ЕС от помощите за змеделска площ поради неспазване на правилата или поради несъответстващи процедури за контрол на селскостопанските разходи. Освен това, за да задвижи замрялото от кризата потребление, властта трябва да убеди българите, че въпреки тежката безработица, санитарно ниските доходи и поскъпването на живота, те следва безкористно да се отдадат на щедро пазаруване, като, например на изделията „Стара планина”, на замразено агнешко месо по 10 евро килограма, дори и на най-скъпите вносни картофи на Балканите, особено около  Великденските празници. Е, това че за миналата година доходите на местните домакинства са били едва 40 на сто от средните за ЕС едва ли има някакво значение, когато голямото предизвикателство пред тях се оказва глобалното спасение от глад!
Шарманка-шарлатанка
Всъщност, реалните български „спасители” от световната хранителна криза би трябвало да са хартисалите 30-тина процента силно застаряло селско население, за което концепцията за обработване на милионите декари пустеещи земи днес може да породи единствено отблъскващ спомен от комунистическите бръщолевения по някогашните текезесарски събрания. А докато из нивите, оборите и порутените къщи на няколкото стотин „села-призраци”, в които отдавна няма жив човек, витаят единствено духовете на техните някогашни трудолюбиви земеделци и днес единствено озверяли от глад банди мургави грабители помагат на природата по-бързо да си върне надмощието над човешкия труд, магията на българското плодородие все повече изглежда като празна и безсмислена химера.
Което, всъщност, звучи доста окуражително за бъдещите крупни чуждестранни инвеститори. Не след дълго те наистина ще могат да влагат „на зелено” в своите плодородни български полета и градини. А те ще започнат да хранят евтиничко платежоспособния свят през следващите 20 години.