30.01.2014 Защо българската левица има нуждата от свеж въздух? До какво водят личните амбиции в политиката? Нужна ли е политическа подкрепа за германския бизнес в България? Разговор с евродепутата Ивайло Калфин:
„Ултиматуми“, „изключване и самоизключване“, „снемане на политическото доверие“, „разколници“, „замразяване“, „предателство“ – това са най-често използуваните термини в политическата лексика на българската левица след като бившият президент и някогашен лидер на БСП Георги Първанов реши да възстанови своя проект АБВ и да предложи отделна от тази на социалистите листа за евроизборите през май. Непартийна, но ключово важна фигура в новата формация е сегашният евродепутат и бивш външен министър Ивайло Калфин, който предстои да оглави списъка на кандидатите за евродепутати от отцепническата формация.
АБВ като „ябълка на раздора“
Проектът АБВ „взриви“ не толкова БСП, колкото нейното ръководство на БСП и схемата, по която то действа, коментира за ДВ Калфин, който е убеден, че сега има нужда от по-свеж въздух не само в българската политика, но и в левицата. Много пъти поставяхме пред ръководството на БСП важни въпроси, но то по никакъв начин не ни обръщаше внимание, така че тъкмо то сега изглежда притеснено. „Очевидно притеснението е значително, защото като наблюдавам силата на реакцията срещу нашата инициатива – тя съвсем не е малка. Целта ни не е да се борим срещу БСП и да „мерим“ подкрепа, електорат или друго с нея и не това е основния проблем между нас, коментира левият евродепатут.
„Подобен вид разделения са факт не само в България, но и в доста държави, включително и в групата на социалистите в ЕП. Имам колеги в европарламента, които са от една държава, членуват в различни партии, явили са се на изборите с няколко листи и след това са в една делегация. Ние не сме изключение и макар че всеки от нашето политическо семейство би искал да види повече движение към обединение отколкото към паралелни писти, ситуацията в България предполага тъкмо това“ , пояснява Ивайло Калфин.
Ще промени ли нещо евровота?
Къде ще бъде мястото на АБВ в ЕП и действително ли евроизборите са толкова важни за България, а не само за БСП? „Всички, които учредихме АБВ сме с убеждения, опит и политическо минало в левицата а и още при обявяване на намерението ни за отделна листа ясно заявих, че целта ни е да бъдем отново в групата на социалистите в ЕП, коментира Калфин, за когото няма съмнения около политическото позициониране на новата формация. Според него евроизборите съвсем не са толкова определящи за вътрешните процеси в България и той далеч не е привърженик на тезата, че тези избори могат да предизвикат предсрочен парламентарен вот. „Предсрочни избори се предизвикват чрез парламента или посредством натиск извън парламента. Съвсем очевидно е, че евровота няма да доведе до промени в парламентарната конфигурация, нещо по-различно няма да има и извън парламента. Просто тези, които сега искат оставката на правителството ще продължат да я искат и през май, така че аз не виждам какво точно ще се промени след европейските избори така, че да настъпят някакви сътресения в страната“, пояснява евродепутатът.
Объркани представи?
Ивайло Калфин не може да си обясни защо БСП отдава на предстоящите евроизбори толкова решаваща роля и ги поставя на предна политическа позиция в момента. Той смята, че е нормално всяка партия да се стреми към победа във всеки вот, както и че изключително много неща в България зависят от решенията в Брюксел както и от това кои са българските евродепутати там и с какво се занимават. „Връзката на евровота с вътрешната политическа конфигурация, със стабилността на правителството и единството на левицата, се прави от самата БСП. Те дори си поставиха цел, която аз продължавам да не разбирам – че ако БСП и ДПС имат повече от половината депутати на евровота, това означава, че съществува доверие в подкрепяното от тях правителство. Не мисля, че това е така“, е категоричен Ивайло Калфин. Той е убеден, че когато човек се занимава с политика, личните амбиции никога не водят до нещо градивно и положително. Просто компромисите, които се правят, в даден момент надхвърлят поносимото. „Затова може би лично е по-скоро разбирането докъде човек може да носи такива компромиси“, допълва евродепутатът.
„Изолация“ или „карантина“?
Изпада ли България във външнополитическа изолация, както твърдят някои наблюдатели и възможно ли е пренасочването на българските външнополитически и икономически интереси в посока, различна от ангажиментите на страната към ЕС и НАТО. Създава се впечатлението, че сега погледите на властта са насочени на изток от Черно море?
„Това е така и мен този факт също ме притеснява, признава бившият български външен министър. Нашите основни интереси и изборът, който е направила държавата да бъдем с ЕС и НАТО не мисля че следва да бъдат подменяни. „Изолация“ може би е силно определние, което аз не бих използувал, но ми се струва, че българското правителство трябва да проявява доста по-сериозна външнополитическа активност. Едно официално посещение в чужбина не е само протоколен жест, то трябва да има съдържание, да разполага с теми, по които да разговаряш с партньорите си, да бъдат предложени инициативи за да може и за теб, и за тях този контакт да е интересен и полезен. И тъкво в това е ролята на външната политика. Ние трябва да формулираме интересите си, да търсим съюзници в тези интереси, да бъдем фактор, за да ни се обръща внимание. Иначе едва ли някой ще се затъжи, че българският премиер или президент не е пътувал никъде“, смята Ивайло Калфин.
Близки европейски партньори
В този контекст отношенията между България и Германия имат много важно място в българската външна политика, допълва бившият външен министър. В момента ЕС се трансформира, променят се институции, структури, а Германия е една от най-активните държави-членки в тези процеси, включително в създаването на Банковия съюз, на новите фискалните взаимоотношения. Затова България трябва ясно да определи своя интерес и да търси много близък диалог особено със страна като Германия. Темите на този диалог са ясни, ние по-скоро трябва да ги формулираме и да търсим съвместни действия. „Чисто в двустранен план Германия е един от изключително важните икономически партньори на България. Това включва всички видове отношения – от политическите и икономическите, през правната среда до начина, по който германските фирми се чувстват в България. Германският бизнес очаква много активна политическа подкрепа за онова, което прави в страната и ние следва сериозно да отчетем този факт“, е категоричен левият евродепутат и бивш външен министър Ивайло Калфин.