09.11.2016

Отвъд политическото говорене, партийната пропаганда, пристрастията, възторзите и разочарованията на избирателите, след първия кръг на президентския вот българите еднозначно подкрепиха кандидатурата на о. р. генерал Румен Радев за поста държавен глава. За първи път след демократичните промени през 1989 г. партията на бившите комунисти БСП доминира сред избирателите на двумилионна София, а подкрепяния от нея, но издигнат от Инициативен комитет доскорошен командващ българските ВВС, спечели първия тур на вота в цялата страна, като изпревари с близо 3.5 на сто сочената за фаворитка за поста кандидатка на управляващата партия ГЕРБ и председателка на парламента Цецка Цачева.

Естествените мъжки авторитети

Това са фактите. Другото са емоции и спекулации, макар че вече се появиха и първи опити за обективна оценка.  Вицепремиерката и вътрешна министърка Румяна Бъчварова, социоложка по образование, например призна публично, че „има недоволство“ и то се е изразило в подкрепата на о. р. генерал Радев. Дори повече. Бъчварова квалифицира изборните резултати като  „протестен вот към управляващото мнозинство“ и призна,  че ГЕРБ вече „имаме основание да чуем гласа на гражданите“. В интервю за Дойче Веле германската политоложка Йохана Даймел от друга страна видя в успеха на Радев поредното доказателство, че „в България съществува определена симпатия към мъже, които по линия на биографията си излъчват нещо като „естествен” авторитет“, като изрично подчерта, че става въпрос за „мъже. Политологът  Огнян Минчев пък посочи, че една от причините, довели до изборния резултат на първия тур е  сериозна грешка в номинацията на ГЕРБ, тъй като „публичната политическа харизма на Цецка Цачева не е достатъчно висока, за да привлече достатъчно гласове“. Което предполага, че харизмата на генерала-летец се е оказала достатъчно висока. Димитър Бечев от Центъра за Европейски изследвания в Харвард посочи специално за Дойче Веле, че „генерал Радев пасва на профила, който се харесва на българския избирател, при това на по-широк кръг от твърдото ядро на БСП“.

Протестен вот или бунт ?

И все пак мнозинството българи в страната и чужбина застанаха зад неизвестна доскоро личност, която дори няма политически опит. За какво още говори този нелогичен на пръв поглед, спонтанен избор?

Социалният антрополог Харалан Александров прочита посланието на неделния вот така: „По-добре да знаеш малко, отколкото да знаеш повече, защото колкото по-малко си политик, толкова по-малко сведения има за теб“. Изследователят хвърля и  поглед в историята, откъдето, по думите му,  прозира древното, почти „манихейско“  схващане,  че политиците са неблагонадеждни личности, че това са хора, които ползват облагите на властта, и че всеки, който е близо до нея, злоупотребява и я използва за свои частни и корпоративни цели. „Става въпрос за отказ да се  разбере, че управлението е нещо организирано, че то може да се приеме като полезно за целите на общото благо, че заслужава да му се гласува доверие и си струва да се участва в него. В резултат на това схващане се появява и  огромна група недоволни. Тази група не може да контролира елита, няма власт върху него, бунтува се /на съвременен политически език това се нарича „протестен вот“, а на популярен език „бунт“/ и така наказва онези, които са във властта“. Според Александров нещо подобно се наблюдава и на сегашните избори. Изследователят смята, че най-доброто, което засега успява да постигне българското общество, е да се разсърди и да се разгневи, без обаче да  успее да развие механизми за активен контрол и участие в политическия процес. „Хората не успяват да делегират  и достатъчно доверие на елитите и авторитетите, за да могат те от своя страна, да изпълняват по-почтено задачите си“, коментира  за Дойче Веле социалният антрополог.

Убедително за баналните неща

Според Харалан Александров о.р. генерал  Радев  има много интуитивно поведение, а е възможно да се окаже, че има и политически талант. Кандидатът за президент успява като човек, който досега професионално се е занимавал с индустрията на сигурността, да генерира послания, които по някакъв начин вдъхват сигурност и доверие. Говорът му е  много „обран“, бавен, той се изразява  ясно и категорично, изговаря общо взето банални неща, но ги изрича с убедителността и спокойствието на „убедителен чичко от провинцията“, с което  запленява големи групи от хора и създава  усещане за доверие. „Далеч не всеки кандидат за президент би се радвал на точно такъв вид  подкрепа!“, казва Александров и уточнява: „Това е подкрепата, която Радев получи извън партийните ядра, но нея би могъл да я получи и един Слави Трифонов!“

Жертви на Студената война

И все пак какъв е идеалният профил на държавен глава, който витае в представите на днешния българин?

Не мога да кажа, без да съм го изследвал, отговаря Харалан Александров. Той, обаче,  цитира мнение изразено по време на негов неотдавнашен разговор с хора от негова изследователска фокусна група. Всички бяха съгласни, че новият държавен глава трябва „да е обратното“ на сегашния президент Плевнелиев. Когато ги попитах какво конкретно  имат предвид се разбра, че Плевнелиев се опитвал „да се хареса на господарите на света“, на онези „които са спечелили Студената война“, „ние сме техните жертви“, а той само искал „да се докара на победителите“.

Райграс и плевели в „българската градинка“

„Подобна „конструкция на света“ е дълбоко конспиративна, но тя има за цел да се разположи в умовете на хора, като тези от фокусната група, във виртуалното, в сферата на политическите възприятия, на анти-Западната, анти-либерална пропаганда, която се свързва с Русия и нейните кръгове в България, посочва Александров.  Тя е продължение на хибридната война, на която тези граждани са вече жертви! Със сигурност това е война за техните умове и сърца“, отчита социалният антрополог . Александров. Той смята, че днес това не е и много трудно, защото през всичките тези години не е било направено нищо за да могат българите да развият опит от първа ръка на живот в истинска либерална демокрация. „Имитацията, в която българските либерални елити избраха да разположат живота, политическата икономика  и публичното говорене, започна да  се разпада. Несвършената работа на тези елити сега се връща с гръм и трясък!  Мощният субстрат, тази неразорана и некултивирана материя на съвременните  политически разбирания, днес напомня повече на тънък пласт райграс в култивираната българска градинка, без преди това да са изчистени бурените на миналото, които напират отдолу. Така поддържаната на пръв поглед градинка както виждаме изведнъж се оказва обрасла с всякакви плевели“ –  констатира социалния антрополог Харалан Александров.