27.01.2016

„Всеки десети служител в българската администрация е бил служител на ДС“, обяви президентът Росен Плевнелиев в отчета си по повод 4-та годишнина от своя мандат. Той дори посочи точния брой на тези хора: „Общо те са 10 800“. Държавният глава използва случая, за да припомни, че в България смяна на елитите не се е случила, а преходът е бил подменен. И да обобщи очевидното: „Комунистическата номенклатура се прероди и доминира в обществения живот“.

Изявлението на Плевнелиев съвсем не беше случайно. В началото на годината Министерският съвет публикува на своя интернет Портал за отворени данни списък на 134 003 български граждани, проверени досега от Комисията по досиетата. В съобщението по този повод се казва, че изследователите, журналистите, представителите на гражданското общество и всички заинтересовани страни вече ще разполагат с инструмент, който „дава възможност за бърз и точен анализ по различни показатели – региони, институции, период, както и за засичане на данните с данни от други регистри”. След като и самата Комисия по досиетата от години също предлага на електронната си страница търсачка за проверените лица, едва ли има някакво съмнение, че информацията за принадлежност към тайните тоталитарни служби вече е изцяло публична и достъпна.

Двуликият Янус на ДС

Тези дни в социалните мрежи бързо започна да набира популярност призив на Група за обществен натиск, която настоява лустрацията в българското публично пространство да започне незабавно. Авторите на инициативата са убедени, че с доказаната и обявена принадлежност към ДС на споменатите от президента десетки хиляди българи, на практика се очертава двойствеността на тяхната личност. „Тези хора са имали явен и таен живот, те са двулики и следва всеки от тях, когато се появява в публични места или в медиите, да бъде представен с двете си имена. Когато такива хора се канят от телевизиите, освен името им по лична карта да се изписва и това, което е по досието им в ДС. Така гражданите ще бъдат информирани, че този който им говори е и бивш служител или агент на ДС, а те сами ще преценяват кой всъщност им говори: човекът – политик, експерт, журналист, магистрат и т.н., или човекът на ДС”, апелират от групата за обществен натиск.

А сътрудниците от тоталитарната хранилка?

На въпрос на Дойче веле дали отхвърлената от Конституционния съд през декември 2004 година лустрационна забрана депутати, разкрити като сътрудници или служители в структури на бившата Държавна собственост да заемат ръководни длъжности в парламента и в парламентарните комисии, се простира и върху медиите, членката на Комсията по досиетата Екатерина Бончева категорично отрече това да е така. „Агентурните имена и псевдонимите са известни на обществото и те са вписани в нашите решения, които са публични. Друг е въпроса какъв е смисълът от това ?“, се пита изследователката. Лично тя смята, че е по-добре въпросните хора да не бъдат канени често в медиите, защото не те следва да са фигурите, които дават мнение и формират обществени настроения във всяка една ситуация. Според Екатерина Бончева медиите днес прекалено много се съсредоточават върху агентите, като оставят на заден план щатните служители и вербовчиците на ДС. „А тези хора доброволно са се наели да сътрудничат на тоталитарната машина, получавали са заплатите си от режима. И докато при агентите все пак има различни случаи, при щатните служители картината е съвсем ясна – те без принуда и с ясно съзнание са служили на репресивната система“, казва членката на Комисията по досиетата.

Този беше ли или не беше?

Бившият председател на Комисията по досиетата, сега депутат от партия ГЕРБ, Методи Андреев познава лично членовете на Обществената група за натиск и също подкрепя тяхната инициатива. Според него обаче, за да бъде реализиран призива са необходими определени законови изисквания към медиите. „Това че на нас ни допада тяхната идея съвсем не означава, че всички медии ще я прегърнат. Медиите на Пеевски например, няма да го направят и никой не може да ги задължи да постъпят по този начин“, твърди депутатът пред Дойче веле. Методи Андреев е убеден, че публична лустрация все пак трябва да има. „Лустрацията е „осветяване“, самата дума означава хвърляне на светлина върху някакъв скрит или затъмнен факт. Където и да отидеш е редно да носиш всичките си имена, включително и агентурните. Ето, става въпрос за 10 800 агенти и офицери от ДС, повечето от които са обществено непознати, все пак. Появява се по медиите някой и обикновеният гражданин започва да се пита – този беше ли или не беше ? Когато обаче видиш, че до името му е изписано, че е бил офицер или агент от ДС, тогава нещата стават други“, спори Методи Андреев. И дава за пример известния с псевдонима си „Митьо Гестапото“. „Сега го представят само като проф. д-р Димитър Иванов, докато до името му трябва да стои ъсщо : „майор от 6-ти отдел на 6-управление на ДС“. И тъй като в България тези хора обичат да се оплакват, че лустрацията ги ограничавала да заемат държавни постове и така се нарушавали техните права, изписването на пълната им „визитна картичка“ е коректно информиране на обществото. А и след като вече са били официално обявени за сътрудници на ДС, да им се чудиш какво повече имат да крият?“, пита риторично Методи Андреев.