26.05.2014

Едва ли някой е очаквал лидерът на БСП и ПЕС Сергей Станишев да се оттегли от двата си поста в следизборната нощ. Хора като него, чието наследствено историческо кредо винаги е било, че „властта не се дава, а се взема“, едва ли биха преглътнали подобно „малодушие“ от лидер, който досега нагло успява да удържа споменатото кредо въпреки десетината свои звънтящи политически провала. „Не планирам оставка, няма да правя услуга на опонентите си“, обяви Станишев след тежкия срив на водената от него формация на евровота, и  се запретна да изрежда причините. При това давайки неверни и манупулативни тълкувания!

Станишев призна в НДК, например, че огромното мнозинство избиратели на БСП са русофили поради което им е било доста трудно да приемат „проевропейската“ позиция на своята партия и подкрепяното от нея правителство на Орешарски около кризата в Украйна.

Наистина ли, обаче, подобна позиция е проевропейска?

В предизборна реч пред активисти в гр. Добрич в началото на април, роденият в Украйна московски възпитаник Станишев декларира категорично: “Няма да позволим нашите отношения с Русия да бъдат трайно накърнени“.  За да се аргументира още по-убедително той  поясни, че в Западна Европа, когато започвала приказка с политици за отношенията между България и Русия, той винаги казвал, че нямало как чувствата на българите българите към русия да са такива, каквито са на „прибалтийците, или на поляците, или на унгарците и чехите“, защото те, българите, си имали „съдба, история и емоции, свързани с тях“. Което се оказва мощен „европейски“ аргумент в представите на политик, възпитаник на Московския държавен университет със защита на темата „Ролята на униформата за бойния дух на Червената армия“, „израстнал“ пак там  като кандидат на науките с дисертация разнищваща „Системата на служебно повишение на висшите граждански чинове в Русия и нейната еволюция във втората половина на 19 век“ и домогнал се този път до Лондонското училище по икономика и политически науки, с тезата си  за „Съвременната външна политика на Русия“…

На Изток – към победата!

На пленум на оглавяваната от  Станишев  БСП в средата на март е приета резолюция за събитията около Украйна. Впечатляващото в нея е, че  Русия никъде не се спомената в отрицателен контекст. Което даде повод на вътрешнопартийния опозиционер Георги Кадиев да съобщи в печата, че най-голямото опасение на пленума било да не се окаже, че  „се държим като държава, която не е членка на ЕС“,  а онова, което е обединило червения елит е максимата: „Никога срещу Русия, никога срещу ЕС“. Което можеше да прозвучи почти убедително, ако изпепеляващите европейски амбиции на лидера на ПЕС не са доказан факт!

И още. Навръх 9 май, Ден на Европа, а в Русия – Ден на победата – под френетичните възгласи: „На Изток, към победата“ и „Не на НАТО, не на робията“, водачът на БСП и ПЕС произнесе пред конфликтния от десетилетия насам Паметник на Съветската армия в София прочувствена реч за опасностите от фашистката идеология. Накрая той обобщи: „Ако нямаше Ден на победата, нямаше да има и Ден на Европа“, след което… негови червени симпатизанти изгориха пред паметника публично флага на ЕС.  Лидерът на ПЕС гнусливо игнорира този факт.

Money, money,  money!

Своеобразна кулминация на „проевропейските“ икономически тежнения на Станишев се оказа първомайското му слово пред традиционния събор на приятелите на Русия край яз.“Копринка“. Въпреки тежката криза в отношенията между ЕС, НАТО и Москва, независимо от брутално очевидните опити за все по-агресивна инвазия  на руските политически и икономически интереси в  България и чрез нея в ЕС, червеният български „европеец“ Станишев е категоричен, че „Южен поток“ и АЕЦ“Белене“ са важни проекти за властта, които управляващите са решени да развиват, а правителството възнамерява да възобнови изцяло икономическите връзки и проекти между България и Русия.

Освен многозначителния „европейски“ акцент, който подобни клетви поставят, те предлагат и най-точното обяснение за  страстната, неудържима обич на Станишев и неговите следовници към властта. И това обяснение е кодирано в старата максима, че  каквото и да ви говорят, в крайна сметка става въпрос за пари.

В конкретният случай – за неприлично много пари. Видимо.