27.01.14

            Кой се опитва да приватизира българската външна политика? За какво говорят самостоятелните дипломатически инициативи на български депутати?

След осем месеца управление на кабинета „Орешарски“ неговите външнополитически извън Брюксел все още са ограничени и скромни. За разлика от своя предшественик Борисов, който към края на първата година от управлението си беше обиколил всички големи европейски държави,  сегашният премиер може да се похвали едва с три приглушени визити в Азърбайджан, Румъния и Китай. Вярно, външният министър Вигенин успя да посети повече европейски държави от своя премиер, но и той трудно може да се сравнява с предшествениците си Калфин и Младенов, които още в началото на мандатите си вече бяха гастролирали почти навсякъде в Стария континент, както  и в редица столици извън него. Вероятно притеснени от образувалия се външнополитически вакуум, депутати от 42-рия български парламент решиха  жертвоготовно да поемат инициативата по неговото запълване в свои ръце и преминаха към действия.

Между приятното и полезното

Изпреварвайки нетърпеливо гласуването на бюджета и зимната парламентарна ваканция още  през декември смесена депутатска група от партия „Атака“ отлетя на официална визита в Куба. Там, някъде между плажните удоволствия и прочутото „Дайкири“,  членовете й успяха да осъществят „важни политически контакти“ в кубинския парламент, да се запознаят с „детайли от избирателната система на страната“ както и да видят лично  „напредъка в обновяването на икономическия модел на острова“. Дипломатическият рейд на ентусиазираните народни представители изненада искрено не само българските избиратели, но и председателя на НС Михаил Миков, тъй като те научиха за външнополитическата мисия до „Острова на свободата“ от появилите се в интернет плажни снимки по бански на членове от делегацията.

И сам войнът е войн!

Въодушевен от успеха на соловата акция на Атака в рисковите води на дипломацията храбро се гмурна и депутатът от „Коалиция за България“ Страхил Ангелов, който на собствени разноски реши да се самокомандирова в размирния Дамаск. За състоялите се „съдържателни“ разговори с председателя на сирийския парламент и други протоколни  прояви на народния представител, неговите съпартийци от БСП, МВнР и отново самият председател на НС Миков  разбраха пост фактум и то не от друг, а от… телевизията на Башар Асад, която с пропаганден устрем побърза да информира света за международните контакти на режима с високопоставен представител на официална София.

Дипломатическа или бизнес самодейност?

Соловите дипломатически акции на български депутати не приключиха дотук. Само преди дни от Тайван се завърна поредната импровизирана делегация, съставена от по един представител на „Коалиция за България“, „Атака“, ДПС и БСП, които освен задължителните парламентарни контакти, са успяли да осъществят срещи в университетските среди и най-вече разговори с представители на бизнеса. Вярно, този път екипът е бил изрично  предупреден от парламентарният председател Миков за сложните дипломатически отношения между Китай и Тайван, но въпреки неговата забрана да пътуват те все пак заминали за Тайпе. Което принуди външният министър Вигенин да определи подобни прояви като „надхвърлящи допустимите рамки на водената от България политика до момента“ и да прикани г-да депутатите да се консултират с неговото ведомство преди подобни визити в чужбина.

Дай пари, дай пари!

Все пак аматьорски ли са соловите депутатски пътешествия в Куба, Сирия и Тайван, или само изглеждат такива?

Борис Станимиров, политически анализатор от ДСБ, е категоричен, че  външната политика в една сериозна държава като правило се координира и насочва от нейното Външно министерство, а действията на депутатите са демонстрирали  изпускането на контрола от страна на външния министър и неговия екип върху дипломатическата активност на парламента. „В най-добрия случая тази съгласуваност изглежда аматьорска, но аз се опасявам, че зад всичко това може да се крие нещо по-опасно!“, предупреждава Станимиров.  Според Димитър Бечев от Центъра за либерални стратегии в случая става въпрос за непредсказуемост и изолация на България. „Въпросните депутати се чувстват комфортно на изток,  мислят си, че прословутите пазари ще се отворят за тях и най-вероятно се ослушват за процент, защото така действа бизнесът в такива региони. В съвременната икономика трябва да си конкурентноспособен, нужно е  да произвеждаш стойност. Със задкулисни договорки можеш да успееш в подобни на България държави, но на световните пазари трудно можеш да пробиеш“, отбелязва  Бечев.

Театър на сенките?

„Преди всичко съвременната държава трябва да води предсказуема вътрешна и външна политика. В България се  променят данъци, инвестиционният климат не е добър, а  повечето страни, дори и нашите партньори не могат да бъдат сигурни какво всъщност планират управляващите, какви са техните намерения. Това е част от цялостното задкулисие на страната в момента“, пояснява от своя страна Николай Василев от международния отдел на  БЗНС.  „Вярно,  ние отдавна сме снели доверието си от депутатите на БСП, ДПС и Атака, за нас те са символ на това задкулисие. Какво обаче търси депутат от ГЕРБ в групата ходила в Тайван? Знае ли за това Бойко Борисов или не, с негово съгласие ли е осъществено въпросното пътуване? Всичко това ни кара да мислим, че в сегашното НС съществуват неясни връзки, обхващащи както управляващите, така и опозицията“, е категоричен земеделецът.

Приватизираната външна политика

Димитър Бечев е убеден, че синхрон между МВнР и парламента трябва да има – в днешно време вътрешната и външната политика са свързани и международните отношения не могат да бъдат изолирани. „Поне на теория парламентът представлява гражданите, така че той би следвало да легитимира единната национална външна политика на страната.  В България тази връзка е разбита. И в това се корени проблема, който води до подобни солови аматьорски прояви – едни ходят до Тайван, друг отива на крака при Асад и го показват по сирийската телевизия, трети проучват „демократичния“ опит на Куба от плажа Варадеро. Както всичко в държавата вече е парцелирано за лична употреба, това изглежда това се случва и във външната политика“, констатира  горчиво политологът Димитър Бечев.