03.08.2016

„Изнудване“ – така германският вицеканцлер Зигмар Габриел определи подновеното настояване на Турция  за отмяна на визите с ЕС след вълната от репресии, последвали неуспешния опит за преврат. „От Турция зависи дали ще има или няма да има либерализиране на визовия режим. Германия и Европа при никакви обстоятелства не трябва да бъдат изнудвани“, каза Габриел, цитиран от ББС. Подобна позиция зае и австрийският външен министър Себастиян Курц. Пред австрийската агенция АПА той използва термини като „рекетиране“ и „шантаж“ по повод заплахите на турския си колега Мевлют Чавушоглу, че Турция ще анулира споразумението с ЕС за бежанците ако Анкара не получи срочно визовите облекчения.

Внимателни в изказа

Непосредствено след потушаването на опита за преврат в южната съседка, премиерът  Борисов обяви по телевизията, че споразумението между ЕС и Турция не се спазва и призова местните политици да бъдат особено предпазливи, когато говорят за съседната държава. „Ние трябва да бъдем по-внимателни в изказа, защото трябва не само да запазим комуникацията, а да направим така, че те да спазят своя ангажимент да не ни залее бежанска вълна”, каза тогава Борисов. А тези дни след телефонен разговор с германската канцлерка Ангела Меркел той  спешно издейства от ЕК помощ от 6 милиона евро за „защита на границата“ и обеща ново финансиране за завършване на 230-километровата ограда с Турция.

Политиката „да вдигаш шум“

Тази трескава активност все пак поставя въпроса дали все пак  българските страхове от изпускане на миграционните вълни от Турция са оправдани след като т.нар. „Балкански маршрут“  отдавна вече е затворен?

„Да, трябва да се вдига шум, иначе няма да ти обърнат внимание“, казва пред Дойче Веле  анализаторът от Центъра за изследване на демокрацията Тихомир Безлов и пояснява, че подходът на България в това отношение е подобен на гръцкия: „ ЕС плаща двойно и тройно на Гърция за всичко, което тя прави за охраната на своите граници. В България сме относително по-скромни, чак миналата година дойдоха по-сериозните помощи в тази посока“, посочва експертът. Според него преминаването през България вече е доста сложно, а при наличието на оградата  и засилената охрана минаващите могат да са десетки на ден, но стотици вече – едва ли. Анализаторът посочва, че подобно на Унгария и Австрия, България също прилага тактиката да залавя промъкналите се нелегално хора и да ги извозва обратно към съответната съседка. „Естествено, някои успяват да преминат, и това ще продължава. Вярно, струва им скъпо, но това е надеждата на мигранта, да се добере колкото е възможно по-близо до Запада. Все  пак от България и Сърбия той ще е по на Запад, отколкото от Турция, нали?  Затова процесът ще продължи и той няма да спре нито с края на войната в Сирия, нито с каквито и да е споразумение със съседите“, е убеден  Тихомир Безлов.

Сърбия втвърдява позициите си

Докторът по най-нова история Бисер Банчев от  Института по балканистика при БАН застъпва друго мнение. Според него Турция може да създаде голям мигрантски проблем за България и Гърция, тъй като след тях по „Балканския маршрут“ няма значение какво следва. „Херметично е запечатени са само границите между Сърбия и Хърватия и съответно между Сърбия и Унгария. Румъния и Албания са странични бежански коридори, а човешкия поток през България и Македония към Сърбия продължава да тече и това далеч не е типичната сезонна миграция. Просто приливът е предизвикан от затварянето на Унгарската граница. Кризата в Турция не увеличава, нито намалява потока, който е постоянен и просто не спира “, отбелязва балканистът. Той смята, че винаги трябва да се има едно наум, защото дори сключено с Турция споразумение не предполага автоматичното му прилагане. „Мога да прогнозирам, че Хърватия и Унгария ще бъдат наистина твърди в защитата на своите граници, от което следва, че натискът върху България и Гърция ще бъде най-силен. Това, което ме притеснява особено около Западните Балкани обаче е, че Сърбия също окончателно затвори границите си. Досега тя не можеше да си позволи да демонстрира твърда позиция към съседки от ЕС, но след като на 18 юли бяха отворени двете преговорни глави за „Съдебна система и основни права“ и „Правосъдие, свобода и сигурност“, Белград  гласно изрази недоволството си от пропускливостта на България. Така натискът към България и Гърция се засилва и откъм запад“, смята Бисер Банчев от БАН.

Политика и лично приятелство

Тихомир Безлов е склонен да интерпретира приглушената политика на София към Анкара с историята в личните контакти между Борисов и Ердоган, които датират още от времето на първото правителство на ГЕРБ. „Спекулира се, че още тогава между двамата е имало договореност за разцепване на ДПС особено след коментарите на Ердоган, че това е партия намираща се под влиянието на руските служби. С оттеглянето на Доган и идването на Местан начело на ДПС българо-турските отношения  като че се подобриха – все пак турският президент и екипа му дадоха доверието си на новия лидер на ДПС, коментира Безлов.  След отстраняването на Местан обаче тези отношения отново се изостриха и тогава Бойко Борисов отказа да вземе страна. Сега партията ДОСТ на Лютви Местан може да се регистрира, а проучванията сочат, че тя дърпа към себе си доста от електората на ДПС, в това число и от живеещите в Турция български изселници. Натискът от събитията там вероятно ще накара тях и близките им в България да гласуват срещу ДПС, а подобрените отношения между Русия и Турция едва ли ще променят отношението на Ердоган към ДПС“, прогнозира анализаторът от ЦИД. Според него България е твърде незначителна за да бъде мост между Турция и ЕС в спора за визите. „Ние сме периферия и най-често се опитваме да избягваме заемането на позиция – показателно беше въздържаното отношение на София към ситуацията в Турция. Или, казано в рамките на шегата, логиката е такава :„Ако дразним Путин, той ще ни спре газта, ако дразним Ердоган, той ще ни пусне мигрантите“, добавя иронично Тихомир Безлов.

Пазарлък до дупка

„Ако не изнудва, по въпроса за визите Турция със сигурност ще води много сериозен пазарлък. Това е в традициите на турската политика и тук не може да има изненада. Просто южната ни съседка ще преговаря докато не извлече най-изгодните условия за себе си. И ако  прецени, че е губеща страна в пазарлъка, тя със сигурност може да предприеме и драстични стъпки“, предупреждава все пак Бисер Банчев от Института по балканистика при БАН.