БЪЛГАРИЯ И МОСКОВСКИЯ „ДЕН НА ПОБЕДАТА

Victory day  Sofia   9 May 2014

01.04.2015

Българският президент Росен Плевнелиев няма да присъства на военния парад на 9 май в Москва. От пресцентъра на държавния глава потвърдиха пред ДВ, че „ макар и динамична, към момента в програмата на президента не е включено такова посещение“. Според печата, на този ден той ще се включи в инициативи посветени на Деня на Европа. Премиерът Бойко Борисов въобще не е бил поканен да се включи в групата президенти, премиери и министри от различни страни на Червения площад. Или както той сам се изрази: „с Русия ние не сме се карали и не сме направили нещо, за което да се чувстваме виновни“.

От поканените 68 държавни глави и ръководителите на ООН, ЕС, Съвета на Европа и ЮНЕСКО, досега присъствието си в Москва са потвърдили 26 лидери. Сред тях няма да бъдат германската канцлерка Ангела Меркел, която предпочете да участва в полагането на венци на следващия 10 юни, британският премиер Дейвид Камерън, френският министър-председател Франсоа Оланд и повечето лидери на страните от ЕС, а малцина очакват появата в руската столица на американския президент Барак Обама. По този повод АФП цитира политическата анализаторка Лилия Шевцова, според която „участието в празненствата на 9 май в Москва ще бъде легитимиране на Путин и Кремъл чрез Втората световна война“. Руски коментатори от друга страна смятат, че пренебрегвайки предстоящия парад, западните лидери се надяват „да накажат Русия и да пренебрегнат гибелта на 27 милиона съветски граждани по време на войната“.

Битови състояния на политическа близост

Основателно или не ще бъде отсъствието на официална София от предстоящия московски „Ден на победата“? Как често обявяваната за „русофилска“ България приема този ход?

Историкът проф.Андрей Пантев е убеден, че решението на българския държавен глава е имитация, то не взето самостоятелно и с него се възпроизвеждат стереотипи и стандарти на сегашните формални съюзници на страната. „Има обаче един друг въпрос и той е, че ние вечно ще имаме комплекси около нашето участие във Втората световна война. Въпреки че доста коварно обявихме със закъснение война на Германия, на Парижката мирна конференция през 1947 година все още ни приемаха и ни осъдиха като агресори. Така че тези събития пораждат смес от съображения. От една страна е подражателството в рамките на днешните коалиции и съюзници, от друга – комплексът, че България е била възприемана много повече като съюзник в Тристранния пакт, отколкото като участник в антихитлеристката коалиция“, казва пред ДВ проф.Пантев. Той смята, че русофилството в България до голяма степен се свежда до обич към Достоевски и Шостакович и едва ли руската култура ще загуби много, ако не бъде призната от българите. От друга страна съществуват традиционни битови състояния на политическа близост между двете страни, въпреки че „целият свят ни е презирал за нашето политическо угодничество спрямо СССР“. „Тази крайност не говори много привлекателно, дори позитивно, за нашия имидж пред очите на света“, преценява проф.Пантев.

Защо българските „русофили“ мразят Русия?

Съвършено различна е оценката на проф.Пламен Цветков от НБУ. Според него България не е русофилска страна и това мит, който непрекъснато ни се набива в главите. „Замъглен от мита за националните катастрофи обикновено се забравя простичкия факт, че през Първата световна война България воюва срещу Русия, а през Втората световна война става жертва на съветската агресия“, казва пред ДВ историкът и продължава: „По принцип делението на обществото на „русофили“ и „русофоби“ идва от руската агентура в България, това е изкуствено деление. Счятам, че т.нар.“русофили“ са хора, които дълбоко мразят руснаците, тъй като те изцяло поддържат агресията на техните управници и така застават зад едно недемократично управление. А това осъжда самите руснаци да бъдат под недемократично управление за неопределено бъдеще“, е убеден проф. Цветков.

Кой се радва на Победата?

Историкът е категоричен, че решението на президента Плевнелиев е много правилно, тъй като, според него „български държавен глава няма какво да търси на едни чествания, които по много „щастлив“ начин отбелязват победата на Сталин срещу Хитлер в тази война. „Като източноевропейци нямаме никакви причини да се радваме на тази победа, която всъщност замени един националсоциалистически с друг комунистически тоталитаризъм. Да, България участва в единствените военни действия, които страната извършва през цялата Втора световна война и те са срещу хитлеристка Германия, при това предприети по решение на правителството на Константин Муравиев. Това беше едно усилие да се участва на страната на победителите срещу една наистина зловеща диктатура, каквато е нацистката. Резултатът обаче е, че тази диктатура беше победена от една друга, не по-малко зловеща и това не трябва никога да се забравя!“, казва проф. Пламен Цветков.

Сигнали, сигнали…

Проф. Андрей Пантев приема, че сигналът който изпраща София с официалното си неприсъствие на военния парад в Москва е насочен по-скоро към Брюксел и Вашингтон и съдържа посланието: „ Ето, ние не сме русофилска страна, не сме славяни, неправилно пишем на кирилица, общо взето не сме такива, за каквито ни смятате !“. „Мисля, че подобен ефект няма да се получи“, допълва иронично историкът.

Проф.Пламен Цветков от своя страна смята, че този сигнал е предназначен преди всичко за българите за да им напомни да бъдат хора с национално самочувствие. „Русия не ни е освобождавала от каквото и да било, тя е дошла в България за да ни завладява и ние нямаме никакви причини да й бъдем признателни. За какво да сме й благодарни? За това, че през 1878 г. разкъса България на 5 части? Русия участва в това разпокъсване, а не Берленския конгрес, както непрекъснато ни се повтаря!“, казва историка.

И все пак…

На този фон още през декември правителството на България отпусна над 100 хиляди евро за отбелязване на 70-та годишнина от Втората световна война. За възстановяване на военни паметници в страната и чужбина, за организиране на ритуали за почитане паметта на загиналите, за конференции, кръгли маси и изложби.

На 9 май ще се състоят, естествено, обичайните поклонения и протести пред многобройните и непокътнати паметници на Съветската армия в цяла България. Каквато, впрочем, е вече 25-годишната традиция за този ден.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *