БЪЛГАРИЯ ИЛИ РУСИЯ И ЕВРАЗИЯ?

KGB choire  041410.04.14 Действията на Русия в украинската криза неизбежно породиха спомени и сравнения от недалечното минало. Отново се заговори за разделянето на Абхазия и Южна Осетия, за Косово или за аншлуса на Австрия, за окупацията на Судетите след Мюнхенската криза, за руската инвазия в Унгария през 1956 и Чехословакия през 1968г. Мъчителните спомени се опитваха да  обяснят случващото се в Украйна през тези седмици, но дали въпросните аналогии не са и  подвеждащи в известна степен?

Събитията от миналото безусловно имат общи елементи с настоящето, но и в редица  случаи приликата отсъства. Споровете за действията на Москва се превърнаха в акцент от политическото всекидневие на  Европа и САЩ, но често те неволно замъгляват истината. А тя би следвало да се потърси в магистралните отправни точки на сегашната руска политика и нейните дълбинни мотиви.

Четете и слушайте внимателно!

Едва ли някой се съмнява, че имперските амбиции на Москва  характеризират руската външна политика още от началото на 20 век, както и че разпадът на Съветския съюз през 1991г.  успя да създаде ново силово поле в първата комунистическа държава на планетата. След изчезването на СССР не само елтите, но и по-голямата част от руското общество започнаха да изпитват необходимостта от преодоляване на тази имперска фрустрация, от превъзмогване на последвалите унижения и от концептуализиране на своята нова идентичност.

Парадоксалното е, че през септември 2013 година / преди началото на кризата в Украйна!/ всички тези тежнения бяха облечени в словесна форма лично от самия президент Путин. Това се случи на поредната среща на създадения през 2004 година в Новгород до езерото Валдай  международен дискусионен клуб, станал известен като “Валдайският клуб“. Речта на Путин, произнесена в присъствието на видни чуждестранни панелисти, като бившият френски президент Франсоа Фийон, бившият шеф на ЕК Романо Проди, тогавашният мистър на отбраната на Германия Фолкер Рюе и много други, и до днес  не привлече особено внимание, но се оказва, че  тя далеч не е за подценяване. Всъщност тази реч е израз на личния  културно-цивилизационен проект на Путин, в който той призовава своите сънародници и  към споделяне на неговите политически ценности. В  казаното от руския президент прозират  консервативни, антимодерни и антизападни акценти, които по особен начин се преплитат с възгледи на някои представители на руската православна църква. Речта му, обаче, е нещо повече от позиция на един  бивш кагебист или мнение на „ястребите“ от  военната върхушка в Москва. В нея по безспорен начин е изразено фундаменталното кредо на Путин, което, както се вижда,  намира силен отзвук в руското общество.

Ето някои откъси от словото на Владимир Путин:

Не става въпрос само за анализ на руския исторически, културен и държавнически опит, а разговор за бъдещето, за стратегиите и ценностите, за ценностната основа на нашата страна, за това, как глобалните процеси ще влияят на нашата национална идентичност, за това какъв искаме да бъде  светът през 21-ви век и какво може да допринесе за този свят съвместно с партньорите си и нашата страна – Русия“

„След 1991 година съществуваше илюзията, че новата национална идеология, идеологията на развитието, ще се роди сама по себе си. Държавата, властта, интелектуалната и политическа класа практически се самоотстраниха от тази работа, още повече, че предишната, официозна идеология предизвикваше все още тежка скомина. Така фактически всички се бояха дори да се докоснат до тази тема. Освен това, отсъствието на национална идея, основана на национална идентичност, беше изгодно за онази квазиколониална част на елита, която предпочиташе да краде и изнася капителите си в чужбина, без да свързва бъдещето си със страната, в която тези капитали са заработени“

„Ние виждаме как много евроатлантически държави фактически са тръгнали по пътя на отказ от своите корени, в това число и от християнските ценности, съставящи основата на западната цивилизация. Те се отричат от нравствените начала и всяка традиционна идентичност: национална, културна, религиозна и дори полова. Провежда се политика, поставяща на една плоскост многодетното семейство и еднополовото партньорство, вярата в Бога или вярата в сатаната. Екцесиите на политическата коректност стигат дотам, че сериозно се говори за регистрирането на партии, които си поставят за цел пропагандата на педофилията. Хората в много европейски страни се срамуват и се страхуват да говорят за своята религиозна принадлежност. Отменят празниците си или ги наричат другояче, старемжливо криейки самата същност на празника  – неговата нравствена основа. И този модел се опитват да налагат агресивно на всички, на целия свят. Аз съм убеден, че това е прекия път към деградация и примитивизация, към дълбока демографска и нравствена криза“

„Говорейки за всякакви реформи важно е да не се забравя, че нашата страна не е само Москва и Петербург. Развивайки руския федерализъм ние сме длъжни да се опираме на собствения си исторически опит, да използуваме гъвкави и разнообразни модели. В конструкцията на руския федерализъм е заложен много голям потенциал.“

„Затова нашият абсолютен приоритет – това е тясната интеграция със съседите. Бъдещият Евразийски икономически съюз, който ние вече заявихме и за който говорим много в последно време, това не е просто набор от взаимоизгодни споразумения. Евразийският съюз – това е проект за запазване на идентичността на народите, историческо евразийско пространство в новия век и в новия свят. Евразийската интеграция – това е шанс цялото постсъветско пространство да се превърне самостоятелен център на глобалното развитие, а не периферия за Европа или за Азия. Искам да подчертая, че евразийската интеграция ще бъде също изграждана на принципа на многообразието. Това ще е обединение, в което всеки ще запази своето лице, своята самобитност и политическа субективност. Съвместно с партньорите си последователно, крачка по крачка ще реализираме този проект“.

Аномалията на Европа

Това са само няколко откъса от казаното в края на  септември миналата година в Новгород от Путин. Шест месеца по-късно сме свидетели, как „първите крачки“ на Кремъл в маркираната посока вече са факт – Крим е анексиран, настоява се за федерализация на Украйна, над източната част от тази държава, както и над всички западни съседки на Москва  е надвиснала руска военна опасност.

Впрочем, разбирането на Русия и нейната посока на движение би имало  и полезни последствия за Европа, тъй като винаги е  добре  да се знае какво и защо може да се очаква от нея. А за нас като българи и все пак европейци, е особено важно да проумеем, че най-сетне трябва да се определим окончателно, а не да бъдем наричани, по най-новото определение на Ройтерс, „аномалията на Европа, страната в ЕС и НАТО, която все още се чувства особено близка на Русия“.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *