Тази пролет десетки хиляди велосипедисти във Великобритания и Италия протестираха срещу опасностите по пътищата и липсата на достатъчна законова защита за  тях в основните европейски градове. „В Холандия законодателството в подкрепа на колоездачите е прието преди 40 години, докато ние, британците, изоставаме в тази област с четири десетилетия”, заявиха протестиращите по повод загиналите на пътя от началото на тази година 30 велосипедисти.

От началото на годината в София са станали 20 пътни произшествия с участие на велосипедисти. Столицата на най-бедната европейска държава е сред европейските градове с най-интензивно автомобилно движение и с най-малко свои граждани, които използуват колелото за пътуване до работното си място или за спорт. В редица европейски държави и най-вече в Холандия, повече от половината градско население се придвижда до работата си на две колела, подкрепяно е всячески от местните власти и е защитено от съответното законодателство. В България наскоро беше изработен проектозакон за Движение по пътищата, който предвижда забрана за карането на колело без светлоотразителна жилетка, звънец и фар. Последният  е не за осветяване на пътя, а за „по-добра видимост от други моторни превозни средства”. Според проекта ако велосипедистът се движи без жилетка ще бъде глобяван с 25 евро, а ако бъде блъснат от автомобил, вината ще носи той. Така освен децата и юношите, под ударите на закона биха попаднали и възрастни велосипедисти от селските райони, които се превръщат в нарушители на Закона за движение по пътищита и потенциални негови потърпевши. Резултатът –  много запалени мераклии ще се откажат да въртят педалите, потвърждавайки наблюденията на европейски експерти, че България е „най-недружелюбната за велосипедисти страна в ЕС”.
Строим магистрали и велоалеи!
Има ли основания за подобна констатация, обаче? Според софийската кметица Йорданка Фандъкова общината предстои да изгради цели 13/!/ километра нови велосипедни алеи, като обещанията са до края на 2012 двумилионната българска столица, разпростраля се върху 1500 квадратни километра площ, най-сетне да има 35 километра трасета за велосипедисти, като за такива ще бъдат определени зони от автомобилните платна и тротоарите. С това уникално постижение „велосипедът ще стане основна част от градското движение в София”, по думите на главния столичен архитект Петър Диков. В отменения тези дни с президентското вето Закон за горите се предвиждаше свободен достъп на велосипедистите до горските територии, но дали дали уговорката ще остане в сила след неговото преразглеждане?
Велосипедният „цап-царап”
Навсякъде в Европа се крадат велосипеди– през 2010 г. само в Германия са били задигнати 180 хиляди колелета на обща стойност 120 милиона евро. За София подобна статистика липсва, но е факт, че оставено без надзор /дори заключено с катинар около дърво или стълб!/ колело изчезва безследно за минути, което прави безсмислено използуването му за придвижване до работа или до магазин. От друга страна масовите обитатели на панелни жилища в периферните столични квартали просто няма къде да съхраняват своите велосипеди – техните мазета и тавани са обект на постоянни обири, а в старите соцапартаментчета и дори по остъклените балкони липсва място за тях. И друго. Колоездачите в големия град са принудени да водят постоянна война на нерви и здраве с особено мръсния въздух над града, с опасните дупки по тротоари, улици и булеварди  и с очевидната нетолерантност на пешеходци и шофьори към придвижващите се на две колела. Да не говорим за крайно недостатъчните велостоянки дори в посещавани от колоездачите обекти, като паркове, супермаркети, открити заведения, училища и други.
Въздух, спици и педали
Освен здравословно и екологично, карането на велосипед е и приятно. Докато в България все още организираният велотуризъм все още е в своя зародиш, колоездачните маршрути в Германия, например, надхвърлят 70 хиляди километра, минават по течението на реките, хълмовете в лозарските райони, пресичат дори Алпите, като цели пътуващи семейства могат да намерят в специално пригодените за велосипедисти места за подслон – селски къщи, замъци, хотели.
Всичко това, обаче, се случва на 2000 километра от София. Дистанция, достатъчно дълга като километри, но преодолима като начин на мислене. И препоръчителна като такава.