БОДЛИВА ТЕЛ СРЕЩУ ШАПА?

Случаите на болестта шап,  довели до унищожаване на домашните животни в някои югоизточни български селища,  породиха идеята за възстановяване на старите телени заграждения по границата с Турция.
Как изглежда   тази „неувяхваща” вече две десетилетия идея на някои политически мозъци?
В паниката си около случаите на шап в пограничните с Турция райони земеделският министър Мирослав Найденов заяви публично, че старите заграждения от годините на Студената война по границата ще бъдат възстановени за да се спре преминаването на животни от южната съседка на България. Министърът допълни, че ако ЕК не отпусне средства за целта, проектът щял да бъде финансиран от държавния бюджет, но се застрахова с признанието, че не му е известно каква щяла да бъде реакцията на отсрещната страна. Въпреки всичко министърът поясни, че в момента ръждясала телена ограда имало едва по 30-тина километра от 143 километровата граница в района, но бъдещото ограждение щяло да бъде непреодолима преграда за свободно преминаващите от Турция диви и домашни животни, които, забележете, се предполага, че са пренесли заразата.
Хитър Петър и Настрадин Ходжа
Въпреки че Анкара не е изразила официално отношение по проекта с българската телена ограда, стана ясно, че в съседните на селата Резово и Кости турски райони шап няма, тъй като там всички домашни животни са ваксинирани, при това безплатно за селските стопани. Твърдението е достоверно най-малкото защото появата на тази болест трудно може да се скрие дори и от „лукавите” български съседи отвъд границата, които, впрочем, са изложени на същата опасност, от която патят българите. Дори повече, за да предотвратят пренасянето на заразата, турците са затворили вече всички тържища за живи животни и месо в целия Одрински регион и което е по-интересно –и през ум не им минава да опъват телени огради и да вдигат стени по границата.
Защо ли? Само защото българите имат 50-годишна тоталитарна традиция, а и излишни средства, сами да се вардят зад бодливата тел? Или защото един ден ще охраняват с ръждясалите си заграждения Шенгенските граници на ЕС дори от животните? Едва ли единствено по тези причини. За разлика от разпаления български земеделски министър, неговите турски колеги добре знаят, че телената мрежа не е средство за спиране на каквато и да е зараза, а най-малко на онази, която се  пренася от прелетните птици и дивите животни. За тях никога не са съществували нито Желязната завеса, нито гранични заграждения с ток, нито нахъсвани войничета с „Калашници” и кучета, нито каквито и да било полоси. Природата винаги е била тяхно свободно „Шенгенско пространство” и само на много фрустриран политик днес може да му хрумне да ги спира с телени заграждения.
Шенген за птиците и дивите животни?

Впрочем, за разлика от крайните български националисти, при  които думички като „кльон”, „полоса”, „граница”, „Турция” отключват характерната разпасана еуфория, друг сегашен министър, но в оставка и също наричащ себе си националист, се опита да внесе малко по-здрав разум в ситуацията. Небезизвестният проф. Божидар Димитров поясни на довчерашните си колеги, че  щяло бъде грешка да се възстановява т.нар.кльон, сиреч останките от охранителната система от времето на студената война, тъй като навремето той бил направен по права линия и много навътре в българска територия, а това щяло да лиши и малка България от над 500 квадратни километра пригранична площ, че по-разумно би било да се изгради някакво модерно гранично съоръжение, което да следва реалната граница и освен изпуснати домашни животни от двете страни,  да възпира все пак по хуманен начин и очакваните тълпи от запътилите се  за Европа през България нелегални емигранти.
Естествено, въпросното съоръжение няма да реши политическите проблеми на страната за влизането й в Шенген, а и едва ли задъхващата се от сиромашия държава ще може да си го позволи сама, но във всички случаи Европа едва ли ще ръкопляска на идеята да се подновяват заграждения и да се издигат стени на Стария континент 22 години след края на блоковото противостоене. А най-малко когато това засяга бъдеща и много перспективна членка на ЕС като Турция.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *