АРКАШКИТЕ И КРИЗАТА

След като САЩ се „разкихаха” икономически, а Европа е на път да заболее финансово, България изглежда възнамерява да бори епидемията с още корупция, скандали и избори.
Само преди седмица Съветът на ЕС по общи въпроси  единодушно остави в сила специално създаденият за София и Букурещ ”механизъм за сътрудничество и оценка”, с който се оказва помощ на дунавските съседки в изпълнението на препоръките, залегнали в ежегодните мониторингови доклади на ЕК. Надеждите за отмяна на унизителния механизъм рухнаха след като всичките 25 европейски партньорки на двете претендентки за влизане в Шенген и еврозоната консенсусно приеха, според деликатната европейска терминология, че България „има нужда от допълнителен напредък за постигане на убедителни резултати в борбата с корупцията по високите етажи, както и с организираната престъпност”, че няколкото скандални назначения в съдебната власт „не отговарят на стандартите за прозрачност и правдоподобност”, както и че въпросната съдебна власт „засега не показва решимост за реформа”, като конкретно се посочва липсата на закон за отнемане на имуществото, батаците в сферата на обществените поръчки, слабото и неефективно разследване.
Сливенски напеви
На този фон по настояване на ЕК правителството на ГЕРБ се оказа принудено да спре всичките 8 европроекта за строителство  за близо 30 милиона евро в община Сливен, където кмет е близкият приятел на премиера и някогашен футболист Йордан Лечков. Въпреки съмненията за тежка корупция и злоупотреби с европарите и текущата проверка на прокуратурата, въпросният кмет не само остава на поста си, но и се готви да участва в местния вот с подкрепата на ГЕРБ за трети мандат. И ако някога Сливен се хвалеше със своите перспективни бизнес планове, през последните десет години за града се говори главно като за гетоизирано средище на корупция и развъдник на експортна женска плът.
Мъни, мъни, мъни…
Това, естествено, е само един от многобройните примери. Неслучайно иначе обърканата от кризата в еврозоната Европа постанови, че не само ЕК, но Световната и Европейската инвестиционна банка ще оказват експертна помощ на България за усвояването на евросредствата, за което страната хронически няма нужния капацитет. А начинът на финансиране на европейските членки от бюджета на общността през 2014-20120 година тепърва ще бъде кризисно променен и коригиран в зависимост от реформите и реалните нужди, а досегашният „златен дъжд” на еврофондовете със сигурност ще се трансформира в дисциплиниращ инструмент за всяка отделна страна.
Евро има, евро – нема
В целия този хаос, управляващите в България изпаднаха в тотално предизборно раздвоение по въпроса за приемане на еврото. За по-малко от месец те се лашкаха между паникьорското си дистанциране от влизане в еврозоната до изпълнение на поетия ангажимент страната „да приеме еврото възможно най-бързо, въпреки кризата, обхванала ЕС”, както се изказа миналата седмица пред „Уолстриит джърнъл” не друг, а вездесъщият финансов министър Дянков. Тепърва анализаторите ще свързват удивителната еволюция в плановете на „повелителя” на българските финанси, който в края на юли обяви пред CNN, че след случилото се в Гърция „България не би приела да се присъедини към еврозоната в сегашното й състояние”, с диаметрално промененото свое и на своя премиер становище само броени дни след посещението на председателя на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер в София и последвалото му окуражаващо българските евронамерения интервю в същия американски вестник. Отсега, обаче е видно, че в управлението на българското корабче в опасните води на световната и европейска финансови криза липсват опит и знания, няма и посока.
Бедни ми, Йорик!
Тъкмо тези фактори би следвало да бъдат определящи в предстоящия избор на българите за нов държавен глава и кметове. Защото в рамките на своите конституционни правомощия президентската институция би могла да компенсира с професионална експертиза, точни оценки и практически познания лутанията не само на сегашното, но и на всяко следващо българско правителство в очертаващите се сложни времена на Стария континент. И то не като заложник на партийни зависимости и пристрастия, а с аргументите на доказан международен опит и европейски знания. Каквито, уви, до болка известните „аркашки” от политическите централи не притежават. Те биха могли да превърнат предстоящия вот в спектакъл, но не и да го изпълнят с разум и реална полза.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *