„ВХОДИРАНЕ” НА ПРАВИЛНИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Ще успее ли новоиздаденият Официален речник на българскиия език да охлади депутатския ентусиазъм около приемането на закон за езика? Кой в България говори публично като гамен и как може да се противостои на „варваризината” с жаргон и чуждици българска реч? Георги Папакочев потърси мнението на езиковедите проф.д-р Владко Мурдаров и доц.д-р Борислав Георгиев:
Рано или късно жадните за законотворчество депутати отново ще опитат да внесат проект за закон за българския език, се опасява един от съставителите на новия речник проф. Владко Мурдаров.  През последните десетина година предложенията за подобен закон са били някъде между 7 и 8, а само при последния парламент те са два и бяха отхвърлени.  Ние езиковедите твърдим, че нужда от закон няма, тъй като езикът не понася някой отвън да се намеси в неговото развитие. Езикът се развива по свои закони и не се съобразява с развитието на различни администратори, е убеден проф.Мурдаров. От своя страна преподавателят в НБУ доц. Борислав Георгиев смята, че общото между новия речник и проектите за закон е твърде малко. Просто речникът регламентира по формален начин писането на българския език, докато намеренията за закона бяха да се уреди употребата на езика в районите със смесено население, да се поставят някакви стилистични норми и постигането на други цели, които не са предмет на един правописен речник, пояснява българистът.
Ръцете като махало на мисълта?
И все пак новият речник съдържа 90 хиляди думи, а изследвания сочат, че в речта си българина използува едва около 3000. Кое би накарало най-речевите представители на обществото днес – политици и журналисти да разгръщат по-често новото издание? Преди всичко – любопитството, смята проф.Мурдаров.  Все пак в речника са включени онези правописни и пунктуационни правила, които важат за съвременната норма. За съжаление много хора дори и не знаят, че съществуват такива правила. А всъщност правилата са запазили своя предишен вид и съдържание, и само видът им е малко променен. Освен това те са значително опростени, за да може хората по-лесно да ги разчетат или запомнят, ако разбира се пожелаят това. Въпреки всичко авторите казват, че тази правописна норма е задължителна за писмените контакти в публичната сфера. Правописният речник нито е в състояние, нито има за задача да подобрява употребата на българския език или да помага на човек да си обогатява словото, пояснява доц. Георгиев.  В него просто се кодифицира начина, по който би трябвало да се пише в публичното пространство. Така че ако искат да пишат коректно, политиците наистина би трябвало да отварят изданието и да бъдат внимателни в своята писмена практика. Подобен тип речници нямат за задача да регламентират и да „заковават на дъската” наредби за висок стил в езиковата практика.
Езиковите Гаврошовци
В интервю за печата преподавателката по старобългарски език във Великотърновския университет проф.Мария Спасова обяви, че е в „потрес от езика на политиците” и посочи, че премиерът Бойко Борисов „говори като гамен”. Поправима ли подобна езиковата ситуация?
Може би думата „потрес” е силна, но все пак всеки от моите колеги езиковеди има достатъчно наблюдения върху езика на политиците и действително се смущава от начина, по който те говорят и пишат, смята проф.Мурдаров. Смущават се от това, че ако сравняваме по какъв начин политиците говорят през последните 40-50 години, съществена промяна в начина на говорене няма. Те запазиха онези стари клишета, които съществуваха и преди 1989 година, т.е. характерното за „административно-деловия” стил. В това, обаче, има интересен детайл. Депутатът излиза да говори от трибуната в пленарната зала, но там той обикновено чете своя писмен текст. Депутатът не си дава сметка, че всъщност когато оформя своето изказване, то трябва да бъде записана устна реч. Заради това той звучи много изкуствено и неестествено, а от друга страна речниковия запас не е много богат тъкмо защото тези „изказвания” са изпълнени с клишета. В езика на Бойко Борисов, обаче, положението е по-различно, отбелязва проф. Мурдаров. Не мога да кажа, че той говори като „гамен”, но твърдя, че за разлика от останалите си министри, през годините той не промени начина си на изказване. А тъкмо този начин все още се харесва на много хора, които твърдят, че той говори по така, както говорят и самите те.
Човекът от народа
Така или иначе говоренето и изразяването на Бойко Борисов печели повече симпатии на хората отколкото несимпатии и очевидно неговия начин на изразяване се харесва, също е убеден доц. Георгиев. Неслучайно премиерът залага на този изказ и „играе” с него. Друг е въпроса, че голяма част от интелектуалците и по-мислещите хора виждат в това спекулация, прозират популизъм и смятат, че това е твърде опасно, каквото е и моето лично мнение. Онова, върху което ние би трябвало най-много да се замислим като езиковеди, е защо поведението като цяло и изразяването на сегашния министър-председател печели толкова много симпатии на хората и да анализираме причините, поради които това се случва. Откогато започнаха демократичните промени в България  чухме твърде много различни начини на говор от страна на премиери, президенти, председатели на НС. Но към днешна дата, като че най-печелившия начин на изразяване се оказва именно този на сегашния премиер, което е  показател за равнището  и предпочитанията на българското общество. От друга страна това е целенасочено възпитаван вкус – неслучайно чалгата толкова бързо проби и стана повсеместна, неслучайно аз и мои колеги наричаме това „чалгизация на политиката” и въобще на целия обществен живот. Този начин на изразяване е израз именно на въпросната чалгизация. По-интересен е факта на какво се дължи тя и до какво води, се пита доц. Борислав Георгиев.
Пластовете на езиковата тиня
Жаргоните и чуждиците „оварваряват” езика, но къде е санитарната граница в тяхната употреба и възможно ли е противостоене на тяхната агресивност? Не е възможно такова противопоставяне, е категоричен проф.Мурдаров.  Когато говорим за влиянието на жаргона, обаче, най-голяма вина имат журналистите. През последните 20-тина години, когато се постараха да променят езика специално за печатните издания, тогава те си позволиха в началото да вкарат в тях много турцизми, както и жаргон. Днес особено жълтите медии влияят невероятно много, защото под жаргон разбираме определен пласт от езика. Въпросът е, че на повърхността, която звучи в жълтите медии тази вулгарност действа много заразително и поради това тя, като лексика и като мисъл, се прокрадва и в сериозните издания. Колкото за чуждиците и чуждите думи, тяхната поява в българската реч е свързана с процеса на интелектуализация на езика. Днес, особено публичните личности, се стремят да звучат малко „по-сложно” в сравнение с битовия разговор, който се води. Лошото е, че често те не знаят значението на тези чужди думи и затова се появяват много смущаващи грешки. От друга те не знаят как да употребят чуждите думи и това също смущава. Но общо взето тези чужди думи не могат да бъдат изгонени, все повече от тях навлизат в езика. В правописния речник ние сме включили тъкмо онези, които предлагаме да бъдат наистина утвърдени като съставна част от речника на българина, но той да знае как да ги употребява, посочва проф.Мурдаров.
„Считам” или „смятам”?
Според доц. Георгиев употребата на жаргон показва, че има свобода на изразяването, че съществува някакъв тип социокултурна диференциация в българското общество и стига те да бъдат употребявани уместно, т.е. там, където се използуват, в жаргона няма нищо лошо. Проблемът с чуждиците, обаче, е по-особен. Дадена публична личност има склонност да си служи с чуждици когато няма какво да каже или не й е ясно какво говори, поради което „затъмнява” смисъла на това което казва със сложни и неразбираеми думи. А те стресират и хвърлят в смут хората, които слушат или четат. Целта е да си кажат: „този е много учен” или „аз трябва да дорасна до него”. Идеалът в съвременния свят, подчинен на комуникациите, е човек да бъде максимално разбираем и адекватен в изразяването си. С други думи най-вече училището, а и медиите, би трябвало да възпитават езиков вкус у хората. В този смисъл закон за езика и административни мерки са излишни. По-скоро образователното министерство и всички други образователни фактори би трябвало да оптимизират подготовката по български език. Тъкмо така хората биха усетили, че един или друг политик по-скоро ги мами, по-скоро спекулира с послания от типа: „аз говоря като вас, така ще се разберем” или „вие говорите като мен и аз ще ви разбера”.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *