Вълната от отвличания срещу откуп  на заможни бизнесмени в България демонстрира не само неспособността на властите да се справят с явлението, но  и любопитните похвати, използувани  за отклоняване на общественото внимание.
Двете спектакълни отвличания на бизнесмени в София през последните дни се случиха освен на фона на нови тежки убийства,  и в навечерието на започващата предизборна кампания. Българските медии, които в много случаи надхвърлят ролята си дори на „четвърта власт”, все по-често се оказват неизбежния съзнателен или „спонтанно-глуповат” рупор в аферите, използуван ловко от заинтересованите страни.
Какво се получава на практика?
Нерядко разследващи материали в печата и някои електронни медии се оказват полезни за ниско платените, слабо мотивирани и корупционно склонни към изнасяне на вътрешна информация правоохранителни органи. От редките чистосърдечни признания на много техни „спецове” може да се разбере, че те са научавали подробности за дадено престъпление  от вестниците или от „телевизора”. За професионалистите, обаче, подобен вид информация може да е много коварна, доколкото най-често тя е

умишлено манипулирана и пускана целенасочено в публично обръщение.

Така се формира онзи  затворен кръг, от който най-успешно се възползуват престъпниците.
В сегашната ситуация редица тиражни печатни медии и влиятелни електронни средства вършат  и нещо друго. „Загрижени” за сигурността на своята аудитория те се надпреварват да публикуват съветите на частни детективски агенции, бивши /нима са само „бивши”?/ експерти от силовите ведомства и специализирани в материята юристи, които заливат с  безплатни и практични съвети глътналите си езика много или по-малко богати местни милионери как да осигурят личната и на семейството си охрана, как да реагират в случай на отвличане и, накратко, как да прилагат знаменитата формула

„Спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се”.

В тези експертни медийни консултации държавата се споменава единствено като „неспособна да се справи със ситуацията”, а  липсата на лоялност от страна на напусналите правоохранителната система служители се изразявала в това, че веднага след напускането си те започвали да работят извън закона.
Подобни констатации, освен че правят мощна реклама на позалинялия допреди 4-5 години т.нар. „частен охранителен бизнес”, внушават индиректно на избирателите, че след като това правителство не е в състояние да се справи с повсеместната престъпност, следващото също е обречено на  поражение. Което означава, че запазването на мафиотско – бандитското статукво в държавата е неизбежно и вместо да се борят с него, по-разумно е хората да се приспособят към даденостите и срещу дребни отстъпки да живеят относително спокойно под бандитския чадър.
Доколко тези внушения вече са пуснали корен ще се разбере на изборите. И, естествено,  от редовния доклад на ЕК по механизма за сътрудничество и контрол в областта на вътрешните работи и правосъдието, който се очаква  през юли.