ДЕНЯТ СЛЕД „ШАРЛИ“

Sofia mosk16.01.2015

След шока от кървавите убийства в Париж настъпи времето за размишления и въпроси. Все повече европейци, в това число и някои българи, вече започнаха да се питат: „Сега накъде? Какво предстои по-нататък?

Първият отговор на тези въпроси, който се налага след убийството на 17-те французи в Париж е категоричен: „Продължаваме напред, без никакъв страх!“. Европа и демократичният свят вече се солидаризираха с убитите журналисти и карикатуристи, важно е подкрепата за тяхното дело да продължи. Защото те бяха екзекутирани заради правото да се изразяват и творят свободно, да бъдат творчески и интелектуално независими. Тъкмо върху този вид свободи се крепи европейската цивилизация и никой на Стария континент няма право да отстъпва от тях.

Всъщност свободното общество трудно би открило дори една причина, поради която да бъде забранено някаква  религия, идеология,  нейните създатели и апологети, да бъдат подлагани на репресии и публична сатира. От друга страна католическият християнски папа Франциск обяви, че има „граници в слободата на изразяване“ и „хората не могат да се подиграват с вярата“, независимо чия и каква е тя. Това просто не приляга на демократичните народи. Натискът да  живеем с лепенки на устата и да сме „опаковани“ в собствената  си автоцензура  беше  част от идеологическата тактика на комунистическите режими. Дори  и тогава, обаче, всеки лично решаваше дали да мълчи сервилно или да отстоява своите идеи. Писателят Георги Марков заплати с живота си правото да говори и пише свободно, други творци изпадаха в мизерия и забвение, а трети предпочетоха изгнанието в чужбина. Само за да запазят свободата да пишат и говорят онова, което мислят. Затова нека свободата на изразяване и верската толерантност да не изключват правото на всеки да изповядва религията и убежденията на своя етнос и произход.

Магнитът на ИДИЛ

Вторият  отговор на въпроса „А сега накъде?“ със сигурност е свързан с радикалния ислям.  Специалните служби отдавна предупреждаваха, че европейски граждани, отишли в Сирия и Ирак за да се бият на страната на т.нар. „Ислямска държава“, след завръщането си на Стария континент представляват  непосредствена терористична заплаха. И това беше потвърдено по безспорен начин. Известно е, че въпросната групировка, известна също с инициалите „ИДИЛ“, представлява своеобразен идеологически, пропаганден и вербовъчен магнит за привличане ислямистите на Стария континент. След кървавите убийства в Париж, осъществени от хора свързани с нейните мрежи,  съществуването на „Ислямска държава“ вече е  напълно неприемливо. И доколкото тя се доказа като реална екзистенциална заплаха не само за Европа, но и за целия демократичен свят, нейното съществуване стана смъртоносно опасно. Затова тя трябва да бъде неутрализирана и нейният военен потенциал следва да бъде безкомпромисно унищожен.

Мирни и размирни ислямисти

Третият отговор  на въпроса „Какво следва по-нататък“ може би  се нуждае от едно важно уточнение. Да се повтаря безкрайно мантрата, че „ислямът е мирна религия“, едва ли помага на някого. Повечето мюсюлмани, всъщност по-голямата част от тях,  са мирни и толерантни хора. В широката рамка на исляма, обаче, съществува  малцинство, което защитава съвършено други идеи и позиции. Хората в него също са мюсюлмани, но изповядват вид ислям, който е по-скоро религия на насилието и смъртта. Лошото е, че решаващи за определяне профила на изповядващите исляма се оказват не идеите на мнозинството мюсюлмани, а  практиките на тяхното твърдолинейно малцинство. Това е страховито, защото се случва в  вътре в самата им религия.

Американският историк и познавач на исляма  Даниел Пайпс припомни неотдавна данни от социологическо проучвание сред мюсюлмани, които живеят в Европа. Те сочат, че 85 на сто от европейските мюсюлмани са спокойни хора, които дори не им хрумва идеята  за насилие; 15 на сто от анкетираните са ислямисти, които искат да се спазва ислямския закон „шариат“ /от арабски –  „пряк“, „правилен“/, при това не само от техните едноверци, а   и от немюсюлманите; само  5 на сто от анкетираните са се обявили за насилственото въвеждане на „шариата“ и са изразили готовност да избиват онези, които не са съгласни с това

Изводът? В Европа има огромно мнозинство мюсюлмани, които са миролюбиви и обявяващи се срещу  насилието хора. Там, обаче,  живее и  ограничено малцинство, което изпитва ненавист и презрение към неизповядващите нормите на исляма. И в тази малка общност битува една още по-малка група, която  е готова да пролива кръв и да проявява насилие за налагане на своите възгледи. Заключение: тъкмо върху членовете на тази екстремистка група трябва да се наложи забрана да се връщат обратно в Европа,  преминавайки съответно през България.

Бойкот на арабския дюнер?

Поуките дотук могат да бъдат няколко.  Първо, справедливо е  мирните мюсюлмани да получат уверение, че могат да живеят спокойно и без страх сред европейците, както и да ползуват от правата и свободите, на които се радват всички граждани на Стария континент. В замяна на това, обаче, от тях ще се очаква  не само да се дистанцират категорично от кървожадните действия на радикалните си единоверци, но да ги осъдят както в контекста на общата им религия, така и по всички други  приемливи за тях начини. Какво  ще е в бъдеще лицето на исляма зависи от самите мюсюлмани, а не от изповядващите други религии европейци, все пак!

Проблемът е твърде важен, дори екзистенциално важен за Европа, както се оказва! Затова нека се запитаме – трябва ли е той да бъде поставян директно за решаване или отново да се позволи на европейския „истаблишмент“  да го замете гнусливо под килима и да  сведе дебата до наивните призиви: „ Бойкот на  арабския дюнер!“  и „Хапвайте свинско месо!“ ?  Въпросът за исляма в Европа няма лесен отговор.  Той трябва да се решава сериозно от разумни и отговорни хора.

Какво „нашепва“ европейската цивилизация?

И още нещо. След като мнозинството мюсюлмани декларира, че е  срещу насилието и само незначително тяхно  малцинство обявява, че  е готово да мрази и убива, трябва ли  Европа да въвежда  пълна забрана всички те да влизат на нейна територия? Преминали нелегално българската граница или получили закрила и статут?  При  това без да е ясно кой точно в тези мигриращи общности е  искрено е бягащ от войната бежанец или  вече е  радикализиран и  обучен за терористични акции човек? Могат ли Шенгенската информационна система и другите гранични европейски комуникации да гарантират стопроцентово, че измъчената бежанка с няколко дечица около нея не е готова във всеки момент да се самовзриви на публично място или тя действително е тежък хуманитарен случай на човек, който спасява собствения и на децата си живот?

Елементарната логика подсказва, че  колкото повече имигранти от Близкия изток влизат в  Европа, толкова повече се увеличава и броят на радикалните елементи сред тях.  Какво, обаче, „нашепват“  вековната европейска цивилизация и нейните демократични принципи? Може би това, че Европа ще продължи да бъде „врящото гърне“/ по Зола/ на световната култура и еталон за етническа и религиозна толерантност? Или нещо друго? Ще запази ли Старият континент своето историческо демократично реноме? В каква среда ще се развиват неговите традиции отсега нататък?

Денят „след Шарли“ вече  посказа някои отговори. И техните отправни точки започнаха с  „разум“ и „отговорност“.

 

Leave a Reply

Your email address will not be published.