„БЕСПРЕДЕЛ” ПО БЪЛГАРСКИ

IMG_9119Увредена  ли е дегенеративно българската политическа класа? Ще успокои ли обществото готовността за бърза оставка на Пеевски?

През 2001 година в опитите си да овладеят антиглобалистките демонстрации срещу НАТО, тайните служби в Прага безпрецедентно дотогава  изключиха мобилните телефонни мрежи и прекъснаха комуникациите между отделните групи протестиращи в града. Дванайсет години по-късно софийските им колеги прибягнаха до използуваната тези дни  и в Москва мярка за да осуетят изригналия протест срещу блиц-назначението на новия шеф на ДАНС. Направиха го тутакси след скандалния му избор, което говори,  че драстичната мярка, част от плановете за потушаване на очакваното недоволство, е била планирана и внимателно координирана с мобилните оператори.

Не да зяпаш, а да виждаш!

За съжаление през почти четвъртвековната  „демокрация” интелигентните българи, най-вече младите хора, изгубиха едно полезно качество, което някогашният комунистически режим беше култивирал неволно в подсъзнанието на хората – да четат между редовете на пропагандата  и трезво да тълкуват щуротиите на тоталитарната власт. Доказаталствата, уви, са тревожни. Нека си припомним какво точно каза новият шеф на ДАНС на предизборния митинг на ДПС в Крън в началото на май. В гротесковият за него „висок партиен и медиен наратив” той обяви пред втрещения си електорат: ” ГЕРБ ви страхуваха 4 години, на 12 май измитаме ГЕРБ и ДПС идва на власт!”. Никой тогава не възприе думите му сериозно, а трябваше, защото напълно отсъстващият от 41-то НС мълчаливец най-сетне беше проговорил и често първите думи на такива екземпляри са най-индикативни! И друго.  Още в началните часове на 42-ия парламент стана ясно, че народното представителство се е сдобило с нов, неподозиран досега местен Демостен или Цицерон. Изпълнил и до ъглите парламентарната трибуна с балонестата си фигура той самочувствено започна да громи,  процесуално при това,  довчерашния си политически спонсор със страховитото: „Погледнете ме в очите! Първо ще дадете обяснения за СРС-тата и подслушването!” Нека помислим – само следователски психотрик ли е ораторската хватка с „очите”? Едва ли. От парламентарната трибуна вече артикулираше лице, което прави генерална репетиция за бъдещия си пост! Само седмица по-късно, отново от същата трибуна, издайническият му монолог продължи: „Обърнете се, не се правете/?/, вие вадите много лъжи. Сега ще излезе с колко криминално проявени лица сте се срещали, това ви го обещавам лично аз. Но няма аз да се занимавам с вас, а правораздавателните органи…”.  Забележете,  заканата този път беше  съвсем директна и се отправяше от лице,  което вече се преживява като първи агент на държавата и за когото парламентарното упражнение с гласуването е единствено досадна предизвестена подробност.  И отново никой не се вслуша в заплахата сериозно, а трябваше! Най-малкото защото привидно необяснимите политически абсурди през последните месеци следваха своя логичен ход за да достигнат своята кулминация. На 14 юни, петък, премиерът и лидерите на управляващите две партии формално го направиха този ход.

Абсурди на квадрат

Своеобразният театър на абсурда  в страната поставя и законния въпрос за доведената до критични нива безкритичност на смисленото българско общество или поне на онази част от него, която все още на инат пребивава в родината си. Вярно, от четвърт век почти тези хора са подложени на съзнателно оглупяване от крайни националисти, откровени комунисти и наивно пърхащи демократи, зад които в повечето случаи  прозират примитивни и нискообразовани водачи, които масирано използуват прословутите формули: „Аз съм прост и вие сте прости, значи се разбираме!” или „Не ме гледай умно, българино!”. Също вярна е съзнателно обуначващата роля на местните медии, които в по-голямата си част като че се надпреварват да демонстрират най-презрените в цивилизования свят пороци на журналистическия занаят. Но да притъпиш акъла на хората до степен, в която да не разберат тутакси, че разликата между мафиот и антимафиот в България  е единствено в лицемерната словесна добавка „анти”, е жалко. Тъжо е да  ги докараш до състояние да  не могат да „вденат”, че за охраната на големите държавни пари в собствената частна банка е нужна не само собствена медийна империя, но и послушни депутати, партийци, министри, журналя , държавни служители и най-вече своя „здрава ръка” в репресивните и практически безконтролни тайни служби, която да реже глави и да изключва шалтера на мобилните мрежи при заповед на Големия началник. Страшно опасно е да превърнеш иначе претенциозната политическа класа в България, в това число и държавния й глава, в група наивници, които зяпайки какво се случва около тях, да не спира да се „учудва”/ по Козма Прутков /. Всичко това е симптом за настъпващите дегеративни увреждания в дъжавата и обществото, както и за непредсказиумите опасности, които те неизбежно носят.

Да надминеш всякакви граници

В началото на 90-те в руската масова култура започна да се шири думичка, използувана дотогава единствено в криминалната субкултура на бившия Съветски съюз – „беспредел”. На престъпен жаргон тя означава грубо нарушаване на собствените, вътрешни правила на криминалния свят. С цялото омерзение към подобно сравнение днес можем да твърдим, че „беспределът” на лявата българска олигархично-партийна върхушка с назначението на новия шеф на ДАНС надмина всякакви граници, дори и по понятията на най-бедното и корумпирано местно общество. Заговори се дори за мафиотски силов държавен преврат в членка на ЕС, който би бил уникален случай в целия демократичен свят.

Всъщност, превратът действително е в ход и набира сила. Дали неговите организатори в крайна сметка ще успеят отново зависи от улицата. Нейният гняв притежава чудодейното свойство да вразумява хората.

На 14 юни 2013 г. площадите на София и големите български градове бяха препълнени с трезви, гневни, решителни, разумни хора. И за щастие повечето бяха млади! Което все пак дава някаква надежда. Въпреки лицемерното заявление на  олигархично издигнатата фигура да се оттегли от властта. И надеждите на онези, които го подкрепяха всячески да останат в нея.

One thought on “„БЕСПРЕДЕЛ” ПО БЪЛГАРСКИ

  1. Vassil Danov

    Временна и частична
    „ТРЪГНИ СЛЕД БРЪМБЪР…”
    „Трима мъдреци в един леген
    тръгнали в морето в бурен ден.
    Ако здрав бе старият леген,
    разказ дълъг имахте от мен…”
    Английска песничка
    „Ха честито!”, викам на бивш колега и настоящ политически съперник. „Благодаря! И на теб да ти се…!”, ръмжи той.
    В операция „Шок и ужас” се превърна изборът на Дилян Пеевски за шеф на ДАНС. „Шок в турско червено”, бих коригирал цветовата гама на явлението. След старта на кабинета „Олигарски” ми се струваше, че скоро едва ли нещо ще може да ме учуди. Колко малко познаваме столетницата и конспиративните й възможности!

    „Нестандартният” Пеевски и мощната опора зад гърба му
    И така, чудото не се състоя. За сметка на това отново сме в бедствие. В парламента четири БКП-та избраха правителство, чието бащинство никой не смее да признае открито. Със запушен нос западните партньори изпращат формални поздравления до кабинета „Олигархски”. „Петстотин години османско управление, 45 години комунизъм и демокрация в последните две десетилетия, опетнена от корупция и икономически провал, доведоха българите до сериозно неуважение към техните управляващи”, коментира в. “Файненшъл таймс”.
    Най-точно определение даде Едвин Сугарев: „Това изобщо не е българско правителство… Това правителство е на Русия, на ДС, на Делян Пеевски и Цветан Василев, на олигархията, на гангстерите, на Меглена Кунева и незнайно още на кого – но не е на България, не е и на нас, българските граждани”.

    Бивши кадри на бившата тройна коалиция, червени и депесарски калинки, лобисти, протежета на олигарси и безпартийни кариеристи символизират реванша на неспечелилата изборите столетница. Мнозина олигарси имат поне по един министър, а друг олигарх с анатомичен прякор даже си имал премиер.
    Ясно различим е кръгът около бившия министър на НДСВ Николай Василев (Хаяско), който се пресича с друг – около съпругата на Сергей Станишев Моника Йосифова. Мария Дивизиева бе шеф на политическия кабинет на Василев като министър, а в момента е в управата на “Експат” заедно с него, като е заменила в борда Моника Йосифова. Министърът на регионалното развитие Десислава Терзиева също е работила с Василев в държавната администрация. За капак образователният министър Анелия Клисарова и министърът на транспорта Данаил Папазов са във варненската листа на НДСВ от 2005 г., водена от Василев. Така че на пръв поглед с основание може да се каже, че НДСВ се завръща във властта и тази коалиция си е пак онази тройна коалиция. Още при конструирането си кабинетът поставя комични рекорди: толкова лица, обвързани с бизнес- и сексуални връзки досега не са били овластявани. Един от министрите живеел в конкубинат с друг, а пък с трети имал обща рожба. Може би номинирането им предлага работещ модел за превъзмогване на демографската криза…

    Но за емблема на правителството безспорно трябва да бъде избран символът на ренегата. Двуликият Янус. Др. Пл. Орешарски бе зам.-министър в правителството на дясна коалиция; дясна партия го издигна за кандидат-кмет на столицата; той пък пристана на някакъв олигарх, след което се паркира при лявата вещица. Която го сложи на сергията като „програмен, непартиен, експертен” премиер. Явно политическото ренегатство лежи в основата на номинацията, с която премиерът отличи др. Петър Стоянович за министър на културата. Стоянович почва като демократ и стига до зам.-шеф на СДС-София, минава през „Гергьовден”, където става председател на партията, завърта се малко около АБВ на Гоце, после се нарежда сред учредителите на партията на др. Кунева и сега изгря в правителството на БСП.
    Пред ортак-чорбаджиите от ДПС Орешарски изброи основните пунктове от програмата си: укрепване на държавността, възстановяване на икономическото развитие и стимулиране на предприемачеството, повече солидарност и социална справедливост. С нещо ми напомни Гручо Маркс: „Това са моите принципи. Ако не ви харесват, имам и други”.
    Кабинетът Олигарски е сглобяван търпеливо с ченгесарски подръчни материали. Още от миналото лято. През февруари т. г. в София усилено се говореше, че следващият премиер ще се казва Орешарски. Песимистите се мръщеха, че чак дотам не може да стигнем, но оптимистите контрираха: „Може, може…”
    Правителството е коалиционно по произход, защото бе избрано с гласовете на БСП, ДПС и „Атака”. Без да е продукт на демократичен процес с участието на народа-суверен. Изборният процес и парламентът бяха и са доминирани от мутанти на бившата комунистическа партия и на нейния силов апарат (ДС), както отбелязва проф. Калин Янакиев. С невъоръжено око се виждат приликите с модела „Беров”. През 1992 г. правителството на Любен Беров бе съставено с мандат на ДПС и бе поддържано с гласовете на БСП. Също бе „непартийно” и „експертно”. Самонарече се „правителство на приватизацията, изпълняващо програмата на СДС”, но в крайна сметка създаде възможно най-благоприятната среда за развитие на организираната престъпност.
    Златната кредитна карта на Волен Сидеров, с която бе даден ход за избора на Орешарски.
    ”Един ден срам, цял живот милионер, каза си Волен Сидеров и мушна депутатската си карта в цепката”. ”Наградата АСКЕЕР за цялостно творчество се присъжда на… г-н Волен Сидероооов!” “Опитвам се да не мисля в порно термини за случващото се в Народното събрание и в бг-политиката въобще, ама хич не ми се удава… В мен ли е проблемът или в случващото се?”, пишат блогъри, хейтъри и потресени участници във форуми.
    На 9 април червената мафия вече е знаела изхода от мача. Гласовете на старите чугуни са сигурни, на циганите – купени. Остават няколко процента от колебаещите се. Тук прокуратурата и „капута” Бареков идват на помощ. За да ни върнат на изходна позиция от 1989 г.
    „Не е срамно да хванеш трипер от една к…a, но да го хванеш четири пъти от същата е позорно”, казват стари любовчии.
    Как се докарахме дотук?
    Двадесет и три години слушахме рефрена за „разграждането на тоталитарните структури” и за цялостното „реформиране на МВР”. Формално ДС бе закрита. За да се прелеее в Д(АН)С и в някои други служби. Да влезе в парламента, в университетите, в Светия синод и в Конституционния съд. В Министерския съвет и в президентската администрация. Докато Българската армия периодично бе престъргвана, с цел да бъдат формирани „малобройни, мобилни, гъвкави, боеспособни” и пр. дрън-дрън въоръжени сили, за МВР и за службите държавата се оказа щедра монтафонка. Бюджетът, кадрите и структурите им постоянно бяха раздувани, за да „защитават демократичните завоевания, живота, здравето и имуществото на българските граждани”.
    Резулат: в МВР, НРС, НСО, ДАНС и други „народополезни” институции 23 години преминаха под девиза „Промени – да, реформи – не!”. Всяка управляваща сила сменяше ръководните лица във върха на МВР и в секретните служби, но за законодателни, структурни и същностни промени все не й стигаха волята, силите и времето. Така две десетилетия Националната разузнавателна служба (НРС) и Националната служба за сигурност (НСС) я карат без закон. С временни правилници и наредби, утвърдени от временния президент. Най-дълго и най-изгодно се възползва от временно-безкрайното висящо положение на службите социалното Гоце. Не че другите са за жалене.
    МВР е укривало престъпления по времето на Цветан Цветанов, а статистиката е нагласявана, заяви бившият главен секретар на МВР Николай Радулов. „За последните близо 4 години разкриваемостта на престъпленията падаше с около 3% на година, докато стигна до около 40% разкриваемост, но реалната е 17%“, твърди Радулов.
    Нелустрираните и периодично преназначавани ченгета спокойно се занимаваха с онова, което единствено знаят и могат: с активни мероприятия. Сиреч, с дезинформация, с манипулиране на избори, с подслушване и следене на политици и на журналисти. С производство и промоциране на политически скандали. С черен ПР (омаскаряване на противника). С фабрикуване на легенди и със защита на престижа си на „изключителни професионалисти”, дали старт и акуширали на демократичните процеси. С грима си на незаменими дипломати, разузнавачи и контраразузнавачи, които се гордеят с десетилетната си служба „в името на Родината”.
    “Когато местиш гробище, не можеш да разчиташ на съдействие от обитателите му”, твърди английска пословица. От 1990 г. до днес реформите в МВР и службите бяха поверявани или на „печен” милиционер-професионалист, или на политик-ентусиаст, който бързо бе омотаван в паяжините на ласкателства, привидно сътрудничество и таен саботаж от „незаменимите” професионалисти от ДС.
    За всеки провал в системата червените политици и обслужващите ги ченгета надаваха вой, че „ако не бяха прокудени достойните рицари на плаща и кинжала, това нямаше да се случи”. Въпреки факта, че именно „рицарите”, школувани по методите на Феликс Дзержински, най-често бяха автори на поредната инсинуация.
    Още при соца въпросните другари са учени да работят покрай закона, въпреки закона, извън закона. Форматирани са да изпълняват устни заповеди на прекия началник. Да крият информация от колегите си. Да действат като спящи терористични клетки вътре в държавната машина. Да се подчиняват на мафиотските кланови традиции, вместо на правилата в евроатлантическото пространство. Да копират всеки по-ценен документ, който утре ще могат да предложат на следващия работодател: нов управник или стар мафиот.

    „Нашите ченгета срещу вашите”
    Ченгета и политически провокатори спретнаха на др. Борисов същия номер, който преди години пробутаха на Иван Костов с лицето Никола Филчев. Тогава предложиха за прокурор уж синия Филчев, който седна на прокурорския стол и развихри шизофренията си.
    Повечето гербаджии бяха убедени, че принципният, неподкупен и компетентен пловдивски съдия Сотир Цацаров ще бъде стожер на правосъдието и меч срещу престъпността. Стана малко по-иначе.
    Номерът на ченгетата преди избори е един и същ: гръмогласен скандал, който шашардисва населението, обърква и стопира колебаещия се електорат или обръща вота му, а след изборите влиза в сила пословицата „Битият – бит…”
    През 1992 г. шефът на разузнаването Бригадир Аспарухов от сградата на президентската администрация даде сигнал за старта на пълзящия преврат срещу правителството на Филип Димитров, като го обвини в нелегален износ на оръжие за Македония. Малко след това др. Аспарухов официално се извини за лъжата си, но не бе уволнен и продължи да плете интриги срещу кабинета. На 18 септември 1992 г. съветникът на президента по националната сигурност води пресконференция, на която всички шефове на служби от МВР и началникът на Генералния щаб дружно хокаха министър-председателя. Това бе артилерийската подготовка, предшествала „експертния” кабинет „Беров” и триумфа на „Мултигруп”.
    Срещу Иван Костов кукловидите разиграха водевила за убитото от мафията пеленаче (”България уби дете”, писа газетката на агент Бор).
    Срещу др. кадет Рилски (Симеон Еди-кой си) заслужено бе използвана алчността му да реституира държавни имоти.
    В Грузия в навечерието на парламентарните избори през тази година агенти на Кремъл показват телевизионен филм за чудовищни издевателства над затворници. Обществото е шокирано. Управляващата партия на президента Саакашвили губи изборите. Новото правителство обръща платната към Русия. Авторите на филма изчезват в чужбина, а повечето зловещи факти за престъпленията в затвора се оказват силно преувеличени.
    В РБ скандалът с бюлетините в Костинброд вероятно ще бъде изучаван в учебниците за активни мероприятия на тайните служби срещу демократичните институции.
    От създаването си до днес ДАНС е източник единствено на скандали, слухове и незавършени разработки срещу „неизвестен извършител”. То не бяха „Галерии”, „Комбинатори” (срещу убития по-късно прокурор Н. Колев), „Лиани”, „Високи”, „Араби”, „Маври” (от 1999 г.) и други студени досиета, претопляни в подходящ момент. От ДАНС към удобни редакции редовно изтичаха флашки и СРС-та, които избирателно атакуваха политици, журналисти, бизнесмени.
    Сами са си виновни
    Едва ли някой извън партийната клиентела ГЕРБ жали за Бойко и за Цвъко. Заедно с „постната пица” Дянков управляващите гербаджии извършиха серия от безумия, на чиито фон националните предателства на тройната коалиция скоро бяха забравени.
    „Най-лесният начин да бъдеш измамен е да се мислиш за по-умен от другите”, предупреждава мъдрият Ларошфуко. Др. Борисов и антуражът му бързо изгубиха чувството за реалност и се преселиха в света на илюзиите. Илюзиите, че в ДАНС са „наши момчета”, които няма да ни издънят. Докато беше в опозиция, др. Б. Борисов орева орталъка, че ДАНС е създадена като „политическа полиция от С. Станишев”, за да отнеме от властта на тогавашния вътрешен министър Р. Петк. Абсолютно вярно. ББ се заканваше, че като (ако) дойде на власт, ще предаде на правосъдието грабителите от тройната коалиция и ще закрие или ще трансформира Д(АН)С.
    Доверчивите избиратели гласуваха за Добрия юнак от Банкя. В отплата Добрия юнак не изпълни нито едно от обещанията си. С изключение на строителството на магистрали. Но авторитетни икономисти твърдят, че по време на тежка, системна и продължителна криза правителствата са длъжни да правят нещо друго: да прилагат неотложни мерки за икономическото и за физическото оцеляване на населението. Но Асфалт паша не е чел водещи икономисти. Чел е „Винету”.
    Др. Цветанов и Борисов си позволиха заблудата, че като поставят свои хора начело на ДАНС, всички ченгета ще бъдат лоялни към тях. Сложиха пепелянка в пазвата си и задрямаха с мисълта, че влечугото няма да ги ухапе. „Колегите от ДАНС, колегите от МВР”, хлипаше Борисов, колчем ставаше дума за тежки издънки в МВР или в службите. Правеше се, че не знае за презрението, с което истинските професионалисти от контраразузнаването и от криминалната полиция се отнасят към „оперативните” му способности.
    Бойко се правеше на забравил, че над 50 % от състава на ДАНС са бивши (има ли бивши?) кадри на ДС. Липсата на образование, на професионална и на обща култура му попречи да осъзнае крещящата заплаха, че докато в службите щъкат „професионалисти” от Симеоново и от школи на КГБ, винаги ще се намерят хора, които ще го подслушват в дома му, ще занесат на „Позитано” 20 служебна информация, ще спретнат компромат и ще разиграят политически спектакъл в угода на БСП. Д-р Борисов не се осмели да изреже хидрата ДС и тя му изяде главата.
    По-точно изяде му главата милиционерската простотия, с която управляваше. Изяде му главата бедната банда „Кадри”, с които се опита да води нацията. Изяде му главата късогледото доверие към интелектуалеца-физкултурник Цецо, към фидоските и калинките, към Лъчо Мозъка и другите знакови фигури от гербаджийския цирк. Щеше да бъде смешно, ако не беше жалко. И ако се случваше в други държави и за сметка на други народи.
    Червените стратези пак ще възразят, че без ченгетата от ДС страната ни щяла да бъде оголена пред международния тероризъм и организираната престъпност. Аууу, колко страшно! Тази комуно-ченгесарска теза бе оборена от политолога Антон Тодоров, който наскоро публикува разсекретени документи от архивите на ДС. Оказа се, че другарите от Първо главно на ДС никак не са си давали зор да работят срещу „гнилия” капитализъм. И години наред ръководството на ДС и съветските другари са отправяли критични бележки и строги предупреждения към емил-боевците на партията.
    „Основният извод е, че информацията по външнополитическото разузнаване и контраразузнаването е малко по количество и не особено качествена. Буди тревога и обстоятелството, че тя не бележи ръст, а се задържа на миналогодишното ниво, а в някои резидентури има спад. Продължават да се изпращат данни, които не са секретни, не изпреварват събитията, не са по основните номенклатурни въпроси, официални, коментарни и др. Праща се немалко информация, която не е за разузнаването, а за прикритието.“, цитира Антон Тодоров.
    В Полша през 2004-2005 г. бяха закрити военното разузнаване и военното контраразузнаване, целият личен състав бе освободен и службите бяха създадени наново, без кадри, обвързани с комунистическия режим. Засега няма данни полската държава да не се справя с проблемите в посочените области.
    През 2010 г. в Грузия, която от съветско време бе синоним на корупция и мафиотска разюзданост („безпредел”), бяха предприети драстични мерки. За едно денонощие бяха уволнени всички 40 000 полицаи и на следващия ден бяха назначени млади, предварително обучени и неоцапани от връзки с престъпността хора. Само след няколко месеца ефективността на полицията рязко се повиши, а авторитетът на МВР скочи до невиждани стойности.
    Не може или не щем?

    Главен прокурор или главен избирател?
    За странната и неописана в Изборния кодекс роля на прокуратурата в изборите на 12 май 2013 г. тепърва ще се говори. Мненията и тревогите на будни българи, споделени по интернет, са достатъчно показателни. Ето няколко:

    Анализатор
    Тези избори не бяха СВОБОДНИ! Свободата беше потъпкана от грубата намеса на една репресивна структура – Прокуратурата. Която тенденциозно мачкаше представителите само на една партия – ГЕРБ. Цацаров изпълни поръчката на корумпираната политическа класа, която, без значение на политическа принадлежност – БСП, ДПС, ДСБ и т. н. , се обедини срещу ГЕРБ. Тези избори не бяха свободни. Ето защо трябва да бъдат КАСИРАНИ! За да не дойде мафията на власт.

    olinth
    Тези избори са за касиране. Оказа се, че са манипулирани от Станишев и компания! Затова мишока бе толкова радостен!!!!!!!!! Манипулации и компромати, друго не може да се очаква от Гея и Доган.

    Борис Главчовски
    В прокуратурата цари страх и има заплахи за убийство към прокурори. Единственият начин да гарантират лично и обществено спокойствие, е заплашваните прокурори публично да обявят кой ги застрашава. Намеква се и за партийна олигархия. Откакто Цацаров стана главен прокурор, прокуратурата е в по-силно единодействие с БСП. Конституционният съд трябва да касира изборите и наесен – нови избори. Така последно направи Гърция и тръгна нагоре.

    sksw
    ИСКАМ БАРЕКОВ, ТВ7 и МАНОЛОВА да си понесат последствията.. Защото в ДЕН ЗА РАЗМИСЪЛ НАРУШИХА ЗАКОНА давайки ЛЪЖЛИВА ИНФОРМАЦИЯ в медийното пространство, от което получиха облага, а ГЕРБ изгубиха.. В този ден НИКОЙ НЯМА ПРАВО ДА АГИТИРА ! Надявам се този път прокуратурата да си свърши работата… И не само за това, а и за случая с записите. Там съм СИГУРЕН, че БСП ИМАТ ПРЪСТ! И ако са подслушвали нелегално, да си понесат последствията !

    мнение
    Направо съм изумен от мирния протест (организиран от турската медия ТВ7) на хора от цялата страна в подкрепа на главния прокурор. От досегашните действия на Цацаров е ясно само това, че работи в интерес на тия, които организираха метежа (преврат или както искате го наречете).

    УНСС
    Е, ясно ли е, че сме наблюдавали “триста и петдесетхилядна” манипулация в деня за размисъл, когато според данни на социолозите 11% от избирателите са променили своя вот?

    Български гласоподаватели, удовлетворени от изборните резултати.

    Диагноза и прогноза
    Освен ченгетата кой още манипулира изборите и вече управлява България? Коалиция от три партии, всяка от която е незаконна:
    1. БСП – с декларации на Европейския и на българския парламент “комунистическият режим е обявен за престъпен”, а наследницата на БКП не само не се е разграничила от престъпната си предшественица, но в коалицията й влиза някаква нова БКП.
    2. ДПС – създадена и функционираща като етническа партия, изрично забранена в Конституцията.
    3. „Атака” – крайна националистическа ксенофобска партия, насаждаща етническа омраза и заклеймена от Европейския съюз.
    Най-учтиво отказвам да участвам във вашата халюцинация, другарки и другари от новата тройна коалиция.
    Преживяваме поредната временна и частична стабилизация на социализма в България. С чистка в МВР, с преформатиране на ДАНС, със сондажи на общественото мнение за строителство на АЕЦ-Белене. Със закани на детето-чудо на комунистическата дипломация Кр. Вигенин да върне за кой ли път в посолствата ни дипломати с картончета от ДС. Без да е победила в изборите, новата тройна коалиция бързо запрегна коня и препусна към неминуемия си крах. Нека да не забравяме, че през 1994 г. др. Жан Виденов спечели пълно мнозинство, но по средата на мандата си бе изгонен с камъни. «Никой не е толкова опасен инат, колкото наследниците на една пропаднала идея: те защитават не идеята, а своя мил животец и плячката», казва Шандор Марай.
    Към тройната коалиция се пришиват и т. нар. русофили. Бившият финансов министър др. Милен Велчев е консултант на руската Външнотърговска банка у нас, която миналата година купи българския тютюнев монопол. „Не се учудвайте колко важни станаха цигарите за новото парламентарно мнозинство, че даже се налага руският инструмент „Атака” да бъде вносител на реваншистката поправка в полза на „тютюнджиите”, анализира Стояна Георгиева.
    „Управляват ни ПЕС, фес и SS”, тъжно се шегуват форумни умници. „Начело на държавата застана Социалистическа атака за права и свободи. Национализъм+Социализъм=Националсоциализъм”. Който има сили, нека се усмихне.
    „Дайте сто дни толеранс на новото правителство и тогава го хокайте”, мрънкат агенти на КГБ, на ДС, на БКП, на ДПС или на всички едновременно.
    Никакъв „толеранс”! Никакви сто дни! Те да не са правителство на Наполеоан Бонапарт? Или на Н. В. британската кралица? Това са узурпатори, манипулатори и превратаджии. Не заслужават европейски стандарти, европейска толерантност и европейска коректност.
    ————
    – Деца, днес ще имаме урок за европейската толерантност към сексуалните малцинства. Знаете ли кои хора се наричат гейове?
    – Да, госпожо – скочил Иванчо. – Гейове понякога казват на педалите.
    – Ето типичен пример за неевропейско поведение и за липса на толерантност – отсъдила учителката.
    – Ама госпожо – възразил Иванчо, – европейско и толерантно ли е да ръгаш някого в задника?…
    ————
    В Северо-Западнала България (Видинско, Врачанско и област Монтана), където имам роднини и приятели, БСП пак печели изборите. В този край от 1923 г. насам гласуват предимно за БКП. Ползват червения цвят за референтен. През 1997 г. гласуваха за СДС, после се върнаха към БСП. През 2001 г. се полъгаха по царя. И се „коригираха” с БСП. През 2009-а полудяха по Бойко, а сега прегърнаха Патето Яки (Стоилов).
    Не си ли задават въпроса, че след като от „славното антифашистко въстание през 1923-а” вярват на червената мръсница, може би незавидният им хал се дължи именно на сбъркания избор на Спасител?
    Във Врачанско са измислили пословицата „Надай се, к…е, на пияни жЕни”. Не пият ли доста над нормата и мъже, и жени в българските предели?
    Васил Данов
    магистър по политология,
    бакалавър по журналистика

Leave a Reply

Your email address will not be published.